Дори и най-великите творци зависят от съмишленици, които отключват истинския им потенциал. Това е може би основният урок, който трябва да научим от трите шедьовъра на Моцарт, които той създава само за четири години, съвместно с либретиста Лоренцо Да Понте. „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“ и „Така правят всички жени“, често са определяни като най-високите естетически постижения на композитора, но и на оперния жанр.
Запис на операта „Така правят всички жени“ от Волфганг Амадеус Моцарт от 6 февруари 2008 година можете да слушате в съботната вечер (20 юни от 20 часа) по програма „Христо Ботев“. Той е част от богатия архив на Виенската държавна опера.
В ролите са Барбара Фритоли като Фиордилиджи, Ангелика Кирхшлагер като Дорабела, Илдебрандо Д‘Арканджело като Гулиелмо, Франческо Мели като Ферандо, Лаура Татулеску като Деспина и Натале Де Каролис като Дон Алфонсо. Солистите, хора и оркестъра на Виенската опера дирижира Рикардо Мути.
В десетилетията след световните премиери на „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“ и „Така правят всички жени“ много професионални музиканти и почитатели на операта са пренебрегвали приноса на Да Понте, описвайки венецианския писател по-скоро като умен и работлив, отколкото като вдъхновен. Въпреки това е интересно да отбележим, че когато композиторът и неговият либретист са се срещнали за пръв път през 1783, Моцарт е бил този, който е онемял от възхищение към по-големия и тогава знаменит Да Понте. С около седем години по-възрастен, по това време Да Понте вече е признат за един от най-блестящите умове във Виена.
„Така правят всички жени“ е сякаш аномалия в творчеството на Да Понте. Това е единият от двата му единствени оперни текста, които не са базирани върху вече съществуващ материал. Либретото на операта се явява не само последното му произведение в сътрудничество с Моцарт, но и последният му принос към културата на града, който го е направил знаменитост. Скоро след премиерата и смъртта на Йозеф II, преследван от злонамерени слухове, Да Понте е изпратен в изгнание от новия монарх – Леополд II. Той бяга в Лондон, където също е преследван заради дългове и арестуван. През 1805 година прекосява океана и се установява в Ню Йорк, където първоначално работи като продавач, шапкар, книжар, учител по италиански. В Америка Лоренцо Да Понте превежда от английски на италиански и пише своите прочути мемоари. Преподава италиански език в Колумбийския университет в Ню Йорк и е първият католически свещеник сред професорите. През 1826 организира първото изпълнение на операта „Дон Жуан“ в Америка, където в ролята на Церлина представя 18-годишната звезда Мария Малибран. Навършил 79 години, Да Понте най-сетне става пълноправен гражданин на Съединените щати. Умира в Ню Йорк десет години по-късно, на почтената и завидна 89-годишна възраст и е погребан с пищна церемония в Бруклин.
Такава е съдбата на талантливия либретист на знаменитата Моцартова трилогия: „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“ и „Така правят всички жени“.
Дълго време се смята, че „Така правят всички жени“ е написана по поръчка на Император Йозеф II, но някои изследвания, публикувани наскоро, внасят съмнения относно тази теория. Нещо повече, има доказателства, че съвременникът на Моцарт – Антонио Салиери, се е опитвал да редактира либретото, но го е оставил недовършено. През 1994 Джон Райс открива два терцета от Салиери в Австрийската национална библиотека.
Музикологът Уилиям Ман също споделя интересен факт около написването на творбата. Моцарт не е харесвал примадоната Адриана Ферарезе дел Бене – арогантната любовница на Да Понте, за която специално е писана ролята на Фиордилиджи. Познавайки характерната ѝ тенденция да спуска брадичката си надолу на ниските тонове и да дърпа главата си назад на високите, Моцарт изпълва бравурната ѝ ария „Come scoglio“ с непрестанни скокове от ниски на високи и от високи на ниски тонове, за да накара главата на Ферарезе да „се клати като на кокошка“.
Първото изпълнение на творбата на Моцарт е в Бургтеатър – Виена, на 26 януари 1790 година. Изиграни са само 5 спектакъла, преди да бъдат спрени поради смъртта на императора и последвалия период на траур.
Представленията се възстановяват през юни същата година, като самият композитор дирижира втория спектакъл. След това операта е изиграна още два пъти през юли и един път – през август.
„Cosi fan tutte“ става популярна отново през XIX и началото на XX век, макар и не с положителен знак. Тогава е приета като рискова, вулгарна и даже аморална. Поставяна е рядко и в една от няколкото ѝ цензурирани версии. Едва след Втората световна война влиза трайно в оперния репертоар в цял свят.
Съдържание на операта „Така правят всички жени“ от Волфганг Амадеус Моцарт
В края на предаването ще прозвучат фрагменти и от другите две опери на гениалните творци:
• Откъс от „Дон Жуан“ с участието на Феручо Фурлането, Джоан Роджърс, Джон Томлинсън, Лейла Куберли, Микеле Пертузи, Уве Хеилман, Валтрауд Майер. Солистите, камерният хор на Берлинското радио и Берлинската филхармония дирижира Даниел Баренбойм.
• И вихреният финал на „Сватбата на Фигаро“ в изпълнение на Андреас Шмидт, Греъм Кларк, Гюнтер фон Канен, Джоан Роджърс, Джон Томлинсон, Лейла Куберли, Питър Роуз, Филис Панчела. Солистите и Берлинската филхармония дирижира Даниел Баренбойм.
В Страстната седмица маестро Григор Паликаров ще отведе публиката с "Немски реквием" от Йоханес Брамс към върховно съпреживяване на Тайната вечеря, в която Христос отправя посланието си за всемирна любов и предсказва смъртта си. Концертът е връхната точка на 24-тия Великденски музикален фестивал в морската ни столица. Григор Паликаров каза в..
16 април Свири Германският симфоничен оркестър, Берлин с диригент Стефан Денев. 3.00 часа – Пол Дюка (1865-1935), Симфонично скерцо "Чиракът магьосник". 3.13 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Концерт за пиано № 2 в до минор, оп. 18. Солист: Николай Лугански (пиано). 3.48 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Етюд-картина, оп. 39 № 8. Изпълнява..
Басистът Даниеле Феббо носи джаза в душата си, въпреки че не би се ограничил в стиловете и експериментите с тях. Първият му досег с музиката е случаен и на шега, но се превръща в любов за цял живот. Тази му любов го води до двете му музикални образования – това в Италиански колеж в Рим и това – в Националната музикална академия в София. Неговият основен..
Въпреки, че не живее в България, не лишава българската сцена от своята музика. Jullzie е автор на песни, продуцент и певица в поп, джаз и електронен стил, докосващ със своята искреност и актуален звук. Това обаче, не ограничава нейните интереси и стилове в музиката, които са широко скроени. През последните месеци Jullzie привлече вниманието на..
"Ние сме заедно в това. И ще преминем през него. Докато стоим заедно!" , е простото, но силно верую, което музикантите от "Елейн" (Eleine) следват при записите на актуалния си студиен албум We Shall Remain, сътворен от прекрасни разрушителни сили. Шведската дарк симфоник метъл сензация "Елейн" (Eleine) най-сетне пристига у нас за хедлайн..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта",..
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg