Темата за архитектурното наследство предизвиква все по-оживени дебати в България през изминалите няколко години. Към дискусията се присъединяват разнообразни гласове, които не рядко са далеч от утвърдения дискурс на професионалните кръгове. Тази спонтанна мобилизация около споделеното ни наследство е окуражаващ знак за припознаването му като ценност, която изисква колективна грижа. Успешните кампании обаче все още са спорадични, а диалогът между граждани и институции очаква своите добри посредници.
Гражданските инициативи адресират различни аспекти свързани с проблемите на опазването. Най-често дейността им е свързана с отделни монументи, малка част се занимава с архитектурата на специфични периоди, други провокират дискусии на границата между архитектурното и природното наследство, а четвърти днес са прераснали в организации, участващи активно в дебатите за градската среда, включително и на политическо ниво.
В дебатите за опазване днес присъстват две основни страни – граждани и институции, които би трябвало да си партнират и обменят опит, познания и ресурси. В българския контекст обаче, общуването им по-често представлява разгорещена конфронтация, а доста по-рядко диалог. Продуктивният обмен помежду им е не само желателен, но ключов за подобряването на средата, която всички ние обитаваме. Този процес далеч не се ограничава само с културните и естетически аспекти свързани с отделни сгради, а е част от един сериозен дебат за това как използваме съществуващото недвижимо наследство и как го остойностяваме. Защото към стойността му е необходимо да добавим и вложените в създаването му човешки труд, енергия, суровини и отпечатък върху околната среда.
В предаване ще представим четири граждански инициативи от Германия, които работят активно в сферата на опазването на недвижимото културно наследство. Тяхната дейност обхваща активизъм, посредничество между институции и граждани, образователна дейност, дигитални архиви, изследователска работа и други.
Инициативите са в основата на редица кампании за опазването на различни обекти, най-вече от следвоенния период, но са ангажирани и с фундаменталните проблеми на опазването, включително и на законодателно ниво. Сред тях са две дигитални платформи и две съвсем млади организации, основани от студенти.
Редно е да обясним и защо именно се спираме на немските практики. В Германия институциите по опазване и гражданските организации често си взаимодействат на различни нива и подпомагат взаимно работата си. Специалистите в сферата на опазването се реализират не само на държавно ниво, но честа са активисти, които служат като свързващи звена между институции и граждани.
В днешния си вид, гражданските организации в Германия са свързани със събития датиращи от 70-те години на миналия век, когато различни общности се мобилизират в отговор на следвоенния строителен бум. Модернизацията на градовете променя по-драстично градската среда, дори и от самата война. Мотивите за мобилизациите тогава, не са ни чужди и днес – презастрояване, обезличаване на градовете, невъзможен трафик, замърсяване на въздуха, спекулации на пазара на недвижими имоти...
В разговорите ни с представителите на организациите се очертават няколко общи теми на загриженост. Това са опазването на следвоенното наследство, архитектурата и климатичните промени, законодателството и опазването.
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта", "Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944-1956", "Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна" и най-новата – "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света"...
За втора година в Нов български университет ще се проведе Международният фестивал "Следата Шекспир". Мотото на фестивала е "Театърът като "конспект на времето ни, като негов летопис в съкратено издание." Ето как виждат мисията на Фестивала организаторите му: "Изборът на Шекспир като универсална оптика, през която анализираме и рефлектираме процесите..
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..
Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...
Латвийският сериал "Съветски дънки" е написан от българската сценаристка Теодора Маркова, която стои и зад редица от най-успешните български продукции през последното десетилетие. Той се превърна в сензация, след като спечели наградата на публиката на престижния телевизионен фестивал Series Mania 2024, а актьорът Карлис Арнолдс Авотс бе отличен с..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест..
Пoредният брой на "Литературата, начин на употреба. На фокус – Полша", осъществен със спомоществователството на Полския институте посветен на Олга..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg