Преобличането не е продукт на съвременната култура. Напротив, неговият път в изкуството тръгва още от древността. То е свързано с историята на театъра, ритуала, фолклора и дори с развитието на технологиите.
Историята на преобличането в България също присъства в културата ни от векове. Пример за това са народните традиции на преобличане на мъже като жени и на жени като мъже от времето на траките, все така актуалните обичаи на Бабинден, кукерските празници и др.
С онлайн архива, носещ именно това заглавие – „История на преобличането в България“ – художниците Ясен Згуровски и Боряна Росса и философът Станимир Панайотов разказват, чрез интервюта с драг кралици и крале, архивни фотографии, видеоматериали и дискусии, историята на драг пърформанса в България, преобличането и представленията на пола.
Проектът, който постепенно ще бъде дообогатен, а от 5 януари, в рамките на месец, част от него ще бъде показана като изложбата в галерия „Структура“, се фокусира върху 90-те години и цели да създаде широка и достъпна информационна база, която да провокира разговор за драг културата между поколения драг изпълнители и тези, които се вдъхновяват от тях.
„Фокусът е около 90-те, защото тогава този вид пърформанс влиза по-широко в нощната култура, в клубната култура. Оттам и в модата, в ревютата, медиите го отразяват много, появяват се театрални постановки, които са скандални за това си време. А самото наше проучване е засегнало и отминали години, векове. В проекта участват и антрополози, и изкуствоведи, които чрез дискусии и текстове ще разкажат за тази история в древността. Докато ние в момента се срещаме с артисти от нашето съвремие, които разказват интересни истории и предоставят техните архиви. Събираме такава визуална информация и текстове, които качваме и ще качваме постепенно в сайта на София Куиър Форум“, разказа във „Време и половина“ художникът и куратор на проекта Ясен Згуровски.
Директорът на форума и организатор на „История на преобличането в България“ Станимир Панайотов отбеляза, че проектът се занимава с архивиране и представяне на съдържание, което има две страни – едната е да разглежда самите драг артисти като художници, а другата – да се вглежда в художниците, които се интересуват от драг кралиците и драг кралете. Това са двата основни момента на работа с човешкия пол и сексуалност. Самият акт на преобличане носи някакво послание на човешкото поведение, което заслужава да бъде разкодирано. Той обаче не индексира и не показва хомосексуалност.
„По принцип документацията и архивът, които правим за конкретно този проект, може би изглеждат странно за една част от хората и за публиката. Надявам се – не, но може би ще има и такива реакции, поради простата причина, че става дума за нещо, което е свързано с нощен живот. С нещо, което не е открито по принцип. Нощния живот сам по себе си някак си не сме свикнали да го мислим като изкуство, нали така? Мисля, че този нощен аспект на нашия проект има значителна роля за това как го мислим и как се опитваме да го представим. За нас това е нещо важно, което трябва да го отрефлектираме. То е част от проекта сам по себе си, но е добре да се каже, че това нощно измерение на изкуството, на драга и на преобличането може би донякъде отнема от неговата слава в чисто исторически смисъл“, допълни още Станимир Панайотов.
Проектът ще се развива до месец май 2021 година и освен изложбата в галерия „Структура“ ще включва още интересни разговори и събития, които ще станат част от архива „История на преобличането в България“.
В звуковия файл можете да чуете повече за драг културата, изкуството на преобличането и куиър активизма.
Държавната опера в Стара Загора навършва 100 години с премиера на спектакъла "Цар Калоян" на сцената на Античния форум "Августа Траяна" – на 17 и 18 юли. Операта от Панчо Владигеров с либрето от Николай Лилиев по театралната пиеса на Фани Попова Мутафова "Балдуиновата кула" е символична за Старозагорската опера, която през 1975 година..
"Нашият ден" среща своите слушатели с певицата и актриса Мария Елена Инфантино. Тя е дъщеря на българското сопрано Райна Инфантино и на сициалианския тенор Луиджи Инфантино. Родена е в Италия, но живее между Ел Ей, Лондон, София и Рим. По повод 14 юли – Денят на Бастилията и национален празник на Франция – Инфантино изнесе в София концерт с..
Историческият музей в Павликени откри обновена, интерактивна експозиция, художествена галерия и обновени пространства за културни събития и работа с деца. В "Нашият ден" директорът на музея и на Античен керамичен център – Павликени Елена Христова разказва: "Този голям и хубав проект дойде от Министерството на културата по норвежката..
Във Велико Търново днес в ГАРАЖ Кристияна Митева представя своя самостоятелна изложба – "Където спомените за идеи отиват да умрат". Авторката ни предизвиква да се замислим дали носталгията по щастливите моменти ни прави склонни да се затрупаме с останки от тях? Колко минало можем да носим на гърба си всеки ден, ако не знаем как да го пуснем? Чуйте..
В края на август (27-30 август) новосъздадената танцова компания Surdce ще представи в Proposition Gallery, Лондон, премиерата на спектакъла “Самодива” – имерсивно сценично събитие, което съчетава съвременен танц с древни славянски митове, дълбоко свързани с природата. Проектът черпи вдъхновение от наследството на българската хореографка Марчела..
Книгата " Европейско кино за нетрадиционалисти – кинорежисьорите "ЗА" дъгата" с автор Елица Матеева се занимава с филми със специфична тематика,..
В края на август (27-30 август) новосъздадената танцова компания Surdce ще представи в Proposition Gallery, Лондон, премиерата на спектакъла “Самодива” –..
Държавната опера в Стара Загора навършва 100 години с премиера на спектакъла "Цар Калоян" на сцената на Античния форум "Августа Траяна" – на 17 и 18..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg