Две знаменателни годишнини ще бъдат отбелязани в концерта, с който радиосимфониците и техният главен диригент Марк Кадин ще се представят пред варненската публика тази събота, в рамките на есенното издание на международния музикален фестивал „Варненско лято“: 250 години от рождението на Лудвиг ван Бетовен и 180 години от рождението на Пьотр Илич Чайковски. В програмата ще прозвучат: Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор опус 61 от Бетовен (солист е новоизгряващата звезда Юлия Пушкер) и Симфония №4 във фа минор опус 36 от Чайковски.
Ярък талант, младата унгарска цигуларка Юлия Пушкер е Лауреат на престижния конкурс „Кралица Елизабет“ в Брюксел през 2019 година. Списание Strad акцентира върху „магическа лекота“ на нейните изпълнения, а списание La Libre я определя като истински „аристократ” на цигулката.
Юлия е родена в Будапеща, в семейство на музиканти. Започва да свири на цигулка на пет години. Две години по-късно е отличена с Първа награда на Националния конкурс за цигулари „Янош Конц“ в Сомбатей, а след това – с наградите „Золтан Кодай“ и „Junior Prima Primissima Prize“ в родната Унгария.
На 12 години прави концертния си дебют с Будапещенския фестивален оркестър, ръководен от Иван Фишер и е възторжено приета от критиците, което води до редица покани за участия в следващите концертни сезони.
През 2005 постъпва като студентка в Подготвителния клас за даровити деца към Музикалната академия „Ференц Лист“ – Будапеща. На 17 свири за първи път с камерния оркестър „Ференц Лист“ под диригентството на Янош Рола и оттогава е редовен гост-солист на състава.
През 2010 Юлия Пушкер е включена в документалния филм „Невидимите струнни – талантливите сестри Пушкер“ и става широко известна в цял свят. На следващата година заминава да учи в Лондон, в Кралската Академия за музика, където работи под ръководството на Дьорд Паук и завършва с отличие през 2016. От месец септември същата година работи с Огюстен Дюме в Музикалната капела „Кралица Елизабет“ в Брюксел, където е артист ин резидънс.
През сезон 2020/21 Юлия Пушкер има концертни участия с Белгийския национален оркестър, Брюкселската филхармония, Будапещенския симфоничен оркестър, Danubia Orchestra Óbuda, Филхармоничен оркестър Kansai, London Mozart Players, Филхармоничен оркестър Pannon. Изнася рецитали и участва във фестивали и майсторски класове в цяла Европа, сред които Музикалния фестивал в Безансон, Международни музикални сесии в Холандия, Академия Кронберг и Академията на Фестивала в Сантандер. Наред с успеха си в конкурса „Кралица Елизабет“, Пушкер е отличена и с престижната награда Junior Prima и наградата Cziffra Festival в Унгария, присъждани на най-добрите млади музиканти в страната.
Юлия Пушкер свири на цигулка Matteo Goffrillerот 1690, предоставена ѝ от колекцията на Михаел Гутман.
Концертът за цигулка в ре мажор, опус 61 на Лудвиг ван Бетовен е създаден през 1806 година за известния по онова време цигулар и композитор Франц Клемент – директор на Виенския театър, в който са били премиерите на много от творбите на Бетовен. На него е посветено и първото печатно издание на произведението през 1808 година, макар на партитурата да стои друго име: на приятеля на композитора – Щефан фон Бройнинг.
Това е единственият концерт за цигулка на Бетовен, достигнал до нас . Заедно с „Кройцеровата соната“ той представлява връх в цигулковото творчество на композитора и с право се смята за едно от най-добрите произведения от този жанр в европейската музикална класика. Дълбочината на съдържанието и величавата простота в този концерт се съчетават с трогателен и искрен лилизъм, благородна сдържаност и истински аристократизъм. Композиторът не се старае да угоди на публиката, която по онова време обикновено очаква демонстрация на виртуозните качества на солиста и неговия инструмент. Вместо това, както и в клавирните си концерти, той се стреми да се приближи максимално до симфоничния жанр. Както казва Едуард Ерио „При Бетовен виртуозността винаги остава слуга на вдъхновението“.
Премиерата на творбата се е състояла на 23 декември 1806 в „Театър ан дер Вин“. Концертът е в три части, като втората и третата част се изпълняват без прекъсване – с атака.
Четвъртата симфония на Чайковски, фа минор, опус 36, е етапно произведение в творческия път на Чайковски. Написана през 1877 г., тя е първата симфония-психологическа драма в историята на руската музика и по своята сила често е съпоставяна със симфониите на Бетовен. В редица европейски страни творбата е известна още и под заглавието „Съдба“ или „Фатум“.
Десет години делят Четвъртата от Първата симфония на Чайковски. Композиторът вече е написал „Ромео и Жулиета“, „Франческа да Римини“, ранните си опери, паралелно той съчинява „Евгений Онегин“. Най-близките предшественици на симфонията са балетът „Лебедово езеро“ и цикълът „Годишните времена“.
Четвъртата симфония се появява в труден за Чайковски период. Тежката душевна криза, която композиторът преживява вследствие неуспешния си брак, съвпада с дълбока обществена криза: руско-турската война. За Чайковски войната е Съдба, Фатум. Ето защо музиката, която той сътворява, е истински вик на неговата душа. Симфонията е създавана с активната морална и материална подкрепа на Надежда фон Мек – известна меломанка, страстна любителка на музиката на Чайковски и негова меценатка. В кореспонденцията между двамата творбата е наричана „нашата симфония“, а на заглавната страница от партитурата е написано „Посвещава се на моя най-добър приятел“. По настояване на Надежда фон Мек, в своите писма до нея Чайковски дава и приблизителната програма на симфонията. Основният конфликт (между човека и съдбата) се разкрива в първата и четвъртата част. Останалите две са своеобразно „отстъпление“ от темата: втората част е канцона, а третата – скерцо. В първата част е завръзката на конфликта, но изход няма. Четвъртата част пък е последното стълкновение със съдбата и изход от кризата.
Симфонията е изпълнена за първи път в Москва на 22 февруари 1878 на Концерт на Руското музикално общество под диригентството на Николай Рубинщайн.
Концертът се излъчва директно по програма „Христо Ботев“.
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg