Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Законодателната власт гласува празен чек за киноиндустрията

Снимка: Pixabay

На първо четене вчера Комисията по култура и медии разгледа законопроекта за изменение и допълнение в Закона за филмовата индустрия. Той е изготвен от Министерството на културата и е внесен в Министерски съвет без достатъчно изчерпателното обществено обсъждане.

Направени са поправки в чл. 17. Те засягат обхвата и процедурите, свързани с държавното подпомагане на националното филмопроизводство, разпространението, рекламата и показа на филми, подпомагането на фестивалите и културните прояви, както и създаването на нова схема за възстановяване на разходите, която ще има за цел да стимулира инвестициите в сектора. Филмовите компании, които са снимали продукции у нас, от следващата година ще могат да си възстановяват 25 на сто от максимум 80 процента от разходите, извършени за работата им в България. Промените предвиждат увеличение на субсидията за национални продукции в размер на 10 млн. лв. годишно.

„При цялото това бързане, разбира се, възникват много въпроси. Аз не съм привърженик на подобен тип законодателни инициативи, още повече че тук има един проблематичен финансов инструмент, който по всякакви, особено културни критерии, ни отдалечава от европейските практики и това много ясно трябва да се знае“, обясни във „Време и половина“ директорът на Обсерваторията по икономика на културата Диана Андреева.

Тя добави още, че законодателната власт всъщност гласува един празен чек, защото регламентацията и верифицирането на разходите по финансовите стимули, правилата и контролът са оставени за правилника. Те не присъстват в законопроекта. Правилникът ще бъде гласуван на Министерски съвет, но все още не е известно кога. След него ще бъдат разписани допълнителни правила.

Галина Тонева, председател на Асоциацията на филмовите продуценти, не е против тази иначе дългоочаквана реформа, но не смята, че мястото на схемата за възстановяване, която е по-скоро икономическа мярка, е в Закона за филмовата индустрия.

„Наистина това бързане е нещо, което е доста съмнително. Да, приветстваме възможността след 12 години да се коригира формулата и вместо 7 да се финансират 12 игрални филма, 22 документални и 250 минути (анимация). Това е чл. 17, който касае българското производство. Но някак си е несправедливо, в момента увеличението от 10 млн. за българско кино означава, че 25 млн. ще бъдат разпределяни за българско кино, включително за фестивали, разпространение и кинопоказ, а изведнъж сумата от 15 млн. е готова да бъде предоставена на чужди продукции. Това е една голяма реформа, която не виждам как при наличието на тази институция Национален филмов център ще бъде обслужвана“, каза Тонева в ефира на програма „Христо Ботев“. Според нея е важно да се запитаме и какви са целите за държавното подпомагане на една индустрия.

Още за промените в Закона за филмовата индустрия можете да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

България и българската литература в очите на света

В "Нашият ден" гостуват Йоанна Елми , писател, журналист, авторка на един от най-превежданите български романи "Направени от вина", и Джорджа Спадони , преводачка от български на италиански език, превела Деян Енев, Радослав Бимбалов, Йоанна Елми, Тодор П. Тодоров, автор на книга за София през очите и думите на Георги Господинов, и организатор на..

публикувано на 18.09.25 в 11:20

Три книги по история на българското кино

Три книги по история на българското кино бяха представени в рамките на 43-тия фестивал на българския игрален филм “Златна роза” във Варна. Те обхващат периода от 1920 до 1940 година и припомнят, че българската филмова мисъл никога не е изоставала от световната. Книгите са реализирани като част от научно-изследователския проект “Кинокултура, изкуства..

публикувано на 18.09.25 в 11:15

София Щерева: 2025 е ключова година за НФК и българските творци

В рубриката "Темата на деня"  на БНР "Нашият ден" изпълнителният директор на Национален фонд "Култура" (НФК) София Щерева очерта основните параметри и предизвикателства пред Фонда за 2025 година, както и перспективите за следващия програмен период. Подкрепа за устойчиво развитие на културата Щерева подчерта, че НФК е едно от малкото места, откъдето..

публикувано на 18.09.25 в 09:56

Българското село в литературата – митове, фетиши, съдба

Професорът по нова и най-нова българска литература Антоанета Алипиева , която живее и преподава в Белград, Сърбия, разказва в "Нашият ден" за книгата си "ТКЗС в българската литература".  Изследването обхваща литературното отражение на съдбата на българското село в периода от 1945 година до ден-днешен. Проф. Алипиева разглежда митовете,..

публикувано на 18.09.25 в 09:27

Продължава турнето на Плевенската филхармония и маестро Йордан Камджалов

Продължава националното турне на Плевенската филхармония под диригентството на Йордан Камджалов във формата "Музикална магия 2". Кулминацията предстои на 6 октомври в зала "България". За дестинациите, които предстоят, и срещите с публиката по време на успешното класическо турне – разказва маестро Камджалов пред редактора Нина Цанева: 

публикувано на 18.09.25 в 09:09