„Огън, затворен в костите ми“ от Терънс Бланчард – първата опера от чернокож композитор в Метрополитън опера

В оперната вечер на програма „Христо Ботев“ тази събота (12 февруари от 20 часа) за първи път в ефира ще прозвучи съвременната опера „Огън, затворен в костите ми“ от Терънс Бланчард. Спектакълът се е състоял на 23 октомври 2021 в Метрополитън опера – Ню Йорк. След година и половина затишие, породено от пандемията, водещият американски оперен театър бележи края на най-дългото си затваряне досега като за първи път в своята 138-годишна история поставя опера от чернокож композитор.

През 2019 година, след добре приетата световна премиера на творбата в Оперния театър на Сейнт Луис, Метрополитън опера се ангажира да постави „Огън, затворен в костите ми“ на Терънс Бланчард. Либретото на втората опера в творчеството на композитора е дело на Кейси Лемънс, американска филмова режисьорка, сценаристка и актриса. Базирано е на едноименните разтърсващи мемоари от 2014 година на Чарлз Макрей Блоу, американски журналист, коментатор и автор на рубрика в „Ню Йорк Таймс“ и настоящ водещ на Black News Channel. Заглавието е библейска препратка, като конкретно цитира Книгата на пророк Иеремия, глава двайсета, стих девети. Творбата разказва за млад чернокож мъж, израснал в провинциално градче в щата Луизиана, чието бурно детство е помрачено от семейни раздори и сексуално насилие, и за последвалите душевни терзания, които го съпътстват и в зряла възраст. Подобна история е радикална новост за оперния свят, който до голяма степен се придържа към сюжети, обвързани с европейското минало.

• „Огън, затворен в костите ми“, опера в три действия от Терънс Бланчард

Директорът на Метрополитън опера Питър Гелб първоначално планира премиерните спектакли на „Огън, затворен в костите ми“ за есента на 2023, в период от сезона, обичайно отреден за съвременни произведения. Но съвременните ни изисквания за все по-голямо разнообразие в изкуствата, повлияват на решението му да даде приоритет на тази творба и с нея да открие сезон 2021-2022. „Без съмнение движението Black Lives Matter оказа голямо влияние в момент, когато театрите и оперните компании бяха разглеждани под микроскоп по отношение на чувството им за социална отговорност“, казва Гелб в интервю. „Струваше ми се, че е важно Метрополитън да реагира“.

Терънс Бланчард е джаз тромпетист и композитор, носител на 6 награди Грами и две номинации за Оскар за филмова музика. Навлиза в оперния свят за пръв път през 2013 година. След семинар на Opera Fusion: New Works - партньорство между Операта и Музикалния колеж към Университета в Синсинати, посветено на насърчаването на създаването на нови американски опери, Бланчард прави премиера на първата си опера „Шампион“ в Оперния театър на Сейнт Луис. Тя е посветена на живота на боксьора Емил Грифит от Сейнт Томас и е по либрето от носителя на наградата „Пулицър“ Майкъл Кристофър.

В интервю за „Town and Country Magazine“, Бланчард споделя: „Моят учител по композиция ми каза: „Не пиши опера, а разкажи история“. Преди генерализирах очакванията си за това каква трябва да бъде музиката, но подобно на джаза, тя може да бъде каквато си поиска. Всичко това е част от един и същ израз на това, което обичам, но различните жанрове натоварват различни мускули. При джаза имам повече възможности да творя в движение. В операта също има място за това, но не толкова, защото има диалог, който трябва да се предаде, за да се разкаже историята“.

„Ню Йорк Таймс“ дава висока оценка на втората опера на Бланчард „Огън, затворен в костите ми“, описвайки я като „смела и въздействаща“ и „изтънчено силна“. Критикът Антъни Томасини пише за списанието: „В своята партитура Бланчард умело съчетава елементи на джаз, блус, нотки на биг бенд и госпъл в композиционен изказ, доминиран от пищна хроматична и модална хармония, изпъстрена с накъсани ритми и тръпчив дисонанс. В скорошно интервю за „The Times“ той коментира подхода си към писането на вокални линии: Той изрича думите от текста отново и отново, за да научи формата и хода му. Бланчард смесва разпръснати говорни диалози с вокални фрази, които се развиват в джаз еквивалент на италианско ариозо“.

В главните роли участват: Уил Ливърмeн като Чарлз, Ейнджъл Блу като Съдбата и по-късно като Самотата и Грета, Уолтър Ръсел III – едва 13-годишен, като Чар‘з-Бейби или малкия Чарлз, Латония Мур като Били, майката на Чарлз, Райън Спийдо Грийн като Чичо Пол, Чонси Паркър като Спинър, Крис Кени като Честър. Солистите, хора и оркестъра на Метрополитън опера дирижира музикалния директор на оперния театър Яник Незе-Сегeн.

Баритонът Уил Ливърмен, който изпълнява ролята на Чарлз, споделя: „Когато за пръв път разучавах операта, успявах да улуча всеки тон и ритъм правилно. Но едва когато заживях с музиката и чух оркестъра под нея, разбрах, че в нея има много гъвкавост. Терънс Бланчард е свикнал да напише нещо и джаз музикантът да го вземе и да направи нещо свое. Още в началото той ни каза, че много от нас са израснали с госпъла и ритъм енд блуса. Като класически певци сме учени да ги забравим, а той иска да ги върне обратно“.

Критикът Джеймс Джордън пише за „Обзървър: „Tази опера предлага богати вокални и драматични възможности на артистите. Баритонът Уил Ливърман изведе лиричния си глас до самия предел на възможностите си в силно емоционалните арии на Чарлз. А в по-замислените моменти той разкри толкова апетитно пиано, че няма как да не се влюбиш в него единствено въз основа на тембъра. Сопраното Ейнджъл Блу се справи с любопитните роли, подобни на Музи – „Съдбата“ и „Самотата“ със златистия тон и лъчезарното сценично присъствие, които познаваме добре от нейната Бес в „Порги и Бес“ преди две години. Този път към репертоара си от омагьосващи ефекти тя е добавила блестящо високо пианисимо и чувствено богатство в средния регистър“.

Алекс Рос, музикалният критик на американското списание „Ню Йоркър“ от 1996 насам, пише, че „Уолтър Ръсел III създава сладък сърцераздирателен образ на Чарлз в момчешка възраст“, а Яник Незе-Сеген „дирижира с характерната за него енергичност и ентусиазъм, понякога за сметка на певците“.

Снимки: Zenith Richards, Ken Howard / Met Opera