„Какво би станало, ако...“ В историческата наука този въпрос не се задава, макар че е човъркал въображението на мнозина във връзка с едно или друго събитие.
Представете си обаче, че сте предприемач в новоосвободеното княжество България и князът ви възложи да построите част от изграждащата се тогава железопътна мрежа на страната. Ще трябва да участвате в търгове, да наемате работници, да купувате материали, да се конкурирате за цени и поръчки с останалите индустриалци.
Тази възможност ви дава играта „Железници“, чийто създател е Димитър Георгиев.
В хода на играта, в която се състезавате да строите жп отсечки и гари, има и елемент на изненада, който идва с карта „Телеграма“ – възможно е лично князът да дойде да открие вашата линия или терористичен акт да взриви релсите – все случки, базирани на реални събития от историята.
Изграждането на инфраструктура, както сега и тогава е давало възможност за корупция, а тя на свой ред изисква избор – дали да останете сред почтените строители на съвременна България, или да се впуснете в безскрупулни гешефти, трупайки бързи печалби. Моралният избор предполага по-бавен напредък, но осигурява висока репутация и уважение (игрите по нещо наподобяват приказките, все пак).
„Железници“ е част от ново поколение български настолни игри, създадени по оригинална авторска идея, а не адаптирани чужди заглавия. Дизайнът ѝ е изключително привлекателен, дело на художничката Александра Младенова. Издатели са „Българска история“, а в създаването са участвали още редакторите Боян Христов и Станимира Вътева, консултантът Мартин Чорбаджийски и коректорът Александър Георгиев.
Чуйте разговора с Димитър Георгиев за пътя на една настолна игра от идеята до реализацията, за това има ли рецепта за успех и за разрастващата се общност на любителите на подобни игри у нас.
Ако слушате редовно "Покана за пътуване", ще си кажете "Тези хора кога изкачиха връх Митикас в Олимп, кога се върнаха от обиколката на Анапурна". Но това е факт! Албена и Павел Благеви ди дойдоха в София да отбележат 68-ия рожден ден на мъжката половинка от семейството. Дамската отпразнувала същата възраст в планината. Помолих ги да разкажат за..
Учените и лекарите твърдят, че кожата е най-големият човешки орган. Какво означава това в грижата и лечението на най-честите кожни тумори? – това бе акцентът в разговора с доц. Ива Гаврилова. Като опитен хирург нашият гост поясни как да познаем кожния меланом, какви са реалните прояви и симптоматика, как се диагностицира и лекува. Разбира се,..
Родният ни език, българският, добива различно значение тогава, когато сме извън родината. Знаят го всички, които за по-кратко или по-дълго са пребивавали в чужбина. Българският език е още по-различен за тези наши сънародници, които са родени зад граница, някои от тях – далечни потомци на емигранти и преселници, напуснали родната земя преди век или..
"Математиката е в основата на всичко и ако човек започне отрано да се занимава с нея и е постоянен, резултатите не закъсняват. Антон Александров е завършил Софийската математическа гимназия, а след това компютърни науки в Англия и магистър в Цюрих, където са най-добрите специалисти по изкуствен интелект. "Възможността да имам най-доброто от двата..
Филмовият фестивал "(Не)възможното образование" се ражда като идея през 2017 г. и за няколкото си издания събира група от съмишленици – родители, учители, граждани, силно желаещи да проучат, разпространят и приложат световно признати и работещи модели на образование с "човешко лице". Опитът на училищата, работещи по тези модели в различни страни,..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Трима знакови автори – проф. Божидар Бончев, проф. Греди Асса и Атанас Парушев-Шока излагат свои творби в обща изложба в столичната галерия "Ракурси"...
Тази година Венцислав Диков представи свои картини в Япония, Токио, под наслов "Институт за невъзможни неща", в галерия "Сан-Ай". Това е неговото трето..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
