В оперната вечер на програма „Христо Ботев“, на 25 септември от 22 часа, ще бъде излъчен запис, предоставен от Европейския съюз за радио и телевизия. С концертното изпълнение на почти непознатата опера „Литовците“ от Амилкаре Понкиели е открит миналогодишният юбилеен сезон в Литовската национална филхармония във Вилнюс. С тази продукция на 5 септември 2020 г. в столицата на Литва е честван двоен музикален празник: 80-ият концертен сезон на Националната филхармония, съвпадащ с 80-годишнината на Литовския национален симфоничен оркестър.
Макар и познат в наши дни най-вече като композиторът на „Джоконда“, за известно време Амилкаре Понкиели е смятан за символ на италианската опера. След смъртта му обаче авторът, както и много от неговите творби, изпадат в забвение. Такава е съдбата и на операта „Литовците“. През 1874 г. Понкиели получава поръчка за опера от италианското издателство „Рикорди“. Либретото, дело на Антонио Гисланцони, който няколко години по-рано написва либретото на Вердиевата „Аида“, е основано на историческата поема „Конрад Валенрод“ на прочутия Адам Мицкевич. Роден в Литва, той се утвърждава като един от най-големите полски поети през първата половина на XIX век. Вдъхновен от творци като Байрон и Гьоте, Мицкевич често защитава каузата на родната си страна, въпреки че пише на полски език. Това е особено ярко изразено в „Конрад Валенрод“, написана в стила на средновековен епос и възхваляваща победата на литовците над рицарите кръстоносци. Музиковедът Беата Бублинскене, публикувала много материали за „Литовците“, споделя в интервю за литовското радио LRT Klasika, че в контекста на италианската опера сюжетът на тази творба е екзотичен. През втората половина на XIX век темата за патриотизма е актуална в Италия. Конрад Валенрод е Велик магистър на Тевтонския орден, но според сюжета всъщност е литовец, който търси отмъщение. Беата Бублинскене казва още: „В поемата си Мицкевич се позовава на цитата на Макиавели за това, че има два начина да се биеш: като лъв и като лисица. Конрад Валенрод въплъщава лисичия начин на борба, т.е. като се адаптира и стане вътрешен човек в лагера на врага, а след това унищожава силата му отвътре“.
Премиерата на „Литовците“ е на 7 март 1874 г. в Миланската Скала, където преминава с изключителен успех. Година по-късно е представена и втората, окончателна версия с допълнителен материал, която също е добре приета от публиката и критиката. В последните десетилетия на XIX век операта продължава да се играе в Кремона, Триест, Бреша, Рим, Торино, Буенос Айрес, Монтевидео, Чикаго. Известно е и едно-единствено забележително руско представление през 1884 година в Императорския Большой Каменный театр в Санкт Петербург със заглавие „Алдона“. През 1903 „Литовците“ е представена в три поредни вечери в Скалата под диригентската палка на Артуро Тосканини, но изпълнителският състав е доста зле оценен от критиката. Следващи спектакли са били предвидени едва през 1939, но те не се провеждат поради избухването на Втората световна война. Едва през 1979 година в Торино Националният обществен радиотелевизионен оператор РАИ възстановява партитурата и записва изпълнение на италиански солисти, Националния симфоничен оркестър и хора на РАИ, под диригентската палка на Джанандреа Гавацени.
За първи път литовци поставят това произведение през 1981 г. в Литовската опера в Чикаго, с преведено на литовски и редактирано либрето от поета, драматург, преводач и оперен певец Стасис Сантварас. Тази опера неведнъж е поставяна като част от празничните чествания на важни за историята на Литва събития. През 2009 в замъка Тракай е представена впечатляваща възпоменателна постановка, посветена на 1000-годишнината от името на Литва, споменато за първи път в писмен вид през 1009. На 6 юли 2020 в двора на Двореца на великите князе на Литва е почетена годишнина от коронацията на Миндаугас или Миндовг – първия велик литовски княз и единствен християнски крал на Литва. Тази година Литовският национален оперен и балетен театър посвети спектакъл на „Литовците“ на Деня на възстановяването независимостта на Литва.
