"Не е луд гидията, а този, който го пусна на сцената на Софийската опера..." – как изглежда карикатурата във в-к "Стършел" веднага след премиерата на операта "Луд гидия" през 1959 г. разказва самият автор.
Ако можем да определим най-същественото за наследството, което оставя, ще започнем най-напред с учебниците по хармония и елементарна теория на музиката – основни за всеки български музикант от десетилетия насам.
Всички композитори, диригенти, музиковеди от поколенията между 1947 до 1992 г., са били негови студенти. Парашкев Хаджиев е професор в ДМА в София повече от 40 години. Между тях са Добрин Петков, Симеон Пиронков, Пенчо Стоянов, Иван Маринов, Константин Илиев, Бенцион Елиезер, Дора Драганова, Александър Текелиев...
Парашкев Хаджиев е най-продуктивният български композитор на музикално-сценични творби. Той е първият ученик по композиция на Панчо Владигеров, син на легендата Тодор Хаджиев.
Благодарение на Златния фонд на БНР, в който се пазят невероятни документи и разказани спомени, имате възможността да чуете самия професор, с ненадминатата му духовитост, за която също се носят легенди.
Иван Генов, известен в миналото автор на текстове за песни, който сътрудничи на Хаджиев при написването на оперетата "Айка", предлага на композитора да напише либрето за лирико-комична опера по сюжета на известното стихотворение на Пенчо Славейков – "Луд гидия". Идеята на Иван Генов допада на Хаджиев и той се съгласява. Стихотворението е само повод за създаване на либретото. Парашкев Хаджиев работи бързо и с голямо увлечение върху тази опера, завършва музиката си в много кратък срок – само за няколко седмици. Първото представление на операта "Луд гидия" се състои на 30 ноември 1959 г. по време на IV преглед на българското музикално творчество в Софийската опера. Операта е поставена музикално от диригента Асен Найденов, а сценично – от режисьора Драган Кърджиев. Публиката я посреща възторжено и операта "Луд гидия" влиза трайно в репертоара на всички български оперни театри. Поставяна е и в различни оперни театри в Европа. Записът, който е избран е Таню Божков (Радан), Соня Хамерник (Раданица), Валентина Александрова (Зорница), Георги Вълчев (Илия), Михаил Михайлов (Мечо), Таня Карловска (Куна), Асен Чавдаров (поп Матей), Диньо Динев (Кадия), Асен Траянов (Осман). Хорът и оркестърът на Пловдивската опера са под диригентството на Кръстю Марев. Спектакъл от 1969 г.
За сюжет на операта "Майстори" Парашкев Хаджиев избира драмата на Рачо Стоянов, забележителна със силните преживявания на героите, майсторски изваяните образи и богатия поетичен изказ. Композиторът, сам написва либретото, като се придържа към сюжета и образно-поетичния език на Рачо Стоянов. Либретото е изградено върху основния конфликт на драмата и е изчистено от всичко, което би отклонило вниманието от централната сюжетна линия. Композиторът завършва операта си през 1965 г. Отначало той я нарича "Облог", но после се връща към оригиналното наименование.
Операта "Майстори" е играна за пръв път на 9 октомври 1966 г. в Софийската опера. Творбата е поставена от диригента Иван Маринов и режисьора Михаил Хаджимишев. В предаването звучат откъси именно от премиерата с Катя Попова (Милкана), Борис Богданов (Тихол), Димитър Петков (Найден), Любомир Бодуров (Живко), Георги Генов (Добри), хор и оркестър на Софийската опера, дирижира Иван Маринов.
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
След два студийни албума и един концертен дуетът Димитър & Христо издава "Несломен". Новият албум включва осем песни, повечето от които са в колаборация с цигуларката Анна-Мария Тамахкярова, позната като ANIMA. "Несломен" се казва и първата песен от албума, която има кънтри-етно звучене. "Тази дума отговаря на много неща и по някакъв начин ще..
Прочутият мюзикъл "Криворазбраната цивилизация" по пиесата на Добри Войников оживя на сцената на Националния музикален театър "Стефан Македонски". Режисьор на спектакъла е Николай Гундеров, познат на публиката с неподправения си почерк в жанра комедия. Той е и сценарист на новия текст по пиесата на Добри Войников, където героите са поставени в..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg