През последните години с „Нощта на музеите“ по традиция се отбелязва Международният ден на музеите – 18 май. Но пандемията обърка плановете и на този празник и ето че в събота – на 3 юли, повече от 40 музея, художествени галерии и техните филиали в страната отварят врати за своята публика. Включват се с изложби, концерти, ателиета и разнообразни артпрояви.
Идеята на събитието е да се стимулират музеите да приложат иновативни подходи за представяне на своята дейност и богатства, което да даде възможност на повече хора да бъдат привлечени към музейните експозиции.
След приветствие от член-кореспондент, професор, доктор на изкуствознанието, Мила Сантова, беше представена накратко програмата на някои от музеите от страната. За своите прояви разказват доцент доктор Венета Ханджийска, директор на Регионалния исторически музей-София; Юлия Попчева, експерт „Връзки с обществеността на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН; Силвия Тошева, експерт „Връзки с обществеността“ на Националния природонаучен музей към БАН; Елена Темелкова, директор на Художествена галерия-Перник; Валентин Дебочички, директор на Регионалния исторически музей-Кюстендил; Милена Христова, ръководител отдел „Връзки с обществеността“ на Националния музей „Земята и хората“; доцент доктор Ангел Янков, директор на Регионалния етнографски музей-Пловдив; Антония Кочева от Археологически музей-Сандански; Валентина Василева, директор на Регионалния исторически музей-Смолян, Магдалена Жечева, директор на Регионалния исторически музей-Търговище и доктор Евгения Найденова, директор на Историческия музей-Оряхово.
Независимо от епидемиологичната обстановка и тази година не бяха малко почитателите на Европейската Нощ на музеите.
Чуйте повече в звуковия файл.
Последното заглавие в репертоара на Драматично-куклен театър Враца е "Дванайсет разгневени мъже" от Реджиналд Роуз. Историята започва с това как един син пронизва баща си с нож. Дванайсет заседатели се опитват да разплетат случая, но единствено заседател номер 8 се усъмнява в деянието. Справедливост или правосъдие се търси в тази ситуация и..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта", "Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944-1956", "Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна" и най-новата – "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света"...
За втора година в Нов български университет ще се проведе Международният фестивал "Следата Шекспир". Мотото на фестивала е "Театърът като "конспект на времето ни, като негов летопис в съкратено издание." Ето как виждат мисията на Фестивала организаторите му: "Изборът на Шекспир като универсална оптика, през която анализираме и рефлектираме процесите..
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..
Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта",..
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg