Лугански е роден в Москва на 26 април 1972. Родителите му са научни сътрудници – физик и химик. На 5-годишна възраст, преди още да знае нотите, синът им свири соната на Бетовен изцяло по слух. Завършва прочутото Централно музикално училище в Москва, а след това и Московската консерватория. Негови преподаватели са Татяна Кестнер, Татяна Николаева и Сергей Доренски. Понякога педагозите му възкликват: „Какво музикално и даровито дете с родители физик и химик, фантастично, великолепно!“
И наистина, великолепният Николай Лугански е носител на много отличия. Лауреат е на няколко престижни конкурса, например този на името на Бах в Лайпциг, където печели втора награда през 1988. Две години по-късно е отличен с втора награда и на конкурса „Сергей Рахманинов“ в Москва, а през 1994 отново е със сребърен медал, но от едно от най-престижните състезания в света – конкурса „Чайковски“ в руската столица.
За този пианист един от рецензентите на изданието New York Classical Review пише: „Подходът на Николай Лугански към работата е между крайностите на класическото величие и интензивната емоционалност”.
„В музиката няма отделен технически аспект. Невъзможно е да се свири просто наизуст, механично запаметявайки всяка нота. Свирите, свирите и изведнъж осъзнавате за какво става дума в музиката. Дори професионалният музикант изпитва чувство на недоумение, когато започне да учи нещо. След известно време той започва да свиква и да разбира за какво се отнася тази или онази музика, за какво музикално събитие става дума. И след това си спомня пиесата. Не отделни ноти, а целия музикален сюжет” казва Николай Лугански
На 2 август от 2.00 часа в предаването „Рецитал“ на програма „Христо Ботев“ ще прозвучат Петият прелюд, опус 32 от Сергей Рахманинов, няколко пиеси от цикъла „Години на странстване“ на Ференц Лист – „Годеж“ от Втората година – Италия, a след това „Фонтаните на вила д'Есте“ от Третата година и „Сонет 123-ти на Петрарка”, както и „Слънчева светлина“, опус 10 N:8 от Фредерик Шопен. Концертът ще завърши със сюита от балета „Ромео и Жулиета“ на Сергей Прокофиев.
Дългоочаквана и вълнуваща приятелска среща в една морска лятна вечер събира вечните архетипни герои, за да разкажат чрез музика, танц и много игра за сладко-горчивото в живота. За първата, но и за старата любов, за възходите, но и за паденията, за прошката, но и за обидата, за разделите и за събиранията, но най- вече за едно вечно и искрено..
"Notbad" ("Не е лошо", "Не е зле") е новият албум на изгряващата финландска фюжън група "Peela" , издаден на 8 март 2024 година. Това е техният трети пореден албум и съдържа четиринайсет авторски пиеси на шестчленния състав от музикантите Йоханес Гранрот (китара, вокали, композиции), Мая Манила (вокали и кийборди), Севери Сорйонен (барабани),..
Басът Михаел Вагнер отново блесна в Музикалния театър на Линц с дебютна роля. В премиерата на "Севилският бръснар" на Росини на 20 януари тази година той изигра д-р Бартоло. Роденият в Долна Австрия Михаел Вагнер умее да убеждава не само музикално, но и театрално. В това отношение ролята му в "Севилският бръснар" му предостави най-добри условия и..
Родена преди 34 години в София, Лия Петрова се превърна в откритие на международната музикална сцена през 2016-а, когато спечели първата награда на конкурса"Карл Нилсен" в Дания, ръководен от майстора на пианото Николай Шепс-Знайдер. Следващите години са белязани с поредица от постижения и артистични успехи. Нейните изразителност и талант се..
Един мъдър човек каза, че откакто се е появило радиото, самотата вече не била същата. А какво да кажем за музиката в такъв случай?! Какъв разговор само водим с нея, без дума да кажем. Когато душата има нужда да замълчи и търси друга душа, музиката говори като за двама. Когато живееш между невъзможности, музиката ти показва пътя. Разкрива ти..
На днешната дата (16 април) през 1879 година Учредителното събрание гласува и приема Търновската конституция. Днес отбелязваме Деня на българската..
През последната седмица театралният свят на София се оживи с премиерата на новата пиеса на Стефан Цанев "Мистерия с кон". Творбата разкрива абсурдната..
Масовите преселения на българи в Бесарабия стават на няколко вълни от края на XVIII и първата половина на XIX век. За последните два века българските селища..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg