Виолончелистът Йо Йо Ма – музикантът, който не признава граници

Ако има някой, когото с чиста съвест и без уговорки бихме могли да наречем „космополит“, то това без съмнение е виолончелистът Йо Йо Ма. Китаец, роден във Франция и получил образованието си в Съединените щати, той наистина е „гражданин на света“ и го доказва непрекъснато с живота и дейността си.

Първата си глътка въздух поема в Париж, където по онова време живеят неговите родители: певицата Марина Лу Яуен и цигуларят, композитор и преподавател – Хияу Сюн Ма. Момчето не е първото дете в семейството – той има по-голяма сестра Йоу-Ченг и още от невръстна възраст и двамата се учат да свирят на цигулка и пиано при собствения си баща, като много често стават в 4-5 часа сутринта, за да се упражняват. Ма започва да свири на цигулка едва тригодишен. На четири посяга към виолончелото, а на пет вече е успял да научи и запамети три от соловите сюити на Йохан Себастиан Бах. Своя ранен успех музикантът обяснява със стила на преподаване и строгостта на своя баща. Малко по-късно цялото семейство се премества в Ню Йорк.

Още като младеж Йо Йо Ма вече е един от най-известните класически музиканти в цял свят. Започнал да се изявява пред публика едва на пет, на 7 години той свири пред американските президенти Дуайт Айзенхауер и Джон Кенеди. Учи в „Джулиард Скул“, но изпитва страстно желание да опознае живота извън пределите на музиката и на 16, вместо да постъпи в Консерваторията, както правят повечето негови връстници, решава да отиде в Университета в Харвард. Ограничава броя на концертите си и преминава пълния курс на обучение – от антропология до немска литература. А през 1976 получава магистърска степен по хуманитарни науки.

Изпълнен с енергия и амбиция, след завършването на Харвард, Йо Йо Ма е твърдо решен да се впусне в активна и плътно наситена кариера. Но... Съдбата има други планове! Заради тежка сколиоза му правят доста рискована операция на гърба и се налага за доста дълго време изобщо да прекрати заниманията си с виолончелото. В продължение на половин година музикантът носи гипсова превръзка и не му позволяват да свири, докато не се възстанови напълно. Слава Богу, всичко завършва благополучно, но от този момент нататък Йо Йо Ма вече е много предпазлив в плановете си – особено, когато се налага да уговаря концерти за след няколко години.

Експериментите и иновациите стават отличителна черта на кариерата на Йо Йо Ма. Макар да е класически музикант, той е известен със своята универсалност и широки интереси в най-различни музикални жанрове. Непрекъснатият му стремеж към всевъзможни нови предизвикателства в крайна сметка води до небивало до този момент увеличаване на аудиторията на класическата музика. Йо Йо Ма се увлича от барокови произведения, американски метъл, а също така – традиционна китайска музика.

За своята дългогодишна кариера той е издал над 90 албума. Сътрудничи с такива музикални таланти като Боби Макферин, Марк О’Конър, Едгар Майер, Карлос Сантана, Серджо Асад, Стюърт Дънкън, Стинг и др. В продължение на три десетилетия Йо Йо Ма е рекламно лице на звукозаписната компания „Sony Classical“ и според „Билборд“ се смята за един от най-продаваните класически изпълнители. Като признание за огромния му музикален талант и творчество са му присъдени 18 награди „Грами“. А основният инструмент, на който свири, е венецианско виолончело, изработено през 1733 от Доменико Монтаняни. Този скъпоценен инструмент, който струва над два и половина милиона долара, веднъж по случайност е забравен в едно Ню Йоркско такси, но за щастие е благополучно открит и върнат. Другото виолончело, на което Йо Йо Ма свири, е Страдивариусът „Davidoff“ изработен през 1712. Инструментът е принадлежал преди това на Жаклин Дю Пре и след смъртта ѝ е предаден на Музикалното общество „Луи Вюитон“. От момента, в който изпълнителят свири на него, той е специално настроен в бароков маниер. Има и още един, трети инструмент, на който свири музикантът, и той е изработен от фирмата „Луис и Кларк“ в Бостън.

Йо Йо Ма е винаги на предна линия, когато става дума за благородни каузи и инициативи. Година след терористичната атака в САЩ на 11 септември, той свири на церемонията, посветена на първата годишнина от трагичното събитие. През 2006 е обявен от Генералния секретар на Обединените нации Кофи Анан за Посланик на мира. Един от членовете-основатели е на Китайско-Американската организация „Комитет на стоте“, а през 2010 е удостоен с президентския медал за свобода. През 2019-а свири на граничната ограда с Мексико до побратимените Ларедо, Тексас, и Ларедо Нуево, Мексико и рецитира стиховете, гравирани на Статуята на свободата.

„Живях живота си на граници – между културите, между стиловете в музиката, между поколенията. В културата ние изграждаме мостове, не стени“ – казва Йо Йо Ма при получаването на ключа на града. Женен е за своята дългогодишна партньорка и приятелка Джил Хорнър, с която имат две деца: Никълъс и Емили. Въпреки, че самият той е изключително скромен и непретенциозен и казва, че би се самоопределил с „най-лошите епитети, за които може да се сети човек“, през 2001 е обявен от списание „Пийпъл“ ца „най-секси класически музикант“ и продължава да получава подобни отличия през годините, включително и през 2012 от Американската организация на пенсионерите.

На 7 октомври т.г. Йо Йо Ма стана на 65. Сега той е търсен повече от всякога. Класическите му солови концерти и експериментални изяви винаги са предварително разпродадени до последното място, а готовността му да върви напред в неизвестното и да рискува, отваря врати на новото поколение музиканти.

В двата часа на „Музикалните вечери“ на програма „Христо Ботев“ – в неделя, 11 октомври, от 22 часа, ще се потопим в магията на музиката, изпълнявана от световноизвестния виолончелист. Ще ви предложим негови солови изпълнения , както и съвместни изяви с музиканти от областта на поп-музиката и джаза: творби от Бах, Вивалди, Сен-Санс, Масне, Римски-Корсаков, Рахманинов, Кол Портър, Антонио Карлос Жобим, Джон Уилямс, Енио Мориконе и Жакоб до Бандолин. А партньори на Йо Йо Ма ще бъдат Марк О Конър, Едгар Майер, Роса Пасос, Ицхак Пърлман, Боби Макферин и Стефан Грапели, Бостън Попс Оркестра с диригент Джон Уилямс и Националният оркестър на Франция с диригент Лорин Маазел.