В края на миналата година „Columna musica“ представи новия запис на балетите на Стравински – „Пролетно тайнство“ и на Прокофиев „Пепеляшка“ в транскрипции за клавирно дуо. Веско Стамболов и Амили Бругаля се срещат в Барселона преди десет години. Вероятно някой ще си спомни концертът, който те изнесоха в София през 2015 г. във връзка с изложба на Пабло Пикасо. Тогава изпълниха музика от балети, за които Пикасо е правил сценография и костюми. Сега може да се чуе и този диск, събрал двете творби. Транскрипцията на „Пролетно тайнство“ е на самия Игор Стравински, а на „Пепеляшка“ на Сергей Прокофиев е на големия руски пианист Михаил Плетньов.
В осъществяването на този проект, записан в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, се включва голям екип от хора. Това са тонрежисьора Кремена Ангалова, Драгомир Йосифов – написал текста към буклета и Александра Дочева, Лъчезар Костов, Джефри Дийн, Кристина Вилардель, Марти Порте и Давид Джонсън ангажирани с превода на текстовете на английски и каталунски.
„Балетът е графично изкуство; черно и бяло, изрязани щрихи в пространството на сцената чрез резеца на телата; изчезващи и отново появяващи се йероглифи на позите, жестовете и фигурите. Нека пренесем тази представа върху клавиатурата на пианото – бели и черни лебеди; седем Одилии и пет Одети на тясната сцена на октавата. Пируетите и фуететата на пръстите, поддръжките на двете ръце, изкусните вариации и смайващите скокове ръка през ръка, прекосяващи цялото пространство на клавиатурата...“. Това пише в буклета към диска Драгомир Йосифов и продължава – „Въздушното pas-de-deux на двата наглед тромави инструмента. Мисля си, че клавирното дуо не е механичен сбор от два еднакви или сходни инструмента; това е нов инструмент, кентаврическа сглобка от двама души, два рояла, четири ръце, 176 клавиша, двадесет пръста; танцуваща акустика, сложни и изменящи се тонови колективи.
Мисля, че на ИНСТРУМЕНТА клавирно дуо му приляга балетна жестикулация. Балет, изпълнен на два рояла, не е „балет за бедни“, а балет за изискани и любознателни слушатели. Съкровената механика на музиката става прозрачна и ясна в процеса на разгръщането си, хармониите – цветни и отчетливи дори при сливането си. Оркестърът е нещо великолепно – и нерядко заблуждаващо. Дори „вулгарно“ отвличащо от фините взаимодействия на музикалните елементи. Клавирното дуо изисква, подобно на оркестровия механизъм – сложна и чувствителна координация, ала, бих казал, по-хуманна, не тъй фабрично принудителна, както в голямата машина на оркестъра. Бих казал още, че музицирането на две пиана откроява напрегнатия лиризъм на изпълняваната музика; лиричното е винаги остатък от истинския диалог...“
„Стравински е изтръгвал музиката си от пианото; образно казано, цветята на въображението му избуяват от почвата на инструмента. Известна е карикатурата на Кокто „Стравински свири „Пролетно тайнство“, не по-малко е известно изказването, че „композиторът прелюдира тъй, както къртицата рови земята“. Нека си спомним, че приблизително по времето на „Пролетно тайнство“ Бела Барток композира своето Allegro barbaro и Багателите, където на дългите опити на XIX век да накара пианото да стане певец е сложен категоричен край. Младият Прокофиев също с възмутително удоволствие участва в тази акция – оп. 4, 10, 11, 12, 17... Сугубо материалният удар върху клавишите ражда нематериалния образ на звука, той – кавалкадата от образи. Така е с Трите фрагмента от „Петрушка“, така е и с многобройните клавирни извлеци от балетите на Прокофиев. Трябва да се признае, че метафората за оркестровата „дреха“ съдържа косвено признание за илюзорността, за стратегията на прикриване на музикалната субстанция; оркестровата дреха изкушава, придава някаква обайваща аморфност, която до голяма степен скрива тайнственото и вълнуващо функциониране на музиката. Оркестрацията сякаш придава една предварителна, пред-сценична театралност. А клавишите откриват истината – за желаещите да я чуят, разбира се.
