Има ли граници между Изтока и Запада, Севера и Юга и кой печели и кой губи в „новата“ посока на света? Икономистът доц. Григор Сарийски коментира темата в "Нашият ден".
"Голямата разлика между Изтока и Запада е във времетраенето на управлението на президентите. През 2018 г. Си Дзинпин започна своето на практика пожизнено управление. Нещо подобно се получава в момента и в Русия. Няма да бъда изненадан, ако това се приеме. Докато на Запад няма подобни опити – дори напротив. Там от 1952-53 мисля, че беше приета поправката в Конституцията на САЩ, която определя, че президентът може да бъде на власт два мандата (или общото му управление да бъде не повече от 10 години). Това, което виждаме на Запад, е една по-честа смяна на политическия елит, на лицата на върха.
Това определя и всички останали разлики – в доходите, в структурата на икономиката, в разпределението – колкото по на Запад отивате, толкова по-голям дял от БВП се преразпределя през бюджета и през публичните финанси."
Самата структура на икономиката определя и доходите. "Ако направим едно сравнение – колкото по на Изток отивате, толкова са по-малки доходите. Дори и в рамките на ЕС. Ако гледате разходите за труд в държави като България, Румъния, Литва, Латвия, Унгария..., там възнаграждението на час е някъде към 6 евро и в Полша е в порядъка 10-11 евро на час. На Запад в държави като Люксембург, Дания, Белгия... възнагражденията варират между 40-45-50 евро на час. Възнаграждението в Китай например е 2,50 долара; Индонезия, Пакистан, Виетнам – от порядъка на под 1 долар."
Големият проблем между Изтока и Запада е, че Западът през последните десетилетия загуби своята ежеспособност и това ясно си личи в ефекта от пандемията. "Една страна като Америка отчете около 15% спад на индустриалното производство през май. Повечето държави в Европа отчетоха съпоставими дори по-високи темпове, във Великобритания спадът беше 25%, рекордът беше на Италия, която през април отчете 42% спад. Докато в Китай миналия месец отчетоха дори 3% увеличение, макар и символично, индустриалното производство при тях се увеличи.
Някак Западът загуби своята ежеспособност именно заради това, че прекалено дълго разчиташе на тези пазарни механизми, които позволяваха да се изнася производството в страните, където има ниско възнаграждение на труда, а да могат да реализират високи маржове на печалба, като реализират продукцията си в пазари с потребители с високи доходи. Естествено това направи западните икономики страшно уязвими на такива кризи. Много трудно те ще излязат от тази криза.
Докато в източните икономики се наблюдава нещо коренно различно. Там можем да говорим по-скоро за едно преструктуриране, преориентиране на икономиките. Те имат достатъчно жизнени сили, за да го направят. Още след икономическите санкции на САЩ Китай започна да преориентира търговията си, започна да търси варианти за създаването на нови системи за разплащане... Може би още през следващата година ще станем свидетели на една нова криптовалута, която ще обедини повечето държави от Изтока."
Новата посока на света
"Новата посока няма да бъде нито щастлива, нито безопасна, за съжаление, защото сме свидетели на завършека на един процес, започнал преди около половин век. На практика през следващите година-две ще видим преориентирането на САЩ от една източна посока към друга източна посока. За възхода на Китай основна причина имаше посещението на президента Никсън и политическите совалки, които следват. Или крайното решение на Запада да подпомага възхода на Китай. Като идеята на САЩ е да създадат една алтернатива, която да бъде като противовес на СССР. Тази твърде дълго подкрепяна "алтернатива" се изплъзна от контрол и се превърна в реална заплаха за развития Запад. И затова Западът трябва да потърси друга алтернатива. Изобщо няма да се изненадам, ако в качеството на нова алтернатива бъде потърсено съдействието на Русия.
Предстои доста интересна промяна в геополитическата ориентация на Запада.
Втората голяма посока ще бъде посоката на деглобализация. Част от производствата ще бъдат изтеглени и преориентирани от Китай във Виетнам или обратно в седалищата на компаниите. Но това няма как да мине без увеличаването на разходите за производство, което ще доведе до реално обедняване на Западна Европа." – категоричен е Григор Сарийски.
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..
В рамките на рубриката "Епизоди от живота", редакторът Светла Тодорова сподели интересен, но и поучителен момент от своя живот – епизод, в който става жертва на джебчийство и преминава през процедурите на полицията. След кражбата на портфейла ѝ, Светла реагира незабавно, като се обажда на телефон 112. Само пет минути по-късно на мястото пристигат..
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg