„Мъртвият град“ на Надя Буланже с премиера в Гьотеборг

„Мъртвият град“ е от Надя Буланже по пиесата на Габриеле Д`Анунцио. Творбата е в четири действия. Операта е написана от Буланже в партньорство с Раул Пуньо между 1910 и 1913 г. Премиерата трябвало да бъде през 1914 г. Първата световна война слага край на този проект. През 2005 г. в Италия е първото публично представяне на операта. На 8 март 2020 г. е втората постановка. Тази премиера е част от проекта на операта в Гьотеборг. Всяка година на 8 март там се представя опера написана от композиторка. „Неделен следобед“ на 13 септември от 14 часа предлага запис на операта.

Действащи лица и изпълнители:
• Хебе – Катарина Карнеус, мецосопран
• Ан – Матилда Паулсон, мецосопран
• Леонар – Маркус Петерсон, тенор
• Александр – Антон Юнквист, бас-баритон
• Амман - Наталия Салавей, мецосопран
Мъжки състав и оркестър на операта в Гьотеборг, диригент Анна Мария Хелсинг

Френската композиторка и преподавател Надя Буланже е една от най-прочутите и влиятелни личности от началото на 20 век. Списъкът с учениците ѝ е впечатляващ, над 1200, сред които Игор Стравински, Бенджамен Бритън, Франсис Пуленк, Аарон Копланд, Куинси Джонс, Даниел Баренбойм, Астор Пиацола, Филип Глас....Според много от съвременниците й тя умишлено е оставила на заден план композирането, за да остави сестра си Лили да се развие там.

След като взема изпитите си в Парижката консерватория през 1904 г., Пуньо става учител, съветник и агент на Надя Буланже. Твърди се дори, че били любовници. През 1909 г. те заедно създават песенния цикъл „Светлите часове“. Работа над операта вероятно започват още същата година. Пуньо умира на 2 януари 1914 г., а репетициите трябвало да започнат през август същата година. Напълно оркестрирана версия на опера не е открита. Мауро Бонифачо реконструира творбата по оцелели партитури и така е представена на фестивала в Сиена през 2005 г. След Гьотеборг е планирано операта да има премиера и Съединените щати.

Кратко съдържание

Така през тези дни между Александр и Хебе възниква тайно привличане. Нито един от двамата не смее да се издаде, за да не огорчат нещастната Ан, която, макар и сляпа, усеща тревожните знаци.

Проблемът идва, когато става ясно, че и Леонар отчаяно е влюбен в сестра си, и само мисълта за това възможно кръвосмешение го води до лудост. Неговата тревога усеща и Ан, но мисли, че това е така, тъй като е разбрал за интереса между Александр и Хебе. Ан решава да му каже, че няма от какво да се тревожи, че тази любов не я притеснява. Тогава става ясно, че до този момент Леонар не е знаел за чувствата между сестра му и неговия приятел. Леонар полудява и по време на излет той удавя Хебе, за да запази непокътната чистотата ѝ.

В този момент го вижда Александр и докато двамата носят към къщата тялото на Хебе пристига Ан, която внезапно възвръща зрението си и ужасена започва да крещи.

Операта е създадена в същата година като „Електра“ на Рихард Щраус, която описва отмъщението за смъртта на Агамемнон.

Музиката е в кръвта на Надя Буланже. Баща ѝ, Ернест Буланже, е композитор, диригент и професор в Парижката консерватория. Майка ѝ е рускиня Раиса Чувалов. Семейството има четири дъщери, като две от тях стават световноизвестни музиканти – Надя и Лили. Сред близките приятели на семейството са Гуно, Масне, Сен-Санс, Чайковски. Като дете Надя не изпитва никакво влечение към музиката, но постепенно интересът й се пробужда, особено след като баща ѝ се пенсионира през 1895 и се посвещава на обучението на дъщеря си. През 1886 Надя започва да изучава солфеж, както и орган, и композиция при Луи Виерн. В обучението на децата се включва и майката, която подържа строга дисциплина и изисква от тях съвършенство. През 1900 г. умира баща ѝ, а Буланже в негова памет се заема още по-отдадено с музиката. Тя учи хармония при Огюст Шапюи и акомпанимент при Пол Видал, а след това се записва в класа по композиция на Габриел Форе.

Надя Буланже неколкократно се явява на конкурса за композиция наречен Римската премия. През 1906 и 1907 не успява. През 1908 г. предизвиква дискусия, която почти я елиминира от финалите тъй като тя пише фуга за струнен квартет наречена „Сирената“, а не за певци, каквито са условията на конкурса, затова получава втора награда.

Надя Буланже преподава и на сестра си Лили, която решава да се концентрира върху композирането. През 1910 г. Лили се явява на конкурса за Римската премия и става първата жена композитор получила първа награда. Лили е на 19 години и е учила композиция само три години.

В рамките на няколко години Надя Буланже губи двамата си близки приятели – Раул Пуньо и пет години по-късно сестра си Лили. След това тя се посвещава в пропагандирането на творчеството на Лили.

Родена е на 16 септември 1887 – умира на 22 октомври 1979 г.

Надя Буланже става кавалер на Почетния легион през 1932 г., получава златен медал на Академията за изящни изкуства през 1977, както и наградите на принца на Монако, на белгийската корона, на Полша през 1934 г., както и на Британската империя през 1977 г.