Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Премиера на нов диск на Зефира Вълова и Аапо Хакинен

В сайта за нови записи класическа музика „Classical Music Daily” има великолепен отзив за един от последните дискове, осъществени с участието на Зефира Вълова. Това е записът на четирите сонати за цигулка и пиано на Франц Шуберт в партньорство с пианиста Аапо Хакинен.

Франц Шуберт е само на 19 години, когато написва сонатите през пролетта на 1816 г. Той вече е създал четири симфонии, както и великолепните си песни „Гретхен на чекръка“ и „Горският цар“. Подобно на голяма част от музиката му, те ще бъдат публикувани едва след смъртта му, и тогава им е сложен опус 137. Дори са наречени „сонатини“, което показва известно неуважение към мащаба на въображението на Шуберт и работа му с формата. През лятото на следващата година 1817 Шуберт създава сонатата в Ла мажор, на която е поставен опус 162.
За цигулка и пиано Шуберт създава само шест композиции – четирите сонати, които са от ранните му години, Брилянтно рондо от 1826 и Фантазия от 1827 г.

„След популярните изпълнения на Йозеф Сук и Артюр Грюмио, в последните години тези сонати са сравнително пренебрегвани, което прави този нов запис, използващ инструментите и техниките от времето на Шуберт, още по-забележителни“.

Записът е осъществен във Финландия за „Брилянт класикс“. Инструментите и на двамата са от епохата на създаването на сонатите. Инструментът, на който свири пианистът Аапо Хакинен е произведен във Виена през 1820 г.

В звуковия файл чуйте разказа на Зефира Вълова за работата върху записа, част от който може да слушате на 16 март от 14 часа по програма „Христо Ботев“.

ВИЖТЕ ОЩЕ

"Мадам Бътерфлай", опера в три действия, от Джакомо Пучини

Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..

обновено на 31.01.25 в 11:12

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 февруари 2025 г.

1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...

публикувано на 31.01.25 в 10:50

Песенната изповед на "македонската самодива" – Росица Лазарова

Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в..

публикувано на 30.01.25 в 17:30
Ювал Рафаел

Оцелялата от фестивала "Нова" Ювал Рафаел ще представи Израел на Евровизия

Ювал Рафаел, преживяла нападението на "Хамас" от 7 октомври 2023 г., е избрана да представи Израел на тазгодишния песенен конкурс "Евровизия" . Талантливата певица спечели шоуто за таланти "Следващата звезда" и ще участва от името на родината си през месец май в Базел, Швейцария. 24-годишната Рафаел оцелява по чудо на музикалния фестивал "Нова",..

публикувано на 29.01.25 в 08:45

Константин Костов – между класиката и джаза

След завръщането си от Германия преди няколко години, джаз пианистът, композитор и аранжор Константин Костов се налага като име и на българската музикална сцена с иновативни концертни и студийни проекти. Роден във Враца и завършил НУИ "Панайот Пипков" - гр. Плевен в класа по пиано на Елеонора Карамишева, по-късно учи джаз пиано при проф. Юлия Ценова в..

публикувано на 29.01.25 в 08:05