65 години Национален политехнически музей

Създаден на 13 май 1957 г., Националният политехнически музей отбелязва своя 65-годишен юбилей. През първите няколко години той е част от структурата на Българската академия на науките, като за първоначалното сформиране на колекциите помагат научно-техническите съюзи, а музеят ползва работни помещения и зали в Дома на техниката. Едва през 1992 година неговата дейност започва да се осъществява в самостоятелна сграда – сградата на бившия музей на Георги Димитров.

В дворното пространство, което също се използва за музейни инициативи, са разположени две къщи близнаци, в които са живели като добри съседи Георги Димитров и Петър Дънов.

Националният политехнически музей е със статут на национална музейна институция от 1968 година. Той е и част от мрежата на 100-те национални туристически обекта. Това е и първият музей, който организира събиране на помощи за украинските бежанци. За предстоящите прояви, които се подготвят по повод 65-годишнина, в предаването гостува д-р Екатерина Цекова, директор на Националния политехнически музей.

Разказвайки за историята на музея, тя сподели и как са създавани неговите колекции в началния период на неговата дейност, както и през последните години. „Попълването на музейните фондове, в различните периоди от развитието на музея, се е осъществявало по начин, по който това се е правило почти при всички музеи. Тъй като времената са доста различни – в периода преди 89 г., а и след това – начините, по които постъпват предметите в музеите също се различават.

Това, което е събрано в колекциите на НПТМ, за да бъде той открит, е в резултат на намесата на държавата на различни нива, както и по партийна линия и по мнението на историците. Колекциите по онова време са се създавали най-вече според позицията на официалната наука и партийната повеля. От този период в нашия музей са събрани интересни неща, било часовници, било сервизи за хранене от царското семейство и други предмети. Но те идват в музея предимно, когато всъщност вече са били използвани основно от Киноцентъра. За подробностите и на мен ми е трудно да кажа нещо повече, защото историята мълчи за тези неща. И в архивите на музея също няма информация за това. А след 89 година вече, това, което получаваме – предмети, документи – е в резултат предимно на добрата воля на дарителите, които се свързват с нас…“