„Корсарят“, опера в три действия от Джузепе Верди

Либрето: Франческо Пиаве по едноименната поема на Джордж Байрон издадена през 1814 г.
Премиера: 25 октомври 1848 г. в Триест.

Действащите лица:
• Корадо, тенор
• Медора, сопран
• Гюлнара, сопран
• Сеид, баритон
• Джовани, бас
• Селим, Евнух, Роб, корсари, ханъми, слуги

Първо действие
Сцена 1
Тя се развива на гръцки остров, където са се установили корсарите. Корадо, техният водач, който е в изгнание оплаква сегашното си положение с една ефектна ария с финална стрета: Tutto parea sorridere. Той получава писмо, съдържащо информация за турския паша Сеид. Съобщението го убеждава да отплава със своите другари и той веднага събира войните си: Sì, di Corsari il fulmine.

Сцена 2
Домът на Медора
Медора е сама и се тревожи за Корадо. Тя пее красива, но зловеща ария; в която надделява усещането, че бъдещето не е добро – Non so le tetre immagini. Когато най-накрая пристига Корадо, двамата заедно с нежните любовни слова издават и тревогата за несигурното им бъдеще. Медора умолява Корадо да не тръгва, но накрая той заминава, за да се изправи срещу пашата.

Второ действие
Сцена 1
В харема на Сеид паша Гюлнара – любимата на пашата не е щастлива от живота в харема и мечтае за свобода и истинска любов – Vola talor dal carcere. Един евнух носи покана за празнична вечеря, за да бъде отбелязана победата в предстоящата битка с корсарите.

Сцена 2
В двореца на Сеид той и хората му отправят молитва за защита. Роб пита пашата дали може да бъде допуснат дервиш, който е избягал от корсарите. Сеид го приема и го разпитва. Изведнъж всички забелязват пламъци в морето: флотът на пашата гори. Дервишът смъква маскировката си и се оказва, че е Корадо. Корсарите му нахлуват в залата и започва ожесточена битка. В началото изглежда, че Корадо и хората му ще спечелят, но той прави фатална грешка. Виждайки, че харемът гори, решава да спаси Гюлнара и другите жени. Това дава време на пашата и хората му да се прегрупират. Корадо е арестуван и осъден на смърт. Напразно Гюлнара и жените от харема молят за пощада, тъй като е спасил живота им.

Трето действие
Сцена 1
В двореца си Сеид се наслаждава на победата си, но не е напълно удовлетворен: Cento leggiadre vergini „Стоте девойки девствени поискаха любовта ми“, казва той, но „сърцето ми бие само за Гюлнара“. Той се страхува, че тя е влюбена в Корадо. Изпраща да я доведа и когато тя влиза, я предизвиква, а тя му казва, че наистина изпитва чувства към корсаря. Сеид я заплашва, но тя е непреклонна.

Сцена 2
Корадо е в затвора и приема, че е обречен: Eccomi prigionero! Като подкупва пазача, Гюлнара влиза в килията и обещава да му помогне. Тя му подава нож, за да убие Сеид, но Корадо отхвърля предложението ѝ, позовавайки се на честта му като воин. Освен това той усеща дълбоките ѝ чувства към него и ѝ казва, че е влюбен в Медора. Гюлнара напуска, решена да убие Сеид.
В кратка интермедия отново се чува бурната музика, от прелюдията, която илюстрира действията на Гюлнара. Тя се връща и съобщава, че поема цялата вина за убийството на Пашата – Sul capo mio discenda, fiero Iddio. След като врагът им го няма, тя и Корадо решават да избягат заедно на острова на корсарите.

Сцена 3
На острова на корсарите Медора е убедена, че никога повече няма да види Корадо и е погълнала отрова – Voi tacete... io non oso. Корабът, на който са Гюлнара и Корадо, се появява в далечината и когато пристигат, Корадо и Медора се хвърлят в обятията си. Корадо ѝ обяснява как двамата с Гюлнара са се освободили от Сеид. Радостта им обаче не трае дълго, защото Медора умира. Корадо скача от скалата, тъй като не може да преживее смъртта на любимата си.