Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

ЧРД Франц Шуберт

На 31 януари е роден майсторът на песента Франц Шуберт. Но вместо чудесните му песни, симфонии, квартети – екипът на предаването избра да ви представи опера, която авторът никога не успял да чуе „Фиерабрас“.

Франц ШубертШуберт започва поне 16 опери и зингшпила, но успява да завърши само няколко от тях. След „Алфонсо и Естрела“ от 1822 той решава да създаде голяма романтична опера. Поръчката е от виенския дворцов театър. Шуберт се заема да композира „Фиерабрас“, а Вебер – „Еврианта“. Но по това време във Виена много популярни са оперите на Росини, така че премиерата на „Еврианта“ през октомври 1823 г. е абсолютен неуспех. Така творбата на Шуберт не стига до постановка, а и той не получава заплащане за труда си.

Между май и октомври 1823 г. Шуберт завършва цялата опера, но е изпълнена едва на 7 май 1835 г. – седем години след смъртта на Шуберт във Виена и то концертно. През 1897 г. е представена в Карлсруе. През 20 в. е изпълнена през 1926 г. в Брюксел, 1938 в Лондон, 1959 в Берн и т. н.

Фиерабрас е измислен герой от легендите свързани с Карл Велики. Той е син на крал Балан, брат на красивата Флорипас. Самият той е сарацински рицар и крал на Александрия. Според легендата е бил висок 4.50 м. Тези легенди вдъхновяват Мигел де Сервантес, Калдерон де ла Барка и Франц Шуберт. В някои рицарски песни Фиерабрас е сред доблестната дузина на Карл Велики.

Той се завръща в Испания с армията на Балан, след като се нападнали катедралата „Св. Петър“ в Рим, откъдето са отнесли скъпи християнски реликви, сред които и балсамът използван за измиването на тялото на Христос, който лекува всякакви рани. В глава X на първия том на „Дон Кихот де ла Манча“ на Мигел де Сервантес, след едно от многобройните поражения, Дон Кихот споменава пред Санчо Панса, че знае рецептата на балсама. В глава XVII Дон Кихот инструктира Санчо, че съставките са масло, вино, сол и розмарин. Рицарят ги сварява и ги благославя с осемдесет Pater Noster и също толкова Ave Maria, Salve и Credo.

Карл Велики завладява Испания, за да си върне тези реликви и изпраща Оливие Виенски да залови Фиерабрас. Победеният гигант решава да стане християнин и се присъединява към армията на Карл Велики. Малко след това Оливие и трима негови другари са заловени от сарацините. Флорипас ги освобождава и ги скрива в покоите си. Императорът изпраща Ролан и още шест рицари да освободят рицарите и да върнат реликвите. Флорипас е влюбена в рицаря Ги дьо Бургонь. След много перипетии Балан е убит, Карл Велики изпраща реликвите в „Сен Дени“ в Париж, разделя Испания между Фиерабрас и Ги дьо Бургонь, който се жени за Флорипас.

Средновековният епос за Фиерабрас има няколко по-дълги и по-кратки версии – първите са от 12 век, има окситански версии от 13 в. на двата езика говорени в Южна Франция – лангдок и лангдойл. През 14 в. Фиерабрас добива популярност в Италия, а Английската версия е от 15 в. Легендата се разпространява на булгундски, на швейцарски френски, на испански „Историята на Карл Велики и дванадесетте френски рицари“ е написана от Николас от Пиемонте през 15 в. Мигел де Сервантес се вдъхновява от тези легенди за да създаде своя „Дон Кихот“. Легендата се разказва и на ирландски, а през 17 в. Педро Калдерон де ла Барка използва елементи от историята за пиесата си „Мостът на Мантибле“. През 1823 г. Франц Шуберт написва операта „Фиерабрас“, която е изпълнена едва през 1835 г.


Действащи лица и изпълнители:
• Карл Велики, крал на франките (бас) – Робърт Хол  
• Ема, негова дъщеря (сопран) – Карита Матила
• Егинхард, рицар на Карл Велики (тенор) – Роберт Гембъл
• Роланд, рицар на Карл Велики (баритон) – Томас Хемпсън
• Боланд, принц на маврите (баритон) – Ласло Полгар
• Фиерабрас, негов син (тенор) – Йозеф Прочка
• Флоринда, негова дъщеря (сопран) – Черил Стюдър
• Марагонд, нейна приятелка (сопран) – Бриджит Балей
• Брутамонте, мавърски военачалник (бас) – Хартмут Велкер
• Огиер, рицар на Карл Велики (тенор)
• Оливие, Ги фон Бургунд, Рихард фон дер Норманди, Герард фон Мондидур – рицари на Карл Велики – Йорг Шлукебиер, Райнер Брандщетер, Клаус Кюбахер, Михаел Вебер
Хор „Арнолд Шьонберг“, Камерен оркестър на Европа, диригент Клаудио Абадо

Документален запис на „Фиерабрас“ от 1990 г.  може да слушате в „Неделен следобед“ на 30 януари от 14 часа.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кубинският перкусионист Роландо Пеласио в България

По покана на фондация "Вирул" и българския перкусионист Георги Попов в София пристигна Роландо Пеласио, един от най-талантливите кубински перкусионисти на своето поколение. Кубинският музикант, свирил с легендарни групи като Buena Vista Social Club, Afro-Cuban Allstars и Conjunto Chapotin, ще бъде водещ на тридневен уъркшоп по афро-кубински перкусии в..

публикувано на 02.05.24 в 08:55

Всички в джаза

Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик на ЮНЕСКО за междукултурен диалог и председател на Института за джаз "Телониъс Монк". Целта е да има ден, който да събира общности, формации, музиканти, школи, артисти, музикални историци и джаз..

публикувано на 30.04.24 в 16:43

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 май 2024 г.

1 май Свири Оркестърът на Минесота с диригент Осмо Венска. 3.00 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Камерна симфония в до минор, оп.110 а. 3.24 часа – Жозеф Болон дьо Сен-Жорж (ок.1745-1799), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 3 № 1. Солистка: Карън Гомио (цигулка). 3.44 часа – Карлос Саймън (р. 1986), "Елегия: Плач от гроба". 3.50 часа – Густав..

публикувано на 30.04.24 в 07:50

"Вилхелм Тел" от Росини във Виенската държавна опера

В съботната вечер (27 април от 20 часа) ще бъдем във Виенската държавна опера , за да проследим спектакъла на "Вилхелм Тел" с дата 16 март 2024 година. Последното сценично творение на Росини съперничи по времетраене с божествените дължини на Вагнеровите шедьоври. Това е една от причините "Вилхелм Тел" сравнително рядко да се поставя по..

публикувано на 27.04.24 в 07:55