„Какво би станало, ако...“ В историческата наука този въпрос не се задава, макар че е човъркал въображението на мнозина във връзка с едно или друго събитие.
Представете си обаче, че сте предприемач в новоосвободеното княжество България и князът ви възложи да построите част от изграждащата се тогава железопътна мрежа на страната. Ще трябва да участвате в търгове, да наемате работници, да купувате материали, да се конкурирате за цени и поръчки с останалите индустриалци.
Тази възможност ви дава играта „Железници“, чийто създател е Димитър Георгиев.
В хода на играта, в която се състезавате да строите жп отсечки и гари, има и елемент на изненада, който идва с карта „Телеграма“ – възможно е лично князът да дойде да открие вашата линия или терористичен акт да взриви релсите – все случки, базирани на реални събития от историята.
Изграждането на инфраструктура, както сега и тогава е давало възможност за корупция, а тя на свой ред изисква избор – дали да останете сред почтените строители на съвременна България, или да се впуснете в безскрупулни гешефти, трупайки бързи печалби. Моралният избор предполага по-бавен напредък, но осигурява висока репутация и уважение (игрите по нещо наподобяват приказките, все пак).
„Железници“ е част от ново поколение български настолни игри, създадени по оригинална авторска идея, а не адаптирани чужди заглавия. Дизайнът ѝ е изключително привлекателен, дело на художничката Александра Младенова. Издатели са „Българска история“, а в създаването са участвали още редакторите Боян Христов и Станимира Вътева, консултантът Мартин Чорбаджийски и коректорът Александър Георгиев.
Чуйте разговора с Димитър Георгиев за пътя на една настолна игра от идеята до реализацията, за това има ли рецепта за успех и за разрастващата се общност на любителите на подобни игри у нас.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