През 80-те години на XIX век Амилкаре Понкиели работи като преподавател в Миланската консерватория, като сред учениците му са Джакомо Пучини и Пиетро Маскани. В този период той продължава да композира активно и се движи в същите артистични среди като Джузепе Верди, с когото споделят много общи гледни точки по отношение на музикален стил и естетика. И двамата пишат за Миланската Скала и са издавани от „Рикорди“, работят с едни от най-търсените и успешни за времето си либретисти – Гисланцони и Бойто. Стремежите на Верди за непрекъснато протичане на драматургичното действие, засвидетелствани в по-късните му опери, могат да бъдат открити и в творчеството на Понкиели. В „Литовците“ например не присъстват дълги, виртуозни арии, които да фокусират вниманието единствено върху солистите или да възпрепятстват развитието на драмата. Преобладават ансамбловите номера – дуети и терцети, които прерастват в хорови пасажи, а соловите части функционират като фрагменти от по-големи сцени. Музиковедът Беата Бублинскене споделя, че в тази творба Понкиели на пръв поглед продължава традицията на италианската опера по примера на Верди, който по онова време постепенно се оттегля от сцената.
Понкиели обаче се е интересувал и от френската и немската опера, като това музикално влияние прозира най-вече в оркестрацията и възлагането на съществено важна роля на хора, който доминира в голяма част от произведението. Петрас Бингелис, артистичен директор и главен диригент на Държавния хор на Каунас, споделя в интервю за литовското радио LRT Klasika: „Тази опера може да се нарече дори хорова опера. Няма нито една сцена или действие, в които хорът да не участва. Това е голямо натоварване и предизвикателство. Фактът, че имаме възможността да допринесем за поставянето на опера, в която хорът играе може би най-важната роля, е голяма чест за нас“.
Петте роли в тази постановка са поверени почти изцяло на литовски изпълнители. Поради заболяване на първоначално избрания тенор Кристиан Бенедикт от Литва, партията на Валтер или Конрад Валенрод изпълнява италианско-белгийският тенор Микаел Спадачини. Той учи в Кралската консерватория в Лиеж, Белгия, и усъвършенства уменията си в Academia Verdiana в Бусето при Карло Бергонци, както и в Accademia di Belcanto в Модена при Мирела Френи. През 2008 година прави международен дебют с ролята на Измаел от „Набуко“ в театърa на Реджо Емилия под палката на Микеле Мариоти, в постановка на Даниеле Абадо. Спадачини има над 35 роли от централния теноров репертоар, които изпълнява на сцените на най-реномираните театри и фестивали в света.
Алдона изпълнява литовското сопрано Юрате Шведайте-Уолър, която има успешна международна кариера и концертира на четири континента, но често пее и в родната Литва. В репертоара си включва повече от 20 централни сопранови роли, както и сакрални произведения и оратории от Монтеверди, Вивалди, Бах, Перголези, Моцарт. В момента Шведайте-Уолър е преподавател в Колежа на Кънектикът.
Арунас Маликенас в ролята на Витолдо е известен литовски баритон, солист в Литовската национална опера от 1985 – годината, в която се дипломира в Литовската академия за музика и театър, където към днешна дата е преподавател. За своята 36-годишна кариера той има впечатляващ репертоар от близо 100 роли.
Модестас Седлявичус, изпълняващ баритоновата партия на Арнолдо, завършва Вилнюския университет със специалност химия, паралелно с обучението си в Литовската академия за музика и театър. През 2015 година печели стипендия и е приет в Академия „Ла Скала“ в Милано. През последните сезони той пее Фигаро от „Севилският бръснар“ на Росини в Мюнхенската камерна опера и в Литовския национален оперен и балетен театър, както и Дон Жуан от едноименната опера на Моцарт в Оперния театър в Кобленц, Германия.
В ролята на Албано е басът Тадас Гирининкас, който е оперен солист за 2013 година в Литва и два пъти – през 2014 и 2021, е отличен със „Златен кръст“, най-престижната награда за театрални изкуства в Литва.
В записа от миналогодишното концертно изпълнение на операта „Литовците“ на Понкиели във Вилнюс участват Държавният хор на Каунас с диригент Петрас Бингелис и Литовският национален симфоничен оркестър под палката на своя главен диригент и артистичен директор Модестас Питренас.
Съдържание на операта „Литовците“ на Амилкаре Понкиели
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
По време на Дните на китайската култура и наука у нас гостува поетът Ю Дзиен . Неговата стихосбирка "Давам име на една врана" е достъпна за българските..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg