Как може да се опише с малко думи пианистката Анжела Тошева?
Харизматична и действена, без непременно да натрапва себе си, изпълнена със завидна доза решителност и заедно с това мекота и дори извинителна стеснителност, когато излиза да се поклони на публиката преди да започне своето изпълнение, което издава от първите тактове още пределна концентрация и контрол на ума и преминава в следваща фаза на истинско потапяне и обследване на всеки звук, интервал, фраза като знак на духа на композитора. Тогава творбата не е изсвирена, а сътворена. И това намерение да проявяваш музикални светове не остава незабелязано от публиката. Тази публика я следва вярно три десетилетия и това най-малкото означава, че изпълнителят има своя физиономия в този така многолик е все по-населен музикантски свят. Да си проправяш път в него с нова музика, да правиш български премиери на съвременни чужди композитори и български творби да бъдат нещо естествено в програмата на концерта, това е вече избор и когато той е защитен, се получава един цялостен образ на една осъзната артистична личност.
И точно защото става въпрос за артистичност, която е извън клишетата, тук могат да се появят и неочаквани, различни посоки. След концерт с барокова музика или само с модерни произведения, могат да дойдат Шуберт и Лист, дори Рахманинов. След утвърждаването със Скарлати и Барток да се появи Шопен или просто и не така случайно Бетовен. Анжела Тошева очевидно не е загрижена да представя едни и същи доказателства за своето пианистично изкуство. За нея дългото пътуване в музикалния свят, където има възможности за различни предизвикателства е по-същественото, то осигурява и ново търсене, живецът на дълголетието в изкуството. Когато това изкуство се прави от позицията на артист на свободна практика в нашата родна, напълно неподготвена за това, културна действителност в продължение на повече от две десетилетия е вече ако не личен героизъм, то показва притежание на повече качества на личността. А колкото до самоорганизираните концертни прояви, това най-вече са множество рецитали, където не играе роля зашеметяващият солист-пианист пред оркестъра, нито взаимната подкрепа на малкия камерен ансамбъл на сцената. На нея Анжела Тошева излиза сама в поредната си очаквана и старателно подготвена среща с клавирната музика, на която ние, нейната публика, ставаме свидетели.
Изпълнения на пианистката Анжела Тошева може да слушате на 15 юни от 19.30 часа по програма „Христо Ботев“
Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..
1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...
Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в..
Ювал Рафаел, преживяла нападението на "Хамас" от 7 октомври 2023 г., е избрана да представи Израел на тазгодишния песенен конкурс "Евровизия" . Талантливата певица спечели шоуто за таланти "Следващата звезда" и ще участва от името на родината си през месец май в Базел, Швейцария. 24-годишната Рафаел оцелява по чудо на музикалния фестивал "Нова",..
След завръщането си от Германия преди няколко години, джаз пианистът, композитор и аранжор Константин Костов се налага като име и на българската музикална сцена с иновативни концертни и студийни проекти. Роден във Враца и завършил НУИ "Панайот Пипков" - гр. Плевен в класа по пиано на Елеонора Карамишева, по-късно учи джаз пиано при проф. Юлия Ценова в..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като..
"Не, аз благодаря!" е първата премиера на Плевенския театър "Иван Радоев" за 2025 година. Това е нова българска пиеса, автор е Албена Ненкова и сега..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg