Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Записи от международния фестивал „Мартенски музикални дни“

Минчо Минчев и Симфоничният оркестър на Пловдивската опера, диригент Емил Табаков, 2016 г.
Снимка: БГНЕС

В очакване на новото издание на русенския фестивал със съхранените записи във фонотека на БНР – спомен за прекрасни събития, които са се случили там.

Без претенция за изчерпателност екипът на предаването припомня някои акценти от историята на фестивала.

През 1961 г. на 10 март е първото издание на музикалните дни на дружбата и културното сътрудничество между България и ГДР, като основен участник е русенската филхармония с диригенти Илия Темков и Адолф Фриц Гул от Германия. Във второто издание на следващата година вече гостува хорът на Берлинското радио (на ГДР), а русенската филхармония се дирижира от Ролф Клайнерт. Открих и една интересна година – 1963, в която са били представени 12 опери, като освен постановки на русенската опера е имало и гостуване на варненската.

През 64 и 65 години фестивалът има подзаглавие „Преглед на българското симфонично изкуство“ и гостуват: СО на БНР, на Шумен, Бургас, Разград, Пловдив, Плевен, Варна, Видин, Софийската филхармония и Българската хорова капела.

Фестивалът приема настоящата си форма след 1966 г. и започват да гостуват световни солисти, състави и диригенти. Концерти изнасят Дрезденската филхармония, Пражки камерен оркестър, оркестърът на румънското радио и телевизия. Следващите години са славни и музикалната история на фестивала е великолепна. За всеки български изпълнител и диригент е чест да гостува в Русе и те го правят с огромно удоволствие, защото и публиката е великолепна. Няма да изброявам техните имена. Там се представят безброй премиери на български и световни творби. Дмитрий Шостакович, Кшиштоф Пендерецки, Генадий Рождественски, Тихон Хренников, Юрий Темирканов, Йосиф Конта, Вацлав Нойман, Курт Мазур, Ондрай Ленард, Курт Зандерлинг, Нееме Ярви, Юрий Башмет, Гидон Кремер, Миша Майски, Юлиян Рахлин, Дьорд Лехел, Рудолф Баршай... боя се, че вече станаха твърде много, а списъкът е още много дълъг, затова ще спра. Ще добавя само, че години наред „Московски“ солисти и „Кремерата Балтика“ избираха Русе и неговия фестивал за своя постоянна дестинация.

Най-хубавото е, че след промените през 1989 г. фестивалът запази високо ниво и намери нови перспективи, и нови приятели. Създаде се, без да се афишира официално общество на почитателите на фестивала. Музикалната академия „Саша Попов“ допълнително издигна нивото, като разнообразието на майсторските класове е забележително.

Разнообразни са и съпътстващите събития – изложби, срещи, детски събития. Дълги години (от 1996) фестивалът има и свой младежки оркестър. На пулта застават и младите ни диригенти като Драгомир Йосифов, Павел Балев, както и сър Невил Маринър, който провежда майсторски клас по оркестрово свирене по проект „Нека свири оркестър“, а в състава се включват млади музиканти от балканските държави. За 50-ата годишнината на фестивала е създаден фестивален оркестър, а да свирят от цял свят се завръщат музиканти (предимно русенци), за да преживеят заедно концертите. Емил Табаков е негов постоянен диригент.

През 2017 г. за артистичен консултант на фестивала е привлечен световноизвестният български цигулар Светлин Русев.


Неделният следобед (на 13 февруари от 14 часа) започва с „Бал с маски“ на Верди, а спектакълът се е състоял на 30 март 1998 г. Ще чуете цялата 4 картина. Ето и изпълнителите – Румен Щерионов (Рикардо), Стоян Иванов (Ренато), Йоланда Николаева (Амелия), Емилия Ботева (Улрика), Златина Георгиева (Оскар), Камен Маринов (Силвано), Орлин Атастасов (Том), хор и оркестър на Русенската опера, диригент Методи Матакиев.

Оперната история на Мартенските музикални дни продължава със спектакъл на „Момчил“ на Любомир Пипков с участието на Цветан Цветков (Момчил), Кирил Манолов (Събо), Цветана Бандаловска (Елена), Цвета Сарамбелиева (Ефросина), Анна Карадимитров (Хубавелка), Евгени Ганев (дядо Кузман), хор и оркестър на Русенската опера, диригент Георги Чапразов, запис от 27 март 1999 г.

Ще продължим с операта „Фиделио“ на Лудвиг ван Бетовен с участието на Линка Стоянова (Леонора), Гиргина Гиргинова (Марцелина), Мартин Хощетлер (Флорестан), Светозар Рангелов (Роко), Иван Консулов (Дон Пизаро), Стоян Стоянджов (Дон Фернандо), Венцислав Петков (четец), хор и оркестър на Русенската опера и с участието на хор „Дунавски звуци“, диригент Георги Димитров, запис от 31.03.2012 г.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кубинският перкусионист Роландо Пеласио в България

По покана на фондация "Вирул" и българския перкусионист Георги Попов в София пристигна Роландо Пеласио, един от най-талантливите кубински перкусионисти на своето поколение. Кубинският музикант, свирил с легендарни групи като Buena Vista Social Club, Afro-Cuban Allstars и Conjunto Chapotin, ще бъде водещ на тридневен уъркшоп по афро-кубински перкусии в..

публикувано на 02.05.24 в 08:55

Всички в джаза

Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик на ЮНЕСКО за междукултурен диалог и председател на Института за джаз "Телониъс Монк". Целта е да има ден, който да събира общности, формации, музиканти, школи, артисти, музикални историци и джаз..

публикувано на 30.04.24 в 16:43

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 май 2024 г.

1 май Свири Оркестърът на Минесота с диригент Осмо Венска. 3.00 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Камерна симфония в до минор, оп.110 а. 3.24 часа – Жозеф Болон дьо Сен-Жорж (ок.1745-1799), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 3 № 1. Солистка: Карън Гомио (цигулка). 3.44 часа – Карлос Саймън (р. 1986), "Елегия: Плач от гроба". 3.50 часа – Густав..

публикувано на 30.04.24 в 07:50

"Вилхелм Тел" от Росини във Виенската държавна опера

В съботната вечер (27 април от 20 часа) ще бъдем във Виенската държавна опера , за да проследим спектакъла на "Вилхелм Тел" с дата 16 март 2024 година. Последното сценично творение на Росини съперничи по времетраене с божествените дължини на Вагнеровите шедьоври. Това е една от причините "Вилхелм Тел" сравнително рядко да се поставя по..

публикувано на 27.04.24 в 07:55