Късноантичната и средновековна крепост Урвич все по-често привлича погледите както на археолозите, така и на любителите на туристическите преходи, на ценителите на богатото ни културно наследство. Тя е била изградена в местността, намираща се в съседство с днешното село Кокаляне, близо до София, където са разкрити нейните руини. Ръководители на най-новите проучвания на този археологически обект са Виолина Кирякова и Филип Петрунов.
Филип Петрунов е млад, но вече известен български археолог от Националния археологически институт с музей към БАН. Той за втори път е гост в предаването, за да разкаже за най-новите открития на Цитаделата „Урвич“.
През 2017 г. Филип Петрунов е определен за „Археолог на годината“, във връзка с Националната кампания на в. „Стандарт“ за опазване на културно-историческото наследство. Посветена на резултати от проучванията на археологическия обект, в началото на тази година излезе от печат и книгата „Крепостта Кокалянски Урвич и късносредновековния манастир в нея“, съвместен труд на Филип Петрунов и проф. Николай Овчаров.
Малко преди да влезе в студиото, Филип Петрунов разказа интересна легенда – легендата за Ведена. „Тя била млада майка и все още кърмела своята рожба. Често пасяла стадото си край Урвич. При един от османските набези срещу крепостта, Ведена попаднала в плен. Османлиите поискали от нея да им каже къде се намира тайният вход към крепостта. Дълго време младата майка издържала на мъченията, но я заплашили, че ще хвърлят детето ѝ в река Искър, ако мълчи – и тя посочила тайния вход. Но когато по-късно видяла какво се случва с жителите на Урвич, Ведена и нейното дете се вкаменили от ужас. И днес все още се вижда скалата, близо до крепостта Урвич, със силует много приличащ на майка, прегърнала своето бебе“
Снимки: НИМ, Божидар Любенов
Обединени от активната си политическа позиция и острите въпроси, които задават към днешната демокрация, двама широко известни художници отправят сериозни провокации срещу общественото и политическо статукво днес чрез творби, понякога носещи рискове за самите автори. Изложбата "Изток/Запад" се открива на 26 ноември в Националната галерия "Квадрат..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят, който трябва да бъде изследван от читателя. Свят, създаден от автора – в случая каза писателят, поет и преводач Хайри Хамдан. Самият той казва, че се пита постоянно защо героите му са взели..
Стратегии за прилагане при четене и изисквания за жанрове. Размисли за романа на Владимир Полеганов "Другият сън". Каква подготовка изисква четенето? Трябва ли читателят да е наясно с конвенциите на съответния жанр или с начините, по които работят литературните похвати, за да чете пълноценно? Какво "изискват" от нас литературните..
Архивите са живи в "Terra Култура", за да отбележат чрез хроника в звук 5 години без Стефан Данаилов . Ламбо, Мастера, майор Деянов, българския Ален Делон… Какво остава след човек, когато отпътува отвъд този свят? Може би винаги е подходящо да питаме мечтите на човека. Малкият Стефан е мечтаел да стане моряк. Съдбата обаче го кани..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се срещнете с този естетически и социален портрет на социално бедни хора. Специален гост на предаването "ФотоФабрика – факт и фикция" е един от най-човеколюбивите съвременни артисти Валерий Пощаров,..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg