Преобличането не е продукт на съвременната култура. Напротив, неговият път в изкуството тръгва още от древността. То е свързано с историята на театъра, ритуала, фолклора и дори с развитието на технологиите.
Историята на преобличането в България също присъства в културата ни от векове. Пример за това са народните традиции на преобличане на мъже като жени и на жени като мъже от времето на траките, все така актуалните обичаи на Бабинден, кукерските празници и др.
С онлайн архива, носещ именно това заглавие – „История на преобличането в България“ – художниците Ясен Згуровски и Боряна Росса и философът Станимир Панайотов разказват, чрез интервюта с драг кралици и крале, архивни фотографии, видеоматериали и дискусии, историята на драг пърформанса в България, преобличането и представленията на пола.
Проектът, който постепенно ще бъде дообогатен, а от 5 януари, в рамките на месец, част от него ще бъде показана като изложбата в галерия „Структура“, се фокусира върху 90-те години и цели да създаде широка и достъпна информационна база, която да провокира разговор за драг културата между поколения драг изпълнители и тези, които се вдъхновяват от тях.
„Фокусът е около 90-те, защото тогава този вид пърформанс влиза по-широко в нощната култура, в клубната култура. Оттам и в модата, в ревютата, медиите го отразяват много, появяват се театрални постановки, които са скандални за това си време. А самото наше проучване е засегнало и отминали години, векове. В проекта участват и антрополози, и изкуствоведи, които чрез дискусии и текстове ще разкажат за тази история в древността. Докато ние в момента се срещаме с артисти от нашето съвремие, които разказват интересни истории и предоставят техните архиви. Събираме такава визуална информация и текстове, които качваме и ще качваме постепенно в сайта на София Куиър Форум“, разказа във „Време и половина“ художникът и куратор на проекта Ясен Згуровски.
Директорът на форума и организатор на „История на преобличането в България“ Станимир Панайотов отбеляза, че проектът се занимава с архивиране и представяне на съдържание, което има две страни – едната е да разглежда самите драг артисти като художници, а другата – да се вглежда в художниците, които се интересуват от драг кралиците и драг кралете. Това са двата основни момента на работа с човешкия пол и сексуалност. Самият акт на преобличане носи някакво послание на човешкото поведение, което заслужава да бъде разкодирано. Той обаче не индексира и не показва хомосексуалност.
„По принцип документацията и архивът, които правим за конкретно този проект, може би изглеждат странно за една част от хората и за публиката. Надявам се – не, но може би ще има и такива реакции, поради простата причина, че става дума за нещо, което е свързано с нощен живот. С нещо, което не е открито по принцип. Нощния живот сам по себе си някак си не сме свикнали да го мислим като изкуство, нали така? Мисля, че този нощен аспект на нашия проект има значителна роля за това как го мислим и как се опитваме да го представим. За нас това е нещо важно, което трябва да го отрефлектираме. То е част от проекта сам по себе си, но е добре да се каже, че това нощно измерение на изкуството, на драга и на преобличането може би донякъде отнема от неговата слава в чисто исторически смисъл“, допълни още Станимир Панайотов.
Проектът ще се развива до месец май 2021 година и освен изложбата в галерия „Структура“ ще включва още интересни разговори и събития, които ще станат част от архива „История на преобличането в България“.
В звуковия файл можете да чуете повече за драг културата, изкуството на преобличането и куиър активизма.
"Безсъдбовност" е най-известният роман на унгарския писател от еврейски произход Имре Кертес. Това е първата книга от неговата трилогия за Холокоста, наградена с Нобелова награда за литература през 2002 година за "книгите на писателя, които подкрепят крехкия опит на индивида срещу варварския произвол на историята". За първи път романът е публикуван..
Плевенският театър "Иван Радоев" гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Есенна соната" от Ингмар Бергман. Постановката по прочутата пиеса на големия шведски режисьор и драматург е дело на режисьорката Детелина Станева, която е сред най-младите творци в българския театър. Текстът на Ингмар Бергман е в превод наВаса Ганчева...
Срещаме ви с едно от най-смелите пространства за съвременно изкуство в София – галерия "Пунта". Открита през 2022 г. на улица "Дунав", галерията е основана от куратора Бояна Джикова и художниците Аарон Рот и Викенти Комитски. Тя е посветена на пост-интернет естетиката и на така наречения "траш арт" – художествена практика, която експериментира с..
90-годишнината на петима от големите артисти на Сатирата – Васил Попов, Петър Пейков, Димитър Манчев, Вели Чаушев и Хиндо Касимов – ще бъде отбелязана в спектакъл под режисурата на Николай Младенов, със съдействието на БНР и БНТ. Участват актьорите Йорданка Стефанова, Александър Григоров, Ивайло Калоянчев, Мартин Желанков, Михаил Сървански, Николай..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на книгата е послание за бъдещите поколения, към които е адресирано най-доброто от българската поезия. Сред авторите, редом с известни поети като Бойко Ламбовски, Иван Ланджев, Маргарита Петкова, Палми..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември),..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg