Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Съдържание на:

"Федора", опера в три действия от Умберто Джордано

Либретото на операта е на Артур Колаути по едноименната пиеса на Викториен Сарду.
Премиерата е на 17 ноември 1898 г. в Милано в "Театро Лирико" и има огромен успех. Главните партии на Федора и Лорис се изпълняват от Джема Белинчони и Енрико Карузо.

Действащи лица:
• Княгиня Федора Ромазова – сопран
• Граф Лорис Ипанов – тенор
• Де Сирие, дипломат – баритон
• Графиня Олга Сукарова – сопран
• Греч – бас – Йаспър Леве
• Барон Рувел – тенор – Марсел Бекман
• Лорек, хирург – баритон
• Боров, лекар – баритон
• Дезире, слуга – тенор
• Дмитрий, слуга – контралт
• Швейцарский пастир – контралт

Първо действие
Зимата на 1881 г. Дворецът на граф Владимир Андреевич в Санкт Петербург.
Слугите обсъждат господарските работи. Графът е успял да спечели благоразположението на богатата наследница княгиня Федора Ромазова и предстоящата сватба ще реши всичките му финансови проблеми. Появява се Федора. Тя е щастлива, защото ѝ предстои да стане съпруга на граф Владимир, когото е обикнала. Внезапно донасят тежко ранения граф. Заедно с него е и дипломатът Де Сирие, който обяснява, че графът е станал жертва на нападение на терористите-нихилисти, които държат в страх Санкт Петербург. Полицейският инспектор идва, за да разпита прислугата. Подозренията водят към граф Ипанов, който живее в съседната къща. Но за сега няма доказателства. Пристигналите лекари се опитват да помогнат на ранения. Федора се заклева пред старинния византийски кръст, който носи непрекъснато със себе си, че ще открие истината за покушението над любимия ѝ и ще отмъсти. За жалост усилията на докторите са били напразни. Владимир умира. Федора е неутешима.

Второто действие
Париж, салонът на Федора
Графиня Олга води на приема прочутия полски пианист Лазински, когото смятат за наследник на Шопен. Сред гостите е и почитателят на Олга Де Сирие. Барон Рувел води руския граф Лорис Ипанов и го представя на домакинята. Де Сирие посвещава на Олга руска песен, която имитира прочутия романс на Алябиев „Славеят“.
Федора не сваля очите си от Лорис. Тя не е забравила, че точно той е бил заподозрян в убийството на годеника ѝ. Гостите са поканени да присъстват на концерта. В салона остават само Лорис и Федора. Лорис ѝ признава любовта си, а тя казва, че на следващия ден се връща в Русия. Той ѝ признава, че не може да се върне в родината си, защото е убил граф Владимир Андреевич. Федора иска доказателства и се уговарят, че той ще дойде по-късно. Останала сама тя сяда и пише писмо на инспектора в Русия, в което го уведомява, че граф Ипанов е признал за убийството на граф Владимир. Тя моли Де Сирие да изпрати писмото в Санкт Петербург с дипломатическата поща. Концертът е прекъснат от вестта за убийството на цар Александър в Санкт Петербург. Гостите се разотиват. В това време се връща Лорис и носи писмо, което доказва, че Владимир е бил любовник на неговата съпруга Ванда. След като ги е видял Владимир пръв е стрелял и го е ранил, но Лорис е бил по-точен. Това няма нищо общо с политически тероризъм. Федора е изумена. Значи графът още преди да се ожени за нея ѝ е бил неверен. От скръбта и любовта към загиналия любим не остава и следа. Тя може да се отдаде изцяло на обзелите я силни чувства към Лорис.

Трето действие
Вила в Швейцария
Федора и Лорис са щастливи заедно. Утрото донася песента на швейцарското овчарче. Лорис трябва да слезе до пощата в селото. В това време се явява Де Сирие. Дошъл е да навести Олга Сухарева, която също живее във вилата. Двамата обменят последни светски новини и дипломатът ѝ съобщава, че полският пианист, който е свирил на приема в Париж всъщност е бил таен агент. Де Сирие кани Олга на разходка с велосипеди. След като Олга излиза, за да се преоблече, Де Сирие съобщава лошите вести на Федора. В Петербург са били свалени всички обвинения от Лорис, но е арестуван по-малкият му брат Валериян. Затворен е в Петропавловската крепост, където загинал по време на наводнение. Майката на Лорис и Валериян не могла да преживее смъртта на сина си и починала. Федора е отчаяна. С писмото си тя е погубила най-близките хора на своя любим. Мрачен във вилата се връща Лорис. Получил е вестта за смъртта на брат си и майка си. Приятелят му е написал, че всичко това се е случило благодарение на донос на руска дама от Париж. Федора признава, че това е тя. Лорис се нахвърля върху нея с тежки обвинения и я проклина. Федора целува кръста и пада на земята. В кръста тя е скрила отрова. Потресен Лорис се опитва да ѝ обясни, че оттегля обвиненията си и че я обича, но напразно. Федора умира.

По публикацията работи: Росица Михова
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кубинският перкусионист Роландо Пеласио в България

По покана на фондация "Вирул" и българския перкусионист Георги Попов в София пристигна Роландо Пеласио, един от най-талантливите кубински перкусионисти на своето поколение. Кубинският музикант, свирил с легендарни групи като Buena Vista Social Club, Afro-Cuban Allstars и Conjunto Chapotin, ще бъде водещ на тридневен уъркшоп по афро-кубински перкусии в..

публикувано на 02.05.24 в 08:55

Всички в джаза

Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик на ЮНЕСКО за междукултурен диалог и председател на Института за джаз "Телониъс Монк". Целта е да има ден, който да събира общности, формации, музиканти, школи, артисти, музикални историци и джаз..

публикувано на 30.04.24 в 16:43

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 май 2024 г.

1 май Свири Оркестърът на Минесота с диригент Осмо Венска. 3.00 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Камерна симфония в до минор, оп.110 а. 3.24 часа – Жозеф Болон дьо Сен-Жорж (ок.1745-1799), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 3 № 1. Солистка: Карън Гомио (цигулка). 3.44 часа – Карлос Саймън (р. 1986), "Елегия: Плач от гроба". 3.50 часа – Густав..

публикувано на 30.04.24 в 07:50

"Вилхелм Тел" от Росини във Виенската държавна опера

В съботната вечер (27 април от 20 часа) ще бъдем във Виенската държавна опера , за да проследим спектакъла на "Вилхелм Тел" с дата 16 март 2024 година. Последното сценично творение на Росини съперничи по времетраене с божествените дължини на Вагнеровите шедьоври. Това е една от причините "Вилхелм Тел" сравнително рядко да се поставя по..

публикувано на 27.04.24 в 07:55