Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Наталия Иванова и поезията като бинокъл, който дава очи за далечното

Наталия Иванова
Снимка: Константин Мравов

С времето човек се учи как да държи бинокъла. Учи се и как да гледа през него. Опитът, който времето ни дава, всъщност ни помага да направим избора от коя страна на въпросния бинокъл предпочитаме да виждаме света – от тази, която ще ни даде ясна представа за случващото се в нас или от тази, която ще поддържа заблудите ни.

Труден е този избор. Още повече, когато мисълта, че разполагаме с времето си, което трябва да изразходим по някакъв поне привидно полезен начин, ни води до паника. Според Наталия Иванова това е споделената трагедия на нашето време. Младата поетеса се занимава именно с нея в дебютната си стихосбирка „Човек с бинокъл“.

„Според мен трябва да се говори за времето и като време, и като епоха. Наистина ние сме изправени точно пред този момент на едновременно притежание на времето и разполагане с всякакви възможности за него, но и не знаем какво да го правим. Точно заради всички тези възможности“, сподели във „Време и половина“ тя.

„Човек с бинокъл“ представлява свободния глас на Наталия. Книгата е побрала стиховете ѝ от последните две години, които вече не говорят за подражанието към големите имена в поезията, а за осъзнатия автора, който иска да се заяви. Искрено и с неподправено светоусещане.

Като повече поети и Наталия пише от малка. За нея всичко започва от тефтерчето на майка ѝ, пълно с авторски стихове. След това нещата тръгват по най-естествения начин. Развиват се в училище с любим учител по български език и литература, много четене на книги, предимно такива преди 89-а година, това продължава и до ден днешен, писане на много текстове и, разбира се, висше образование в специалностите „Журналистика“ и „Преводач-редактор“. За последното все още учи.

Работата на преводача е и това, което буди най-голяма възхита и уважение в Наталия. Това, че всеки език си има собствен триптих я впечатлява. А приликата между превода на художествена литература и поезията за нея е повече от ясна – тя се крие в обличането на чувствата с думи. Поезията превежда емоциите вербално, а преводът си избира конкретен език за това.

Поетеса, журналистка, литературен критик, бъдещ преводач, авторка със сериозен набор от награди, с които би могла да се похвали, Наталия Иванова говори за осъзнаването на собственото авторство, за езика като споделен ресурс и за тънкостите на критическия анализ и трудностите, пред които са изправени литературните критици днес.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Отвореният финал като безизходица

На български в превод на Лора Ненковска излезе сборникът с разкази на румънската писателка Елена Владаряну – "Август". Авторката, често наричана "сърдитото момиче на румънската поезия”, прави име със стиховете си, но пише също и драматургия. В прозата си Владаряну разиграва в микродрами и микроконфликти големите социални и психологически въпроси на..

публикувано на 10.11.25 в 17:51
Емилия Найденова

Поетесата Емилия Найденова говори за насилието чрез "Песента на бързолетите"

"Песента на бързолетите" е името на новата поетична книга на Емилия Найденова, чиято премиера ще се състои във вторник (11 ноември) от 19 ч. във FOX Books Café (ул. "Уилям Гладстон" №32). В "Артефир" авторката споделя, че основната тема между кориците на новата ѝ книга все още е табу – не всеки би прочел стихове за домашното насилие и..

публикувано на 10.11.25 в 15:07
Гаро Ашикян

Гаро Ашикян за "освобождаването" от ДКТ - Пазарджик и свободата на артиста

Режисьорът и музикант Гаро Ашикян гостува в "Артефир" след внезапното му "освобождаване" от Драматично-куклен театър "Константин Величков" -  Пазарджик. Потърсихме за мнение и директора на театъра – актьора Димитър Баненкин. Той отказа да се включи в разговора. Поканата за у частие в "Артефир" остава отворена. Ашикян споделя, че..

публикувано на 10.11.25 в 14:55
БКИ

Архитектурата като културен посланик

Как архитектурата може да бъде език на културата и мост между България и Европа – за това говориха арх. Анета Василева (фондация "Ново архитектурно наследство") и изкуствоведите Елисавета Станчева и Теодор Караколев (Български архитектурен модернизъм) в специалното издание на "Гласът на времето", посветено на Деня на архитектурата в БКИ "Дом..

публикувано на 10.11.25 в 13:39
Покана за събитието

Цветовете на доброто

Център за изкуство и култура Блок 14 и детска работилница "Мармалад" с радост ви канят на изложбата "Цветовете на доброто" – едно пъстро пътешествие в света на детското въображение, творчество и доброта. В изложбата са събрани творби на деца, вдъхновени от идеята, че доброто има много цветове. Малките автори показват как чрез изкуството..

публикувано на 10.11.25 в 10:15