Стравински композира своя балет през 1912 в Швейцария, както той разказва, „на лошо пиано под наем в един мъничък килер“. В края на ръкописа е отбелязал: Завършено при непоносим зъбобол (значението на тази приписка тепърва ще се изучава!). Първото представяне в салона на мадам Сингър, принцеса дьо Полиняк, е именно на 4 ръце, като две от тях са на автора, а другите две – на Клод Дебюси. Премиерата на 29 май следващата година изригва с нечуван скандал – един частен естетически, но едва ли само такъв – трус от серията трусове, които ще се обединят в експлозията на една чудовищна война... Неведоми са начините, по които грядущото предупреждава чрез сензорите на артиста. Отгласи, бих казал – вторични трусове от земетресението „Пролетно тайнство“ внимателното ухо долавя в Симфониите за духови (1920), във „военната“ Симфония в три части (1945) – толкова военна, колкото и балетна; дори в необузданото Dies irae от Requiem canticles (1966). Смелостта на оркестровия език ни кара да мислим за тази музика като пълно съответствие на написаното от Рембо в „Един сезон в Ада“ „Il faut être absolument moderne“ (Трябва да сме абсолютно модерни). Версията за 4 ръце обаче открива традиционното в генезиса ѝ: тук са и фантастиката на Глинка, и фантазиите на Даргомижски, разбира се – Мусоргски, разбира се – Римски-Корсаков. Цялата тази странна митология на лешие, кикимори, русалки, малоруската Гоголиада, рисунките на Билибин, Рьорих, Хартман; цялата тази поетика на фантастичното зло, разтърсвано от „абсолютно модерните“ тръпки на актуалното варварство. Варварство, което напуска рамките на декоративния тренд и започва да се смее катастрофално още в следващите няколко години“. Това са част от размислите на Драгомир Йосифов.
Дискът излезе преди два месеца, а ето, че вече е отличен като диск на месец февруари и март за 2021 г. в специализираното списание за класическа музика и джаз „440 Classical Music Magazine“. Със сигурност ще има и други награди, защото отзивите са повече от ласкави.
Соня Йончева, призната за една от най-ярките звезди на световната опера, получи престижната награда "Музикант на годината" за 2023 година на Българското национално радио. Отличието се присъжда след национална анкета, организирана от предаването "Алегро виваче" по програма "Хоризонт". Това не е първото голямо признание за оперната прима от БНР –..
Концерт на огнените "Файъруинд" и класиците "Мастърплен" предстои в столичния клуб "Джой Стейшън" на 5 декември. Събитието, по време на което родните фенове на хеви метъла отново ще се срещнат с любимите си групи - но за първи път на една сцена, е начално от източноевропейското турне Masters Of Fire . Очакваме могъща приливна вълна от мелодичен..
Австралиецът Саймън Бони (р.1961, Сидни) и групата му Crime & The City Solution пристигат за първи у нас в понеделник, на 2 декември, за да изнесат специален акустичен концерт в зала "Сингълс" на НДК (вход А4, дясно), който е част от зимното им турне Acoustic in Europe . Формацията е емблематична както за австралийската..
Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен се игра "Ифигения в Таврида", а в концертната зала Bozar в Брюксел зрителите видяха "Орфей и Евридика". През XVIII век в оперния жанр се установява традиция вокалните партии да са подчертано..
На сцената на Държавната опера във Варна зрителите ще имат възможността да се насладят на опера-мюзикъла "Калас и Онасис". Вдъхновен е от необикновения живот и любовта между оперната дива Мария Калас и корабния магнат Аристотел Онасис. Сюжетът е изграден върху действителни факти. В спектакъла има силни страсти, повлияни от..
Австралиецът Саймън Бони (р.1961, Сидни) и групата му Crime & The City Solution пристигат за първи у нас в понеделник, на 2 декември, за да..
В aртпространството на галерия Heritage, новият aртцентър в сърцето на София, е представена самостоятелна изложба на художника от старата школа майстори –..
Християн Георгиев е кадет в Националния военен университет "Васил Левски" в град Шумен, носител на именната стипендия "Кольо Фичето", връчвана от фондация..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg