Идентичност в социалните науки най-общо означава отговорът на въпроса “Кой съм аз?” или "Кои сме ние?“. По неговите следи вървим в това издание на предаването "Гласът на времето“ с водещ Надежда Московска. Само че същите тези науки обаче се занимават тъкмо с факта, че възможните отговори са повече от един, а понякога са дори в противоречие, а и не се отнасят само индивида. С проф. Петя Кабакчиева от катедра Социология на СУ “Св. Климент Охридски”, д-р Мина Христова от Института по етнология и фолклористика към БАН и с културната антроположка д-р Ния Нейкова разговаряме около т.нар. "ние-идентичности" и за това как можем да мислим процесите на самоопределяне.
Проф. Петя Кабакчиева изтъкна факта, че например националната идентичност се мисли в два основни аспекта – като културно базирана, т.е. основана дори на етнически признак, или като политическа, гражданска.
В единия случай може да се каже, че се гледа повече в миналото и в споделената история, докато другият предполага много повече внимание и грижа за настоящето, за участие в актуалните процеси, които засягат членовете на групата и респективните им политики.
Мина Христова отбеляза, че особено по-младите респонденти в изследването ѝ “Българи сме, но не съвсем” изненадващо добре усещат тази разлика между двата типа национална идентичност, и то въпреки не особено високата си политическа култура. По този начин, според Христова, всъщност по-лесно се обясняват сложните връзки и непълни припокривания на етническа идентичност и например желано гражданство.
Според Ния Нейкова пък не е лошо да гледаме и в миналото и в споделената история, но градивно и по-скоро патриотично, тъкмо с грижа за споделеното пространство и живот, а не с цел противопоставяне и врагове. Също така според Нейкова е много по-лесно да кажеш какъв не си, отколкото да кажеш и да отстояваш какъв си.
И трите гостенки се съгласиха, че понятието идентичност е в известна степен остаряло и че би било по-добре да говорим за идентификация, доколкото това са динамични процеси и постоянно даване на отговори на сложни и противоречиви въпроси.
Чуйте предаването от звуковия файл.
Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година? На помощ в подготовката за присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. идва знаковият наръчник "България и еврото" от уважавания икономист и автор на над 20 книги доц. Йосиф..
Руският разследващ журналист Андрей Захаров, разказва в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" за книгата си "Руски киберпънк" , в която се говори за подслушването от ФСБ, системата за наблюдение на Москва, "Окото на Бога" и "Химера", Дуров и Христо Г розев , телефонните измамници и "дигиталния ГУЛАГ". "Тази книга, според мен, ще бъде..
Отнетата акредитация на журналистката Кристиана Стефанова, която в момента работи за сайта "Вестоносец", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Ивелин Николов , главен редактор на интернет изданието. Какво се случи "Може би седмица преди да ѝ бъде отнета акредитацията, всъщност имаше интерес от страна на пиарката на ДПС, която я..
Какво съдържат намерените в Газа документи, уличаващи журналисти на "Ал Джазира" в тясно сътрудничество с "Хамас", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Капка Тодорова , кореспондент на "Клуб Z" в Берлин. "Тук даже не говорим само за медийната война, която Израел е загубил. Напоследък срещам термина, който идва от Газа и от "Хамас"..
Отнетата акредитация на журналистката Кристиана Стефанова, която в момента работи за сайта "Вестоносец", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Децата и изкуственият интелект – какво е новото лице на опасностите в интернет? Нужна ли е забрана на социалните мрежи за деца? Гост на предаването..
Какво съдържат намерените в Газа документи, уличаващи журналисти на "Ал Джазира" в тясно сътрудничество с "Хамас", коментира в "Мрежата" по програма..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg