Това заглавие от романа на Франсоаз Саган е традиционно да бъде използвано, когато става дума за музиката на Йоханес Брамс. Ще го сторя и аз, защото хората, с които разговарям са негови страстни почитатели и то от много години. Това са флейтистът Карл-Хайнц Шютц и пианистката Мария Принц, които записаха и издадоха за „Наксос“ сонатите за кларинет и пиано, оп. 120 в транскрипция на самия Шютц, като допълниха диска с няколко песни на Брамс, също обработени от Шютц.
Ето какво написа Ингоберт Валтенберг:
„Признавам си, че като привърженик на кларинета, бях скептичен, преди да се заслушам. За мен записи с флейта са често монотонни и в крайна сметка изморителни. Благодарение на качествата на Карл-Хайнц Щютц обаче си заслужава да се обърне внимание на този диск. Най-вече богатият, разнообразен звук в средния и ниския регистър съхраняват характера на тези късни произведения на Брамс. Освен това, при Щютц красивият звук, артикулацията и изразителността са в перфектен баланс. Благодарение на вълшебно-еластичния ансамбъл в партньорството с Мария Принц (съпругата на покойния кларинетист Алфред Принц) и също умелата звукозаписна техника, пианото никога не доминира флейтата и конските сили, които биха били възможни се дозират за спазване на баланса. Трябва да спомена още, че Щютц използва при песните допълнително пиколо- и алтфлейта, допринасяйки за разнообразие в звуковата палитра. Една ценност! Този диск обогатява дискографията с произведения на Брамс!“
Мария Принц отдавна работи с престижната звукозаписна компания, а предишните ѝ записи са с мецосопрана Маргарита Грицкова, със сопрана Красимира Стоянова и с флейтиста Патрик Галоа. Оригиналните сонати за кларинет и пиано, оп. 120 тя е записала със съпруга си Алфред Принц, първи кларинетист на Виенската филхармония, както и с Петко Радев. Забележително е участието ѝ в диска наречен „Кончерти гроси от 20 век“ осъществен с Академията „Сент Мартин ин дъ фийлдс“ и сър Невил Маринър. Под диригентството на Васил Казанджиев със софийския симфоничен оркестър са издадени и концерти за пиано и оркестър на Хайдн и Моцарт. От 1987 г. Мария Принц преподава в университета за музика и сценични изкуства във Виена.
„Този запис е уникален... Изпълнението на Карл-Хайнц Щютц се отличава от първия до последния тон с елегантност и най-високо качество. Неговата виртуозност, особено във финалните части на двете сонати е достойна за възхищение. В лицето на Мария Принц той има великолепен партньор, който не нарушава баланса и там, където Брамс изкушава пианиста да надделее. Това се отнася и за звукозаписния екип, който представя двата инструмента в най-атрактивен аспект“ допълва впечатленията Дейвид Дентон от „David’s review corner“.
Карл-Хайнц Шютц е познат на българската публика. През 2017 под диригентството на Росен Гергов със Софийската филхармония той изпълни концерта за флейта на Ибер. В рамките на фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща“ през 2019 г. той изнесе рецитал с пианистката Мария Принц и след това се включи в концерта на прочутия ансамбъл „Wien“.
Реми Франк също се включва с мнението си публикувано в „Пицикато“:
„Щютц е инструменталист, който умее да извлече от флейтата си фино искрящи, но и кантиленни, интензивно емоционални, но и нежни звуци и успява с прекрасната си фразировка да създаде необходимата атмосфера за тези две толкова красиви произведения.
Партията на пианото е изпълнена ясно, проникновено и умело от Мария Принц, така че тук става въпрос за компетентен и емоционален прочит, който показва двете произведения в нова светлина, а и песните, които попълват диска, са също така убедителни в тази обработка.“
От стотиците песни на Брамс в диска са добавени десет, които според изпълнителите са най-подходящи за флейта и пиано.
В звуковия файл чуйте предаването Карл-Хайнц Шютц.
Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..
1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...
Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в..
Ювал Рафаел, преживяла нападението на "Хамас" от 7 октомври 2023 г., е избрана да представи Израел на тазгодишния песенен конкурс "Евровизия" . Талантливата певица спечели шоуто за таланти "Следващата звезда" и ще участва от името на родината си през месец май в Базел, Швейцария. 24-годишната Рафаел оцелява по чудо на музикалния фестивал "Нова",..
След завръщането си от Германия преди няколко години, джаз пианистът, композитор и аранжор Константин Костов се налага като име и на българската музикална сцена с иновативни концертни и студийни проекти. Роден във Враца и завършил НУИ "Панайот Пипков" - гр. Плевен в класа по пиано на Елеонора Карамишева, по-късно учи джаз пиано при проф. Юлия Ценова в..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като..
"Не, аз благодаря!" е първата премиера на Плевенския театър "Иван Радоев" за 2025 година. Това е нова българска пиеса, автор е Албена Ненкова и сега..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg