Памет за Емил Караманов – пъстрата мозайка на неговия живот и дело представяме с разказите на проф. Павел Герджиков, актрисата Емилия Цанкова, проф. Ростислав Йовчев, етномузиколога и дългогодишен радиоколега Румяна Цинцарска, проф. Венцеслав Николов, кларинетиста Атанас Колев и дъщерята на музиканта Анжелина Караманова. Вписал името си в културната институция Българско национално радио като диригент, главен и зам. главен редактор в някогашната дирекция „Музикална продукция и състави”, Емил Караманов е и един от съзидателите на Русенския симфоничен оркестър, бил е диригент в Софийската опера, преподавател по дирижиране в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” и по камерна музика в Националното музикално училище „Любомир Пипков” в София.
За него големият композитор и диригент Константин Илиев казва: „Беше сериозен и отлично подготвен диригент. В концертите му нямаше нищо случайно и програмите, които съм чул под неговата палка, говореха не само за културата му, но и за естествена музикантска спонтанност. Оркестрантите го обичаха и му вярваха. Като диригент той носеше комплексите на повишена самокритичност и не се опияняваше от ръкоплясканията на публиката”. Към диригентския му „портрет” ще прибавим и думите на знаменития композитор Любомир Пипков: „Караманов е диригент с богат вътрешен живот, фин поетичен усет и несъмнена музикална честност”.
Роден е в София през 1920 г. Започва да свири цигулка от малък при проф. Никола Абаджиев (бащата на прочутия цигулар Васко Абаджиев). Завършва класическа гимназия в Стара Загора, където известно време живее семейството му и още като ученик става оркестрант в Старозагорската народна опера. С пълно отличие завършва Държавната музикална академия – цигулка при проф. Христо Обрешков и дирижиране при проф. Марин Големинов. По време на следването си свири в Царския симфоничен оркестър, след това става артист-оркестрант и в Софийската народна опера. През 1948 г. е назначен за главен диригент на току-що сформирания Общински симфоничен оркестър в Русе. На Емил Караманов е възложена нелеката задача да разшири състава на оркестъра и да подготви репертоар за предстоящия сезон. Благодарение на неуморните му усилия и отлична професионална работа, оркестърът извоюва първата си професионална степен и през следващата 1949 г. става „държавен”. През 1950 г. диригентът е изпратен на специализация в Москва, където учи при проф. Николай Аносов. Там дирижира с голям успех няколко концерта с Московската и Ленинградската филхармонии. След завръщането, продължава работата си с Русенския оркестър.
През 1952 г. е назначен за диригент на Държавния радио оркестър, а през 1956 г. постъпва на работа в Софийската опера. Като диригент води емблематичните нови постановки на първия български балет „Змей и Яна” от Христо Манолов (в редакция на Здравко Манолов), на балетите „Лебедово езеро” от Чайковски, „Жизел” от Адам и „Есмералда” от Пуни, постановката на „Травиата” от Верди (1963 г., с режисьор Петър Щърбанов и участието на Катя Попова, Ана Алексиева, Светослав Рамаданов, Павел Герджиков, Вергиния Керанова, Асен Селимски, Никола Николов и др.). През 1958 г. под неговата палка балетът на Софийската опера гостува с голям успех в Истанбул. През същия период активно гостува като диригент на Софийска филхармония, на всички симфонични оркестри в страната. В почти всички свои концертни програми Караманов включва творби от български композитори. Дирижирал е известни наши и чужди изпълнители-солисти: Владимир Аврамов, Васил Чернаев, Ото Либих, Недялка Симеонова, Люба Енчева, Борис Голдщайн, Васко Абаджиев, Еми Бехар, Боян Лечев, Георги Бадев, Сава Димитров, Петър Христоков, Снежана Барова, Стефан Траянов и много други.
Голям е приносът му към обогатяването на Звукозаписния фонд на БНР. Прави десетки записи и концерти, излъчвани „на живо” от Първо студио на радиото със СО на БНР, с Оперно-симфоничния оркестър на БНР (известен сред музикантството като „малкия” радиооркестър, предобраза на „Симфониета”), с Колегиум за камерна музика и други състави.
Снимка: личен архив на Анжелина Караманова
Талантливата пианистка е родена в град Бургас в голям музикантски род. От съвсем малка има увлечение към сцената и на петгодишна възраст започват занимания по пиано, балет, танци и изобразително изкуство. След първия ѝ рецитал в пети клас, не закъсняват и наградите от конкурси: Aevea Piano Prize - Италия, Leopod Bellan International Music..
По традиция в периода преди Нова година Кралската опера на Валония в Лиеж предлага на публиката заглавия от по-лекия, комичен жанр. През 2024 г. това бе оперетата "Перикола" на Жак Офенбах, реализирана от Лоран Пейи. Френският режисьор е най-изявеният сценичен интерпретатор на творбите на Офенбах днес, достоен наследник на именития от близкото минало..
Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..
1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...
Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в..
Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща"..
Тя е символ на установения морал и етикет, при това не само на държавно и политическо ниво, обвързана е със социални каузи от всякакъв вид. Винаги трябва..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg