Все повече държави в Европа въведоха забрани за добива на ценни кожи: Австрия, Словения, Обединеното кралство, Чехия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Нидерландия, Северна Македония и множество региони на Белгия.
У нас Националната гражданска инициатива (НГИ) за забрана на отглеждането, умъртвяването и търговията на животни с цел добив на ценни кожи в Република България се стреми чрез законодателни промени да сложи край на фермите за ценни кожи в страната.
През юни 2018 г. в Народното събрание бяха внесени 51 234 подписа в подкрепа на забраната добива на ценни кожи в България.
В България има една ферма за американски норки, до село Маджерито – Стара Загора, започнала е да работи през 2016 г. Капацитетът ѝ е 128 000 животни.
На 12 май пред парламента активисти на сдружение КАЖИ (Кампании и активизъм за животните в индустрията) настояха за пореден път за промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, с които да се забранят фермите за развъждане на животни за ценни кожи. Представители на КАЖИ се срещнаха с депутати от управляващата коалиция, за да им представят проект за законодателни промени.
Преди месец министърът на околната среда Борислав Сандов публикува проект на заповед, с която забранява развъждането и вноса на американски норки у нас заради нарушаване на биоразнообразието.
Общественото обсъждане на проектозаповедта на министър Борислав Сандов приключи на 10 май. Той съобщи, че ще потвърди заповедта за забрана вноса и развъждането на норки в България, и че са постъпили над 1500 становища – повечето в подкрепа на заповедта.
Чуйте какво споделиха активистите от КАЖИ пред Ася Чанева за предаването "Какво се случва":
КАЖИ настояват за промени в Закона за ветеринарно-медицинската дейност, в който да забрани отглеждането в България на животни заради тяхната кожа – тази промяна ще се отнася не само до американските норки, но и до всички видове животни, които се отглеждат заради кожите им – чинчили, лисици и други.
Чуйте интервюто на Ася Чанева за АЛАРМА с Петя Алтимирска – председател на Сдружение КАЖИ.
Мотивите за пълна забрана на вноса, отглеждането и развъждането на животни за ценни кожи у нас са много и засягат не само животните, но и хората и природата. Заради животните, защото:
- те изпитват болка;
- дивите животни трябва да живеят в дивата природа;
- нито едно същество не бива да страда в името на модата;
- не е хуманно отношението към същество, което му позволява да докосва през целия си живот единствено телена клетка.
- няма приложими стандарти за хуманно отношение, които да не нарушават ПЕТТЕ СВОБОДИ за хуманно отношение към животните, базирани на Европейската конвенция за защита на животните (ETS № 87) и Директива 98/58/ЕС, които са:
- свобода от глад и жажда;
- свобода от дискомфорт;
- свобода от болка, нараняване и болести;
- свобода за изразяване на нормално поведение;
- свобода от страх и страдание.
Ферми за животни, отглеждани за кожите им, са ненужно зло и заради хората, защото:
- все повече хора не приемат за морално да се убиват животни заради мода, суета и пари;
- потребителите искат да са информирани откъде идват продуктите, които ползват;
- не се налага хората да изкарват прехраната си чрез убийство на невинни същества.
Хората, живеещи в близост до фермите за животни, напускат и продават имотите си на безценица заради ужасните миризми, насекоми, зарази и набези от избягали норки над домашни и селскостопански животни в близост до фермите.
Здравето на работниците е в опасност, защото са подложени ежедневно на азотните и токсични съединения – животните се умъртвяват с газ, а за одирането и съхранението на кожите се използват различни химикали.
Мотивите по отношение на природата:
- има доказан риск за дивата природа и биологичното разнообразие – американската норка е инвазивен вид.
- осезаеми и видими са замърсяванията на въздуха, почвите и водите, които неизбежно причинява този бизнес – добивът на ценни кожи е доказано една от най-замърсяващите индустрии в света.
Снимка – Ася Чанева
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg