Можем ли да обичаме? Склонни ли сме да се вречем в любов на друг, да му се отдадем? Това са класическите въпроси на деня, които вълнуват съвременния човек. Този от XXI век, но и този от XVIII. Неслучайно класиката винаги е била и ще бъде актуална, все пак именно тя ни изгражда като хора. На това мнение е Никола Бозаджиев – 20-годишният млад режисьор, който адаптира Йовковия „Шибил“ в киното.
Никола започва пътя си в изкуството на 9 години, когато заиграва в цирка. Участва в различни спектакли, един от които получава номинация за „Икар“. След няколко години в департамента на акробатите заменя цирковото изкуство с работа като асистент сценограф. Тя е последвана от близка среща с киното. Не той я е предизвикал, киното само го е намерило. Снима два късометражни филма почти на шега. На шега и като чист експеримент започва да пише сценария си за „Шибил“. Вече е на 17, иска да пробва материята и да види как зрителят би реагирал на подобен тип литературен сценарий, който по презумпция е по-близък до публиката. Така стига до бърз курс по кино в Париж. След него започва и да снима „Шибил“. По време на работата си по филма записва бакалавър по кино в Лос Анджелис. САЩ обаче се оказват далечни от него. Киното в Америка младият режисьор определя като един футболен отбор, в който, ако искаш да играеш за победа, ще успееш, но ако искаш да поставиш зрителя във вълшебна среда, в която той да открие и познае себе си, не би могъл да постигнеш много. Това и тревожи Никола Бозаджиев - че в изкуството има прекалено много творци, които създават творбите си, за да лекуват не публиката, а самите себе си с тях.
Възможност за промяна, разбира се, има. За Никола тя се крие в двете Р-та – революция и Ренесанс. И ако революцията е нещо, което бързо избухва и още по-бързо затихва, то Ренесансът се постига бавно и остава задълго. За 20-годишния режисьор Ренесансът е киното на сетивата.
„Темата за сетивността и душата на човек отключва на универсално ниво човека“, смята Никола Бозаджиев.
Неговият прочит на „Шибил“, с който дебютира в киното, изследва Йовковото човеколюбие и се стреми да разграничи любовта от обичта.
„Любовта на Шибил и Рада, която прераства в обич, е литературна метонимия на идеята за отдаване и за съвременния страх от него“, споделя Никола. Според режисьора обичта е единственото средство, с което можем да спасим света от неговото обездушаване.
За да скъси дистанцията между филма и публиката, младият режисьор изгражда баланс между силните емоции и хумора. Този начин на комуникация със зрителя, смята Никола Бозаджиев, може да го накара да съпреживее филма, преди да го анализира. А в чисто човешки план, този баланс би могъл „да ни съхрани в това време на лесно разубеждение в гледните точки“.
Сценария на „Шибил“ Никола създава, следвайки модела на Никита Михалков, в който се говори за визията, за героите като актьори и се отделя специално внимание на звуковата картина. Във филма му тази картина следва атмосферата, представена в разказите на Йовков. Не само в „Шибил“, а в целия цикъл „Старопланински легенди“. Никола анализира всеки текст и се стреми да адаптира усещанията на писателя за звука. За целта той и екипът му проучват характерните за всеки сезон природни явления, както и навиците на животните. Така обвързват глутница койоти, обитаващи село Ягодина, и плачеща лисица посред нощ, за да пресъздадат сатаничния момент, в който четата на Шибил започва да губи доверие в своя войвода. Група хористи-актьори пък възпроизвеждат вятъра и виелицата през зимата. Всичко това Никола режисира с идеята зрителят да чете героите с посока, да ги чува и усеща конкретно, а и емоционално да се обвърже с тях.
Природата е отражение на вътрешния свят на всеки един от персонажите във филма на Никола Бозаджиев. Каквато е и за Йовков в разказите му. Конете пък са герои с идентичност, които олицетворяват техните души. Един конкретен кон е и разказвачът на „Шибил“.
Екранизацията на 20-годишния режисьор Никола Бозаджиев беше едно от единайсетте български заглавия с премиера на 24-тото издание на есенния „София филм фест“. Още с първата прожекция пред българска публика филмът си поставил за цел да припомни на зрителите, че „ние сме едно общество, което е изгубило до някаква степен корена си и чрез сетивата и възкресяването на класиката и темите ѝ можем да се върнем към него“.
В звуковия файл можете да разберете защо Никола смята Йордан Йовков за майстор на семиотиката и на скритото посление към човека. Както и още за киното на сетивата.
Четири от филмите в програмата на 43- тия Фестивал на българското кино " Златна роза" са подкрепени от програма " Творческа Европа – МЕДИА". Това са пълнометражните "Пакет Вечност", дебют на Магдалена Илиева, и "Стадото" на Милко Лазаров, и късометражните " Eraserhead в плетена торба за пазар" на Лили Кос и " Срамота" на Ивет..
В редакция "Хумор и сатира" имаме особен интерес към фалшификатите, може би защото много сме патили от тях. Тази седмица открихме любопитен фалшификат в Англия и веднага проверихме възможен ли е той в България. Резултатът от проверката, както и още доста полезна информация, можете да чуете в неделя веднага след новините в 18 часа, за когато сме..
43-тият Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" представя общо 54 игрални филма и 2 сериала. В конкурсната програма за пълнометражно кино тази година се състезават 16 филма, сред които са "Любоф" на Ивайло Христов, "Стадото" на Милко Лазаров, дебютните "Плът" на Димитър Стоянович, "Диви ягоди" на Татяна Пандурска и "Пакет Вечност" на..
Поглед към новото българско кино отправяме в "Артефир" заедно с актрисата Мартина Апостолова, член на журито за пълнометражно кино в рамките на 43-тото издание на фестивала "Златна роза". "До този момент гледам неща, които би трябвало да зададат една нова вълна в българското кино, но засега надеждата ми и желанието не се изпълняват – ако..
Изложбата под открито небе "100 килима от Котленско" ще се състои от 19 до 22 септември в екоселище "Синия вир" в село Медвен. Събитието събира на едно място ръчно тъкани килими, всеки от които носи духа на Котленския край, историите на женските ръце, които са ги създали, и символите, вплетени в традицията, разказва Дора Куршумова. Изложбата..
Така нарекохме сборната продукция, която събра в ефир различни теми и участници: акад. Чавдар Славов – с анализ за трансплантациите преди и сега, д-р..
В "Нашият ден" гостуват Йоанна Елми , писател, журналист, авторка на един от най-превежданите български романи "Направени от вина", и Джорджа Спадони ,..
Когато си помислиш за Турция, далеч не първото, което се сещаш е, че може да бъде космическа сила, но комшиите имат работеща програма, според която през..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg