Лугански е роден в Москва на 26 април 1972. Родителите му са научни сътрудници – физик и химик. На 5-годишна възраст, преди още да знае нотите, синът им свири соната на Бетовен изцяло по слух. Завършва прочутото Централно музикално училище в Москва, а след това и Московската консерватория. Негови преподаватели са Татяна Кестнер, Татяна Николаева и Сергей Доренски. Понякога педагозите му възкликват: „Какво музикално и даровито дете с родители физик и химик, фантастично, великолепно!“
И наистина, великолепният Николай Лугански е носител на много отличия. Лауреат е на няколко престижни конкурса, например този на името на Бах в Лайпциг, където печели втора награда през 1988. Две години по-късно е отличен с втора награда и на конкурса „Сергей Рахманинов“ в Москва, а през 1994 отново е със сребърен медал, но от едно от най-престижните състезания в света – конкурса „Чайковски“ в руската столица.
За този пианист един от рецензентите на изданието New York Classical Review пише: „Подходът на Николай Лугански към работата е между крайностите на класическото величие и интензивната емоционалност”.
„В музиката няма отделен технически аспект. Невъзможно е да се свири просто наизуст, механично запаметявайки всяка нота. Свирите, свирите и изведнъж осъзнавате за какво става дума в музиката. Дори професионалният музикант изпитва чувство на недоумение, когато започне да учи нещо. След известно време той започва да свиква и да разбира за какво се отнася тази или онази музика, за какво музикално събитие става дума. И след това си спомня пиесата. Не отделни ноти, а целия музикален сюжет” казва Николай Лугански
На 2 август от 2.00 часа в предаването „Рецитал“ на програма „Христо Ботев“ ще прозвучат Петият прелюд, опус 32 от Сергей Рахманинов, няколко пиеси от цикъла „Години на странстване“ на Ференц Лист – „Годеж“ от Втората година – Италия, a след това „Фонтаните на вила д'Есте“ от Третата година и „Сонет 123-ти на Петрарка”, както и „Слънчева светлина“, опус 10 N:8 от Фредерик Шопен. Концертът ще завърши със сюита от балета „Ромео и Жулиета“ на Сергей Прокофиев.
Талантливата пианистка е родена в град Бургас в голям музикантски род. От съвсем малка има увлечение към сцената и на петгодишна възраст започват занимания по пиано, балет, танци и изобразително изкуство. След първия ѝ рецитал в пети клас, не закъсняват и наградите от конкурси: Aevea Piano Prize - Италия, Leopod Bellan International Music..
По традиция в периода преди Нова година Кралската опера на Валония в Лиеж предлага на публиката заглавия от по-лекия, комичен жанр. През 2024 г. това бе оперетата "Перикола" на Жак Офенбах, реализирана от Лоран Пейи. Френският режисьор е най-изявеният сценичен интерпретатор на творбите на Офенбах днес, достоен наследник на именития от близкото минало..
Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..
1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...
Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в..
Известният попарт художник Калоян Илиев - Кокимото открива интересна изложба в галерия "Видима", Севлиево. Роден е през 1979 г. във Варна. Завършва..
Механизмите, които трябва да подпомагат финансово държавните театри, почти не работят. Културните политики са в някаква агония, а е необходимо да се..
Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg