От 2013 година 21 март – рожденият ден на Йохан Себастиан Бах, е официален европейски Ден на старинната музика(Early Music Day) в чест на началото на пролетта и с почит към един от най-големите музикални гении на човечеството. С огромен брой концерти и събития денят се превръща в своеобразно континентално музикално тържество, което популяризира историческото наследство на Европа.
Изданията се провеждат с подкрепата на еврокомисарите по културата, ЮНЕСКО и прочути артисти като Жорди Савал, Уйлям Кристи, Рене Якобс. Старинната музика (тясно свързана с други изкуства като танц, театър и архитектура) е важна част от културата, завещана на европейците от техните предци. Понятието обхваща творби, създавани в продължение на повече от хилядолетие (записани или устно предадени) – от Ранното Средновековие до края на XVIII век. И въпреки, че някои композитори от тези векове са изключително популярни, голяма част от репертоара все още е непозната на съвременната публика. Денят на старинната музика се стреми да умножи познанията за музиката от Средновековието, Ренесанса и Барока и да приобщи към нея по-широки слушателски кръгове.
Идеята е на европейската Мрежа за старинна музика (REMA), която представлява 98 активни организации, базирани в 22 европейски държави, а „Неделният следобед“ се присъединява (в 14 часа) към този прекрасен ден с помощта на Европейския съюз за радио и телевизия – партньор на събитието от първото му издание през 2013 г.
Ще звучат записи от Фрибург, Швейцария, където всяко лято се провежда Международен фестивал за сакрална музика. Архивите на фестивала, любезно предоставени на Еврорадио през 2020 г. във връзка с пандемията, крият истински звукови съкровища, част от които програма „Христо Ботев“ ще сподели с почитателите на изисканата класика. Сред изпълнителите са Академията за стара музика от Берлин и холандският сопран Йоханет Зомер, италианският ансамбъл Il Giardino Armonico и швейцарският мецосопран Мари-Клод Шапюи, британският камерен вокален ансамбъл Stile antico.
В Страстната седмица маестро Григор Паликаров ще отведе публиката с "Немски реквием" от Йоханес Брамс към върховно съпреживяване на Тайната вечеря, в която Христос отправя посланието си за всемирна любов и предсказва смъртта си. Концертът е връхната точка на 24-тия Великденски музикален фестивал в морската ни столица. Григор Паликаров каза в..
16 април Свири Германският симфоничен оркестър, Берлин с диригент Стефан Денев. 3.00 часа – Пол Дюка (1865-1935), Симфонично скерцо "Чиракът магьосник". 3.13 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Концерт за пиано № 2 в до минор, оп. 18. Солист: Николай Лугански (пиано). 3.48 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Етюд-картина, оп. 39 № 8. Изпълнява..
Басистът Даниеле Феббо носи джаза в душата си, въпреки че не би се ограничил в стиловете и експериментите с тях. Първият му досег с музиката е случаен и на шега, но се превръща в любов за цял живот. Тази му любов го води до двете му музикални образования – това в Италиански колеж в Рим и това – в Националната музикална академия в София. Неговият основен..
Въпреки, че не живее в България, не лишава българската сцена от своята музика. Jullzie е автор на песни, продуцент и певица в поп, джаз и електронен стил, докосващ със своята искреност и актуален звук. Това обаче, не ограничава нейните интереси и стилове в музиката, които са широко скроени. През последните месеци Jullzie привлече вниманието на..
"Ние сме заедно в това. И ще преминем през него. Докато стоим заедно!" , е простото, но силно верую, което музикантите от "Елейн" (Eleine) следват при записите на актуалния си студиен албум We Shall Remain, сътворен от прекрасни разрушителни сили. Шведската дарк симфоник метъл сензация "Елейн" (Eleine) най-сетне пристига у нас за хедлайн..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест..
Пoредният брой на "Литературата, начин на употреба. На фокус – Полша", осъществен със спомоществователството на Полския институте посветен на Олга..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
