Българската фолклорна традиция е относително единна – сходни ритуали се изпълняват на различни празници. Най-често те са за здраве и плодородие. Годината в народните вярвания и практики се дели на два основни празнични цикъла – зимен и пролетен, които обхващат цялото обредно творчество.
Доц. Петя Банкова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН разказва в "Нашият ден" за българските обичаи и вярвания от Игнажден до Коледа и в очакване на Новата година.
"Това време – и без епидемия, и без изпитания – по традиция някак си е било приемано за опасно време. Това е време, в което човек трябва малко повече да се взре в себе си, да бъде малко по-предпазлив и като че ли по-умерен, по-сдържан, по адаптиран към ситуацията. Защото денят е къс, но нощта е дълга – светлината е малко и топлината е малко, и хората трябва да си останат у дома – при най-близките. Да обърнат внимание на децата, да започнат да правят сурвачките... Това нещо като че ли сме го позабравили..."
Доц. Банкова подчерта, че не бива толкова да се фокусираме около трапезата:
"Празникът е приказка. Приказка, разказана на младите от по-старите. Тя е приказка, която е обживяна, обиграна. Всички са около трапезата, но не толкова да похапват, колкото да си предадат песен, предание, легенда, да преповторят отново сътворението на света... Неслучайно тези празници съвпадат със зимното слънцестоене, с увеличаването на деня, с надеждата, че светлината преборва мрака. И нещо важно, което като че ли забравяме: Бог е любов и тази любов ние можем да вплетем не просто и единствено в това шеметно пазаруване, лутане, кахърене (наречено "консуматорска култура"), но най-вече в една блага дума, в един щедър жест, в една споделена мисъл на топлота и на обич, и на надежда. Никога в живота няма само надолу – животът е лъкатушна линия. И след дни на изпитание винаги идват дни на светлина, на обич, на красота, на топлота. И трябва да си отворим сърцата, за да ги посрещнем тези дни, за да не минат покрай нас."
Чуйте повече в звуковия файл.
Зимните празници започват от 30 ноември (Андреевден) та чак до 1 февруари – Трифон Зарезан.
От Игнажден (20 декември) започват коледните празници. Някои от традициите за Бъдни вечер са се запазили през вековете и са достигнали до нас в своя "автентичен" вариант. Освен баница, домакинята омесвала обреден хляб, в който се слагала сребърна монета. Ястията на Бъдни вечер задължително са постни. Важна роля има и бъдникът – дървен труп на дъб или круша, който гори през цялата нощ. Това е и нощта, в която пристигат коледарите.
В периода от Коледа до Богоявление са т.нар. "Мръсни дни". Това са дванадесет дни, през които водата е нечиста. На Васильовден (Сурваки) из селата обикаляли сурвакари – млади момчета или ергени. Коренът на думата идва от „сура" (сила, мощ). След Васильовден следват празниците Йордановден и Ивановден, наричани още Водици и Бабинден. Те сe свързвали с водата и нейната пречистваща сила. С тях настъпвал краят на Мръсните дни.
Наука, образование и бизнес ще се срещнат във фоайето на Физическия факултет към СУ по време на Пролетния ден на кариерата във ФзФ (30 май) . В "Нашият ден" доц. д-р Владимир Божилов , зам.-декан на Факултета разказва за инициативата, чиято цел е да свърже работодатели и студенти, както и да покаже на бъдещите възпитаници възможностите за..
Науката често се отнася до взаимовръзката ни с околния свят на всекидневно и дори на битово ниво. Отношението към боклука е показателно за ред характеристики на обществото. Всеки от нас има представа за "чистото общество" като подредено и напреднало и "мръсното общество" – затънало в проблеми и боклук. Дебатите по отношение на отпадъците мобилизират..
Минералните бани и османското наследство в България. Какво е културното, социалното и политическото значението на минералните бани днес? Заедно със Слава Савова, архитект и изследовател в Института за етнология и фолклористика на БАН, Любо Стефанов, сдружение "Княжевец", Иво Анев, икономист, специалист по водите. Георги Мъглов, гражданска инициатива..
Балетът "Пожар" е амбициозен и провокативен проект, който директно адресира проблемите и предизвикателствата, пред които е изправена Русенската опера след пожара през 2020 година. Тази продукция не само предизвиква публиката на Русе, но и всички институции и организации, от които зависи възстановяването на оперната сцена. Тя ще бъде представена..
За текста на първия си сингъл певицата Дани Стойкова разкри, че разказва лична история и е израз на нейната душевност пречупена през призмата на..
Преди 15 години програма "Христо Ботев" на БНР обяви провеждането на първия поетичен конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". От тогава насам всяка..
В предаването тази седмица гостува д-р Катерина Гаджева – изкуствовед, главен асистент в Института за изследване на изкуствата към Българска академия на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg