„Есклармонда“ е опера в четири действия, осем картини, пролог и епилог от Жюл Масне с френско либрето от Алфред Бло и Луи Фердинан дьо Грамон. Изпълнена е за първи път на 15 май 1889 г. от трупата на „Опера Комик“ в оперния театър на площад Шатле в Париж.
Това е най-амбициозното сценично произведение на Масне. За жалост се играе твърде рядко. Понякога се възражда, а в съвременната епоха това става през 1975 г. с Джоун Съдърлънд и Ричард Бонинг. Ролята на Есклармонда е изключително трудна за изпълнение, с извънземни колоратурни пасажи, които са във възможностите само на много надарени певици.
Историята се основава на средновековната рицарска легенда „Партенопеюс дьо Блоа“, която е написана в средата на 12 в. от Денис Пирамюс. В оригинала магьосницата се нарича Мелиор. Името Есклармонда е взето от друга легенда от 13 в., която е съвсем различна от оперната. Алфред Бло открива легендата за Партенопеюс през 1871 в библиотеката в Блоа, където той намира убежище по време на Парижката комуна. Оригиналното либретото е било наречено „Пертинакс“. Било е написано първо в проза, а след това обърнато в стихове с помощта на Луи дьо Грамон. През 1882 г. те го предлагат на белгийския композитор Франсоа-Огюст Жевар, който отказва. Скоро обаче то попада у Масне.
В спомените си в края на живота си Масне описва създаването на ролята на Есклармонда благодарение на шанса да срещне Сибил Сандерсон през пролетта на 1887 г. Той обяснява колко е бил възхитен от необятните възможности на нейния глас и пише, че тя е перфектната изпълнителка за неговата нова опера, която е започнал да композира в края на 1886 г. Той вече е имал либретото, а срещата със Сибил Сандерсон е била само катализаторът, който го стимулира да завърши операта. Творбата била поръчана, за да открие Парижкото изложение през 1889 г. По време на най-интензивния работен процес през лятото на 1887 г. Масне се премества в хотела във Веве, където е настанена госпожица Сандерсон. Така всяка вечер той консултира с нея различни завършени епизоди от операта. В края на 1888 г. операта е завършена. И започват репетициите в Опера комик. Масне посвещава творбата на Сибил Сандерсон и в знак на благодарност, позволява нейният подпис да стои редом до неговия в ръкописа на партитурата. Родни Милнс предполага, че „страстта на Масне към неговата водеща дама е довела до някои от най-еротичните му сцени“. Друг критик отбелязва майсторското умение на Масене в писането и за мъжките гласове – на тенорите Ролан и Енеас, но също така и за Епископа, император Форкас и крал Клеомер.
Операта, след премиерата има голям успех. На 10 септември същата година е представено петдесетото представление, а през февруари следващата година стотното. През ноември се играе в Брюксел. През 1892 г. операта е поставена в Санкт Петербург, след това във френския театър в Ню Орлиан, като главната роля отново изпълнява Сибил Сандерсон. Има постановки в Руан и Женева. Скоро след премиерата Сибил Сандерсон се разболява. Когато тя умира в началото на 20-ти век, изглежда, че самият Масене губи интерес към операта, която е написал за нея и отхвърля всякакви по-нататъшни постановки. Творбата е възродена едва през 1923 г., много след смъртта на композитора. След това следват краткотрайни съживявания в сценични постановки или концертни изпълнения. Едва през 70-те години усилията на Ричард Бонинг и Джоун Съдърланд връщат „Есклармонда“ към живота, като следват поредица от изпълнения на различни места. През 1992 г. отново идва период на възраждане на операта с две постановки – на фестивала „Масне“ в Сент Етиен с Дениа Гавацени-Мацола и в театър „Реджо“, Торино с Александрина Пендачанска. В тази постановка пее и Иван Кюркчиев в ролята на Енеас.
Запис на операта „Есклармонда“ може да слушате в поредицата „Непознатите опери“ на предаването „Неделен следобед“ по програма „Христо Ботев“ на 25 октомври от 14 часа.
Съдържание
ПрологЗаписът е от паметен спектакъл, с който на 7 декември 1982 година откриват сезона в Миланската скала – събитие със силен отзвук и сред специалисти, и сред меломани. Излъчваме го ( на 22 февруари от 20 часа ) заради участието на Мирела Френи, великолепна в ролята на Елвира. Както разбира се и заради удивителното преобразяване на Николай Гяуров като..
Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция. Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор) • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..
Излезе от печат сборникът "Избрани хорови творби" на композитора, диригент и преподавател в Нов български университет – проф. д-р Георги Петков. Изданието съдържа 22 песни от различни фолклорни области, които проф. Петков е писал за различните състави, с които е работил през годините. "Реших, че е дошло време да предоставя на колегите хорови..
Българският хор "Булгапея" от Брюксел ще започне годината с първия си самостоятелен концерт през 2025 година днес от 18 ч. местно време, информира хорът на Фейсбук страницата си. Концертът ще бъде в брюкселския квартал Лаакен и е организиран от Maison de la création. Концертът на "Булгапея" ще представи българската музика и нейните богатства. Те..
Срещата ни с композиторката Албена Петрович-Врачанска започна с премиера в рамките на фестивала Rainy days в Люксембург на "24 криптографски учения за 6 пиана, 12 изпълнители и 24 ръце", премина през дисертационен труд в НМА "Проф. Панчо Владигеров" и достигна до лична среща на премиерата на Втория ѝ концерт за пиано и оркестър в Първо студио на БНР...
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Какво представляват окупираните украински територии и бригада "Азов" днес. Разказва от първо лице в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Горица..
Наскоро на "Сцена Дерида" беше премиерата на документалния филм "Тетралогията на Талев" под режисурата на Калина Липовска. Той е изграден от две части –..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg