„Дон Санчо“, едноактна опера от Ференц Лист

Либрето от Теолон (Мари-Еманюел Гийом Маргьорит Теолон дьо Ламбер) и Дьо Рансе (Арман Жан дьо Бутийе дьо Рансе) по историата на Жан-Батист Кларис Флориан.
Премиера на 17 октомври 1825 в Парижката опера.

Действащи лица:
• Дон Санчо, рицар – тенор
• Елзира, принцеса – сопран или мецосопран
• Алидор, магьорник – баритон
• Паж – сопран
• Зелиза, придворна на Елзира – сопран или мецосопран
• Дама – сопран
• Кавалер – тенор
Хор на Унгарското радио и телевизия, оркестър на Унгарската държавна опера, диригент Тамаш Пал

Първа част
Нощ е и пълната луна огрява прекрасен готически замък – Замъкът на любовта. Чува се нежна песен възхваляваща любовта. Пристига рицарят дон Санчо и иска да влезе, но е спрян от един паж, който му обяснява, че може да бъде в замъка само с любимата си. Дон Санчо е отчаян. Той не може да се присъедини към щастливите жители на двореца, защото тази, която обича – красивата принцеса Елзира не отвръща на любовта му. Идва господарят на замъка Алидор. Той е издигнал тази красива постройка в чест на любовта. Освен това Алидор е вълшебник и вижда бъдещето на принцесата. Тя ще се омъжи за кралски син. В момента Елзира пътува за Навара, но магът обещава на Дон Санчо да върне любимата му. Ето вълшебството се случва. Елзира и свитата ѝ се отправят към замъка. Алидор предизвиква силна лятна буря и те са принудени да се подслонят в замъка. Пажът спира и тях, и им обяснява правилата. Елзира и Зелиза са възмутени, но нищо не могат да направят. Пажът предлага разрешение. Нека принцесата влезе в замъка с влюбения в нея Дон Санчо. Но Елзира не желае да чуе за подобно предложение и заедно с хората си се скрива в близката гора. На упреците на приятелката си, че била много студена тя отговаря, че пътува за Навара, за да се срещне с този, който е определен да ѝ бъде съпруг и затова отблъсква любовта на Дон Санчо. Самият рицар идва да изрази чувството си, но красавицата е непреклонна. От терасата на замъка Алидор се смилява над влюбените и с едно махване на вълшебната си пръчка сътворява меко легло от листа. Изморената принцеса се настанява върху леглото и се унася в сладък сън под приспивната песен на Дон Санчо, който мечтае най-сетне любовният му блян да се сбъдне.

Втора част
Бавно изгрява слънцето. От замъка на любовта се чува весела песен на щастливи влюбени. С настъпването на зората пред замъка пристига рицарят Ромуалд, който от много време преследва принцеса Елзира. Сега той настоятелно иска ръката ѝ и дори я заплашва. Дон Санчо не може да понесе подобно грубо отношение към дамата на сърцето му и двамата рицари кръстосват шпаги. Виждайки чистата любов на Дон Санчо принцесата усеща пробуждащата се любов. Тя отправя гореща молба към Любовта да ѝ помогне, но уви, късно е. Дон Санчо е тежко ранен по време на дуела. Последното му желание е да се прости с любимата си. Изплашена да не загуби човека, когото вече така силно обича Елзира се спуска към замъка, за да измоли от господаря живота на Дон Санчо. Нека в замяна вземе нейния. Прозвучава рог и на кулата излиза Алидор. Оказва се, че той се е предрешил като рицаря Ромуалд, а дуелът и раняването не са били нищо друго освен изпитание за чувствата на принцесата. Щастливата двойка се заклева във вечна вярност и заедно с всички влюбени запяват химн за чистата и всепобеждаваща любов.
По всички правила в операта има няколко ярки арии – първата е на Дон Санчо, още в началото на първи действие – „Aimer, aimer voilà tout mon bonheure“, има и няколко хубави хорови сцени.