Символична дата са избрали за начало на новия си творчески сезон музикантите от Симфоничния оркестър на БНР и техният главен диригент Марк Кадин. Тази година той стартира на 1 октомври – ден, изпълнен с празници, сред които естествено, се откроява Световният ден на музиката. Но програмата, която радиосимфониците ще предложат на своите почитатели, има още един източник на вдъхновение: на 1 октомври отбелязваме и празника Покров Богородичен. Това предопределя и избора на творбите в първия за сезона концерт: „Аве Мария“ от Франц Шуберт, „Майко Божия, пред теб стоя“ – премиерно за България изпълнение на творбата на британския композитор Джон Тавенър, „Валхерна. Покров Богородичен“ на Георги Арнаудов и емблематичният Трети клавирен концерт на Сергей Рахманинов, в който слушателите ще могат да чуят отново блестящия руски пианист Константин Емелянов, когото вече познават и обичат от първото му гостуване у нас през 2019-а година като солист на радиооркестъра.
Световноизвестната „Аве Мария“ е сред безспорните шедьоври на композитора-романтик Франц Шуберт. Всъщност това е т.нар. „Трета песен на Елън“, от вокалния цикъл, създаден през 1825 година по популярната повест на Уолтър Скот „Дамата от езерото“. Цикълът включва седем песни и е публикуван на следващата година като опус 52. Изпълнен е за първи път в малкото немско градче Щайрег , в замъка на графиня Софи Габриел фон Вайсенволф, страстна почитателка на творчеството на Шуберт. Той ѝ посвещава своето произведение, вследствие на което графинята става известна с прозвището „Дамата от езерото“. Днес сборникът е почти забравен, редовно се изпълнява единствено „Аве Мария“. Тази пленителна песен, толкова характерна за стила на Шуберт, е построена в проста куплетна форма, а нейната умиротворена мелодия носи необикновена красота. Тя започва и завършва с възгласа от латинската молитва „Аве Мария“, а прозрачният клавирен съпровод в отмерен ритъм наподобява звучността на арфа.
Английският композитор Джон Тавенър е роден на 28 януари 1944 в Лондон. Той твърди, че е пряк потомък на друг Джон Тавенър – известният британски композитор и органист, живял през 15-и век. Макар редица критици да определят музиката му като „лека“, Тавенър смята, че е направил класическата музика достъпна за широките маси. Първата значима творба, която му донася широка популярност, е авангардната кантата „Китът“, в основата на която е библейската история за погълнатия от кит Йона. Музиката на Тавенър черпи от руски, византийски и гръцки влияния и става по-фокусирана навътре, след като той се присъединява към Руската православна църква през 1977 г. Тавенър оприличава композирането на молитва и се определи по-скоро като проводник към духовния свят, отколкото – като композитор. Сред по-значимите му творби от 80-те и 90-те години са „Всенощно бдение“, „Акатист за Деня на благодарността“, „Защитният воал“, мащабната хорова пиеса „Възкресение“ и операта „Египетска Мария“. Неговата „Песен за Атина“ бе изпълнявана на погребението на Принцеса Даяна, а „Агнецът“ е използван в саундтрака към филма на Паоло Сорентино „ La Grande Bellezza“. В петък за първи път в България ще бъде изпълнена творбата на Тавенър „Майко Божия, пред теб стоя“.
„Влахерна. Покров Богородичен“ на Георги Арнаудов е написана след едно посещение на автора в Истанбул в края на 2011 година, като рефлексия и отглас от досега му с иконата на Влахернската Света Богородица. Приемана за първата Одигитрия, според някои тази икона е зографисана от ръката на самия евангелист Лука. Според други традиции се приема, че тя е изработена през VII век. Божията майка е изобразена чрез рядък вид живописна техника – енкаустика. Според светите традиции, пигментите и восъкът в тази икона са размесени с праха на загинали християнски мъченици. Творбата е изпълнена за първи път на 12 януари 2012 от Софийската филхармония под диригентството на Мартин Пантелеев, а през 2019-а Симфоничният оркестър на БНР под диригентството на Марк Кадин осъществи и нейния студиен запис.
