Спомен за баритона Кирил Кръстев

Оперната вечер на програма „Христо Ботев“ е посветена на големия български баритон Кирил Кръстев.

Кирил Кръстев принадлежи към певческия елит на България от годините след войната. Въпреки големите си международни успехи той остава изцяло посветен на родната сцена. На Русенската опера Кръстев дава три десетилетия от живота си.

Кръстев е роден на 2 май 1921 година в Петрич в учителско семейство. Пее от съвсем малък. През 1930 година семейството му се мести в столицата. Там малкият Кирил обиква силно музиката. Веднага след като завършва гимназия, през 1940 той се явява на конкурсните изпити в Музикалната академия и е приет. От този момент започва сериозната подготовка на младия певец, която му гарантира изключително певческо дълголетие.

През 1943 г. Кирил Кръстев е мобилизиран, изпратен във Вардарска Македония. В Скопие го ангажират в Българския народен театър, но не като оперен, а като драматичен артист. След близо двегодишна служба там е демобилизиран и се връща в София като веднага се свързва с музикалните среди. Известният диригент и музиковед Илия Темков го насочва към Военния ансамбъл. До началото на 1949 година Кирил е водещ солист там.

През пролетта на 1949, Кръстев се явява на конкурса в Русе и е назначен като редовен солист. Поверяват му централната баритонова партия – Жорж Жермон в „Травиата“ на Верди. Така Кръстев се нарежда сред първите солисти – основатели на театъра. Изпъква още с дебютната си роля, забелязват го театрали и музиканти, критици, диригенти, режисьори, вокални педагози. Русенската публика веднага го обиква и това е взаимна любов – „любов от пръв поглед“. По-късно, когато се утвърждава в национален план и става прочут, отказва всяка покана за работа другаде, дори и в чужбина, заради „любимия Русе“.

Кариерата на Кирил Кръстев е повече от впечатляваща! След Жермон се зареждат роля след роля: Шарплес в „Бътерфлай“, Малатеста в „Дон Паскуале“, Крушина в „Продадена невеста“, после Онегин в „Евгений Онегин“ и Мазепа в „Мазепа“ на Чайковски, Марсел в „Бохеми“ и Скарпия от „Тоска“ на Пучини, Барнаба в „Джоконда“ на Понкиели, Цезар Гал в оперетата „Волният вятър“, Риголето, Амонасро, Маркиз Поза, Граф Ди Луна, Ескамилио, Фигаро, Цар Калоян, Зурга, Валентин... Общо 47 баритонови партии, немалко от тях изпълнени в две или повече различни постановки в Русе и Варна.

В своя публикация Огнян Стамболиев разказва: „Кирил Кръстев се вълнуваше преди излизане на сцената или на концертния подиум, беше изключително самокритичен, готов да отрече и най-доброто, което бе постигнал. Работеше и търсеше непрекъснато. Неуморно шлифоваше всеки детайл – за това много му помагаше и втората му съпруга, талантливата и опитна оперна пианистка Дарина Куюмджиева. С всяка своя нова роля Кирил даваше открит урок по вокално фразиране и белкантово пеене на своите колеги в операта. Това се случи и във Варненската опера, където се дублираше с баритони с по десетина-двайсет години по-млади от него, солисти с качества и опит, които се учеха и възхищаваха от стария майстор.

Неговите сценични превъплъщения бяха от европейска величина и това бе големият шанс за трупата на Русенската опера, а след това и на Варненската, а и на целия българския следвоенен музикален театър.“

В предаването на 5 юни от 20 часа ще прозвучат откъси от творби на Джоакино Росини, Джузепе Верди, Амилкаре Понкиели, Александър Бородин и Маестро Георги Атанасов, както и спомени на големия български оперен певец и режисьор Павел Герджиков, запазени в Златния фонд на Българското национално радио.