На 18 ноември 2021 г. на сцената в зала „България“ застана френската тромпетистка Люсиен Рьоноден Варѝ.
Родена е на 28 януари 1999 г. Учи първо с Филип Лафит в консерваторията в Ман и до 2012 г. свири в Биг бенда на университета. Виртуозните ѝ изпълнения ѝ носят много награди от различни конкурси – белгийските срещи на медните духови изпълнители, конкурсът „Златните ключове“ в Париж, конкурсът за млади артисти „Морис Андре“ в Але, както и конкурсът за млади тромпетисти в Алансон.
Великолепната Люсиен Рьоноден Варѝ днес е един от най-търсените млади артисти. Само през последните години тя откри джаз фестивала в Монтрьо с Уинтън Марсалис, участва в Променадните концерти на Би Би Си, беше на турне с Лондонския камерен оркестър в югоизточна Азия, получи специална покана за участие в музикалния фестивал в Картагена Колумбия, участва в един от най-престижните концерти във Френската столица за националния празник в подножието на Айфеловата кула на 14 юли.
По покана на Софийската филхармония под диригентството на главния гост-диригент Саша Гьотцел тя представи творби на Астор Пиацола.
„Исках да направя история около него, не само да свиря музиката му, но и да изпълня пиеси, които е обичал. Опитах се да го представя по най-добрия начин“ – казва Люсиен.
В звуковия файл може за чуете какво още сподели тя.
Освен записите на Люсиен осъществени през различни периоди до сега, благодарение на международния обмен на Еврорадио в „Музик мания“ на 13 април от 14 часа ще бъде излъчен и документален запис от концерт на Симфоничния оркестър на Люцерн с диригент Елена Шварц, на който са изпълнени „Един американец в Париж“ на Джордж Гершуин и „Уестсайдска история“ на Ленард Бърнстейн.
Люсиен Рьоноден Варѝ обича джаз, с удоволствие изпълнява камерна музика, като се включва в квартети и други камерни формации, особено през лятото. Има дуо с китариста Фелисиен Крю. Работи с Жером Дюкро, на когото поръчва аранжименти на различни пиеси, които харесва, тъй като смята, че музиката написана за тромпет не е достатъчна.
„Обичам да се забавлявам“ – казва тя.
Снимки: ФС на Люсиен Рьоноден ВарѝМузика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..
1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...
Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в..
Ювал Рафаел, преживяла нападението на "Хамас" от 7 октомври 2023 г., е избрана да представи Израел на тазгодишния песенен конкурс "Евровизия" . Талантливата певица спечели шоуто за таланти "Следващата звезда" и ще участва от името на родината си през месец май в Базел, Швейцария. 24-годишната Рафаел оцелява по чудо на музикалния фестивал "Нова",..
След завръщането си от Германия преди няколко години, джаз пианистът, композитор и аранжор Константин Костов се налага като име и на българската музикална сцена с иновативни концертни и студийни проекти. Роден във Враца и завършил НУИ "Панайот Пипков" - гр. Плевен в класа по пиано на Елеонора Карамишева, по-късно учи джаз пиано при проф. Юлия Ценова в..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като..
"Не, аз благодаря!" е първата премиера на Плевенския театър "Иван Радоев" за 2025 година. Това е нова българска пиеса, автор е Албена Ненкова и сега..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg