Какви са последиците върху изкуствата и техните създатели и почитатели на “новата нормалност“, в която се наложи да живеем.
Какво става в игралните салони, изложбените зали и културните средища и как понасят наложените ограничения.
Темата коментира във “Време и половина“ проф. Маргарита Младенова.
“Проблемът е как да (не) свикваме, а не как да свикваме. Бедата винаги е стояла до човека, но сега разбираме, че тя се отнася не просто за всички, а за всеки. Когато гори в комшиите, си казваме – слава Богу, не е вкъщи, а сега не можем да си го кажем. Този жесток тест, този изпит, на който вирусът ни подлага, човекът не го издържа добре. Диагнозата за това докъде се е докарал човекът в ситуация на беда, не е в полза на човека.“
Културата би трябвало да поеме своята голяма роля на смислова и духовна алтернатива. Да води човека към едно помъдряване, към една воля и стоицизъм, което не се случва.
“Въпросът е, че ние преставаме да се съприкосновяваме, да се докосваме до всичко, което е натрупала човешката памет, до големите текстове, до големите смисли, до големите прозрения, до големите предупреждения. Там изтриваме и тези амнезии като че ли правят човека нещастен, мизерен, увиснал в собственото си нищо.“
Страхът
“В “Сфумато“ не сме се спрели от юни. Имаме по 24-28 представления на месец. Връщаме публика от всяко представление, защото наистина 30% в нашите малки пространства е на границата на мъчението. Но най-хубавото е, че хората, които идват тук, знаят къде идват. И някак това смирение, с което те са прекрачили страха си, ние сме се погрижили да се чувстват добре, защото трябва да се спазват тези не чак толкова сложни за спазване и възмутителни за уникалната свобода на човека мерки, сядат в залата, гледат Достоевски, гледат Радичков, пишат, преди да си тръгнат нещо в тетрадките, които сме оставили във фоайето. Мисля, че театърът, особено за зрителите, е възможно най-безопасното място. По този начин кризата се елиминира. Най-силно нас от “Сфумато“ кризата удари в пътуванията и в ателиетата.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
В епизод 613 "Трамвай по желание" прави радиопремиера на пълнометражния документален филм "Потопът и вкаменената гора", с режисьор Еленко Касалийски и по сценарий на Маргарита Бойчева. "Потопът и вкаменената гора" е филм за уникалния в световен мащаб природен феномен Вкаменената гора, който се намира на дъното на Черно море. Това е филм за..
Книгата на Николай Аретов "Преводната белетристика от първата половина на ХІХ век. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията" разглежда изчерпателно преводните творби в периода от възникването на новата българска литература до Кримската война (1854-1856). Авторът се спира върху развитието на "повествователната техника,..
Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър Денчев. Ролята на Боряна изпълнява актрисата Мария Манолова. "Темата за избора присъства много силно в пиесата, но тя присъства и днес - ние не си даваме сметка, че нашият избор има..
Валери Чакалов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Стефан Божков откриха снощи обща изложба с най-новите си творби, създадени в последните години. Валери Чакалов работи в областта на графиката, живописта и неконвенционалното изкуство. Красимир Карабаджаков "притежава изключително освободено образно мислене, а експресионистичните му картини..
На 28 ноември 2025 г. Сатиричният театър "Алеко Константинов" ще представи премиерата на комедията "Примадони" от Кен Лудвиг – една от най-енергичните и забавни пиеси на съвременната американска сцена. Постановката е на режисьора Калин Сърменов, който среща зрителите с остроумния свят на Лудвиг, изпълнен с обърквания, маскировки, влюбени герои..