Третият концерт за пиано на Сергей Рахманинов, ре минор, опус 30 и до днес се смята за един от най-трудните в жанра образци от клавирния репертоар. Той винаги е извиквал респект, даже страх у мнозина пианисти. Йозеф Хофман, на когото е бил посветен, никога не го е изпълнявал публично, казвайки, че тази творба „не е за него“. Гари Графман се оплаква, че не е успял да научи концерта дори като студент, когато е бил „все още твърде млад, за да познава страха“. Самият Рахманинов е писал творбата си по време на своето пътуване към Съединените щати, когато вместо с пиано, на което да просвирва написаното, е разполагал само с беззвучна клавиатура. Едва ли обаче това е причината за изключителната техническа трудност на произведението. По-скоро истинският „виновник“ е неговият автор, който е бил забележителен пианист. И до днес интегралите с клавирни записи на Рахманинов будят възхищение и преклонение пред феноменалните му качества на изпълнител.
Премиерата на Третия клавирен концерт на Рахманинов се е състояла на 28 ноември 1909 година в Ню Йорк, New Theater (днешният Century Theater). На диригентския пулт е бил Валтер Дамрош, а солист е бил самият Рахманинов. Второто изпълнение на концерта се състояло няколко седмици по-късно, под диригентството на Густав Малер.
Константин Емелянов е роден през 1994 година в Краснодар. На 5 години започва занимания с музика в Междуучилищния естетически център (МЕЦ) на града и в продължение на 10 години негов педагог е Тамара Криворотова. След завършването на училището през 2009 година Константин постъпва в Академичния музикален колеж при Московската консерватория в класа на Олга Мечетина. През 2013 става студент в Московската държавна консерватория в класа на Александър Мндоянц, а от 2015 учи при проф. Сергей Доренски и неговите асистенти Андрей Писарев, Павел Нерсянин и Николай Лугански, както и в класа по камерна музика на Александър Бондурянски.
Константин Емелянов е лауреат е на няколко международни конкурса: „Владимир Хоровиц“ (2012, Украйна), Верона- Италия (2017), Клавирния конкурс в Суджоу, Китай (2017), „Виоти“ - Италия (2017) и Третия общоруски музикален конкурс за пианисти (2018). През месец юни 2019 е отличен с трета награда и обявен за безусловно откритие на XVI конкурс „Чайковски“ в Москва. Освен носител на множество престижни награди, Константин Емелянов е и артист на Yamaha.
В тазгодишното издание на фестивала във фокус са българските музиканти. Концепцията на музикалното събитие е да кани имена, които са желани и помнещи се от публиката, която специално се събира пред сцената до хотел "Рила", за да ги чуе. Тази година пристигат Дърти Луупс (Швеция) и Нгуен Ле "Силк&Сенд" трио (Франция). Фестивалът ще бъде открит от..
О, да! Легендарната група "Гънс ен' Роузес" обяви своето дългоочаквано завръщане в София като част от мащабното си турне през 2025 година. Вторият десант на патлаците и розите предстои отново на стадион "Васил Левски" тази вечер. Във въздуха припуква електричеството на нетърпеливото очакване за фалцетните височини на Аксел, Кавалерът на розите с..
В предаването "Български изпълнители" ще ви срещнем с младата българска пианистка Рая Костова. Музикант с интересен житейски и професионален път, който започва от Варна от Националното училище по изкуствата "Добри Христов", където Рая е в класа по пиано на Боян Бъчваров и я отвежда през 2009 г. в Кралската академия по музика в Лондон, с пълна..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е най-дълго провеждащият се музикален фестивал в България и най-старият с дръм и бас насоченост на Балканите. Hard Music and Sounds United (HMSU) е българско музикално движение, създадено през..
Държавна опера - Русе за първи път взема участие във фестивала “Опера на върховете“, който се провежда за десета година на Белоградчишките скали. Фестивалът започва на 1 август и ще продължи до 6 септември . Русенската опера ще представи седем спектакъла под открито небе. Първият, с който ще бъде отрит “Опера на върховете“, e мюзикълът “Зоро”. В..
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази..
Един от най-великите романи на ХХ век – "Магът" на Джон Фаулз , излезе в превод на български език, дело на преводача Боримир Паскалев. В "Нашият..
Маргарита Димитрова , изпълнителен директор на Фондация "Аполония", представя в "Нашият ден" акцентите в 41-вото издание на фестивала на изкуствата в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg