В поредицата на "Неделен следобед" за представяне на непознати оперни творби в годината, когато се отбелязва от рождението на Ференц Лист екипът на предаването избира да излъчи вероятно единствения запис на единствената опера на Лист.
Опера със странна история. Написана е от момче на тринадесет години, което никога след това няма да се върне към този жанр. Малко напомня на историята на Моцарт, който на дванайсет години създава "Бастиен и Бастиена". Историята се повтаря и в начина по Адам Лист отвежда сина си да изнася концерти първо във Виена, а после и в Париж, точно както Леополд Моцарт представя малкия Волфганг в европейските дворове.
От 1823 г. бащата и синът са във френската столица и само след година името на детето, което виртуозно свири на пиано е известно на всички. През пролетта на 1825 г. Адам Лист предлага операта на сина си на ръководството на Парижката опера. През юли жури от именити музиканти между който Луиджи Керубини и Франсоа Боалдьо приемат творбата. Премиерата е на 17 октомври 1825 г. в зала "Пелетие" на Парижката опера под диригентството на Рудолф Кройцер, а заглавната роля изпълнява прочутият Адолф Нури, принцесата е Каролин Грасари. Следват още три представления, след което операта е абсолютно забравена. Дълго време се е смятало, че партитурата е изгоряла по време на пожар в операта. Едва през 1903 г. Жан Шантавоан открива ръкопис, затрупан в архивите на Парижката опера. Следват дълги година, в които музиколози изследват и допълват партитурата и едва през октомври 1977 г. след 153 години забвение операта е представена на фестивала "Ференц Лист" в Лондон.
Много от познавачите на творчеството на композитора твърдят, че не той е написал операта. Изследвайки партитурата те откриват много общи черти със стила на Фернандо Пайер, при когото Лист учи композиция. За щастие са открити писма на Адам Лист до Карл Черни, в които той описва създаването на опера, лекотата с която пише момчето, грешките и трудностите, които среща. Сигурно е, че в оркестрирането младият композитор е подпомогнат от Пайер.
Либретото е типично романтично. Основава се на средновековна приказка, намесват се свръхестествени сили, които подпомагат щастливата развръзка. Либретото е на Теолон (Мари-Еманюел Гийом Маргьорит Теолон дьо Ламбер) и Дьо Рансе (Арман Жан дьо Бутийе дьо Рансе) по историата на Жан-Батист Кларис Флориан.
Лина Раман, биограф на Лист, пише: "Настъпи 17 октомври (1825), денят, в който "Дон Санчо" трябваше да бъде представен пред публиката. Блестяща публика се беше събрала в Операта. Рудолф Кройцер беше диригент, благородният и прославен тенор, Адолф Нури изпя главната роля; всички изпълнители направиха всичко възможно, за да осигурят успеха, а обществеността проследи първата творба на младия композитор с нарастващ интерес. На финала аплодисментите бяха безгранични; публиката възторжено ръкопляскаше на обичаните от тях изпълнители и най-вече на Нури. Тогава последният, висока и величествена фигура, с преливаща приветливост, взе на ръце младия композитор, все още твърде дребен за своите четиринадесет години, и го изведе пред публиката, чието ликуване беше безгранично. Кройцер също дойде, погали го и го прегърна. Адам Лист беше извън себе си от радост. Сълзите се стичаха от очите му. Подобен прием на "Дон Санчо" надхвърляше всичките му очаквания! Франц, напротив, се радваше само заради баща си. Поведението му беше сериозно, почти сърдито, заради Нури, който го е извел пред публиката, въпреки нежеланието му".
Записът, който предлага програма "Христо Ботев" на 15 май от 14 часа е на "Хунгаротон" от 1986 г., диригент Тамаш Пал, възпитаник на консерваторията "Ференц Лист" в Будапеща.
Действащи лица и изпълнители:
• Дон Санчо – Жерар Гарино
• Елзира – Юлия Хамари
• Алидор – Ищван Гати
• Паж – Каталин Фаркаш
• Зелиза – Илдико Комлоши
• Дама – Мария Задори
• Кавалер – Габор Калай
Хор на Унгарското радио и телевизия, Оркестър на Унгарската държавна опера, диригент Тамаш Пал.
Съдържание на операта "Дон Санчо" от Ференц Лист
Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..
1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...
Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в..
Ювал Рафаел, преживяла нападението на "Хамас" от 7 октомври 2023 г., е избрана да представи Израел на тазгодишния песенен конкурс "Евровизия" . Талантливата певица спечели шоуто за таланти "Следващата звезда" и ще участва от името на родината си през месец май в Базел, Швейцария. 24-годишната Рафаел оцелява по чудо на музикалния фестивал "Нова",..
След завръщането си от Германия преди няколко години, джаз пианистът, композитор и аранжор Константин Костов се налага като име и на българската музикална сцена с иновативни концертни и студийни проекти. Роден във Враца и завършил НУИ "Панайот Пипков" - гр. Плевен в класа по пиано на Елеонора Карамишева, по-късно учи джаз пиано при проф. Юлия Ценова в..
Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) излезе с новия брой 7 на Бюлетина "Антидемократичната пропаганда в България онлайн". Как..
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в...
Столичната галерия за модерно градско изкуство "Риволи" кани публиката на пътуване в сърцето на Португалия с поредната си изложба на водещи съвременни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg