Стари и мръсни вагони, мръсни перони, закъснения, нарушени разписания, липса на елементарна хигиена и неспазване на противоепидемичните мерки, вандализъм и агресия... Горчивият пътнически опит показва, че в Българските държавни железници вагоните често са инкубатор на зарази без никаква дезинфекция, които дори не могат да бъдат проветрени... Половината хора във влака са без маски... Такова, за съжаление, е състоянието на БДЖ в условията на пандемия, въпреки уверенията на холдинга, че се поддържа високо ниво на хигиена във влаковете.
Варужан Апелян, независим транспортен експерт и граждански активист, коментира в "Нашият ден":
"Мисля, че министърът на транспорта трябва да предприеме някакви сериозни мерки. Тук въпросът е как пътниците и клиентите на тази компания ще реагират срещу това, което се случва, защото проблемите с чистотата на влаковете не са от пандемията насам – те са от много години. Хигиената не е от силните страни на БДЖ, макар че преди години се въведоха едни хигиенни листове, които трябва да се подписват от няколко служители. Имам информация, че никой не ги контролира и проверява."
Закъсненията
"Относно закъсненията и компенсацииите, вече 10 години минаха, откакто се прие Регламентът за правата на пътниците в Европа. България три пъти го дерогира – възползва се от възможността си да го отложи. Интересното е, че дори ЕК ревизира този регламент, като още повече увеличи компенсациите. Естествено, българската държава няма никакво желание да прилага тоя регламент и това е възможно, защото няма никакъв обществен натиск. Ако погледнете последните 15 години в интернет, ще видите колко малко организации, граждани, медии са настоявали за приемането на този регламент.
Проблемът не е само в компенсациите, в хигиената, в студения влак...
"Преди няколко години изпратих писмо до ИА "Железопътна администрация" – националния регулатор на железопътния транспорт в България – и попитах какъв е регламентът за температурата във влаковете. Те ми отговориха, че няма никакви изисквания, което означава, че никой не контролира този процес и не носи отговорност...
В крайна сметка държавата (Министерството на транспорта) финансира договора за обществена услуга. Държавата плаща на БДЖ над 200 млн. лв. годишно за компенсация на намалени пътувания, за закупуване на нови влакове и т.н. капиталови средства. А в същото време има Договор за обществен превоз (над 200 страници), а Дирекцията за контрол на концесиите и дружествата към Министерството на транспорта не го контролира – няма никакви санкции! Ако имаше контрол, щяхме да видим санкции. Забележете, в доклада по качество на БДЖ за 2019 година има едно изречение, което казва, че няма наложени санкции за хигиена – значи би трябвало всичко да е прекрасно и влаковете да са чисти, обаче опитът показва, че не е така."
Триъгълникът Министерство на транспорта – Националният регулатор – БДЖ
"Когато всички тези организации са обединени в някакви други интереси, но не в защита на обществения интерес, резултатът е това, което виждаме. Ако имахме работещ регулатор (напр. като Британския железопътен регулатор), той щеше да наложи санкции на превозвача, на инфраструктурата... Ако имахме работещ възложител на Договора за обществена поръчка, в лицето на Министерството на транспорта и неговата Дирекция, ако тези хора работеха, те щяха да предприемат някакви действия срещу този превозвач. Или, ако този превозвач не може и няма капацитет да си изпълни задълженията по Договора за обществен превоз, щяха да обявят нов търг и да се намери друг превозвач – ако трябва и от чужбина. Виждаме, че това не се случва. Потърпевшите от това са гражданите – хората, които плащат данъци, през които се финансира услугата на БДЖ – 75% от приходите на БДЖ са по субсидията, останалите 25% са от билети. Веднъж гражданите плащат за финансиране през данъците си, втори път – плащат през билетите. А в крайна сметка виждате какво получават. И няма на кого да се оплачат."
Варужан Апелян смята, че не само медиите, а и гражданите трябва да намерят желание и енергия, за да създадат форми за граждански контрол над тази железница. Такива форми биха били пътническите организации, каквито липсват у нас.
Предаването "Нашият ден" на програма "Христо Ботев" кани всички страни на дебат – да отговорят на въпросите, да кажат по какъв начин, да дадат точни срокове – кога ще бъде подобрена услугата "Пътнически превози", защото това, което се наблюдава, е недопустимо за XXI век.
Чуйте повече в звуковия файл.
Този път водещите ни посетиха Балчик и се срещнаха с риболовеца Виктор Лучиянов. Разбираемо готов да разказва риболовни подвизи, той сподели спомени, които звучат като рибарски лакърдии, но са си съвсем реални случки в моретата от околностите балчишки, та през Гърция и чак до Сейшелите, Тайланд и Малайзия. Какво си казаха тримата за рибите, лова и..
В студиото на "Тийн Тайм" влиза едно момиче, което определено знае как да сбъдва мечтите си, и то още преди да завърши училище! Тя е само на 18, учи в 11-ти клас на 2-ро СУ "Емилиян Станев" в София, а вече води собствен подкаст, озаглавен "Бизнес Час". Със своите 13 епизода подкастът се радва на интерес, а създателката му Ивана Събева вече е..
През седмицата в София се проведе Конференцията "Софиянецът Шейх Бали Ефенди". Събитието бе посветено на живота и делото на духовния учител, поет и тълкувател на Корана, Шейх Бали Ефенди. Бали Ефенди е суфист, живее през 16. век в земите на днешна София. Тюрбето му се намира на двора на храма "Св. пророк Илия" в кв. Княжево и се поддържа от Районно..
Испания остава една от страните в Европейския съюз с най-нисък дял на жени в STEM специалностите — науките, технологиите, инженерството и математиката, посочва агенция EFE, като цитира " Европейския обзор за образование и обучение" . Данните на Европейската комисия показват, че през 2023 г. едва 28,6% от студентките са избрали обучение в тези..
В България всяка година се раждат преждевременно над 6 500 бебета, а техните семейства преминават през огромни емоционални и социални трудности. Национални програми за системна подкрепа на тези семейства все още липсват. В Световния ден на недоносените деца, който от тази година влиза официално и в календара на Световната здравна организация, гост..
Норвежкият писател, музикант и журналист Ю Несбьо се срещна с българските читатели. Световноизвестният автор на бестселъри в стила Nordic noir – течение..
Промените от 1989-а, свободата на словото и купчините непреработено минало коментира в "Мрежата" по програма " Христо Ботев" писателката Теодора..
"Много се вълнувам за голямата награда на БАН, тъй като за мен е изключително висока чест , че именно аз бях удостоена с тази награда – Наградата на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
