Юлияна Антонова-Мурата е сред 24-мата творци, поставили България на картата на света. "Българските посланици на културата" бяха обявени в ефира на програма "Христо Ботев" и за тях гласуваха слушателите. Юлияна е автор на книгите "Уки уки, Япония", "Моши моши, Япония" и последната "Сан сан, Япония", на която съм редактор.
Те се определят с "типично българската дума" бестселър, защото г-жа Мурата е вдъхновен наблюдател, събирач на истории, който умее с няколко красиво съчетани думи да превърне обикновената случка в притча. Нейните разкази от Страната на изгряващото слънце ни я разкриват отвъд клишетата и предразсъдъците. Дамата обикаля България, за да се срещне на живо с читателите си, но с нея разговаряхме за втората ѝ родина – Япония. Ние забравихме за пандемията, а там все още всички ходят с маски и туризмът едва започва да се надига с допускането на малки групи посетители.
Дипломат по професия, Юлияна Антонова-Мурата се оказва двоен посланик – на Япония у нас и на България в Япония. Благодарение на нея ние обикваме Страната на изгряващото слънце, "прихванали" калем от нейната любов.
Който е чел книгата на Юлияна Антонова-Мурата "Сан сан, Япония" със сигурност се е дивил, че до вратата в антрето продължава да има кутия с маски и малкият ѝ внук Джейми без никой да го подсеща си взима една на излизане и отива да играе с другарчетата си на улицата, където всички останали деца също са с маски.
Очевидно "старата новина" за ковид-пандемията, в Япония все още е много актуална. И затова продължавам да разпитвам авторката Юли сан по темата.
Спазването на правилата в Япония (от наша гледна точка) става леко, безпроблемно, естествено и това може би се дължи на възпитанието, което получават още от утробата. В книгата на Юлияна Антонова-Мурата ме порази списъкът с изисквания към първокласника, който родителите му получават. Повечето са свързани не толкова с ученето, колкото с уважението. И с доверието и обучението в самостоятелност. По-малкият ѝ внук Джюджю, например, е поощряван да се прибира сам от детската градина. Макар да е само на три.
Никога няма да спрем да се учудваме на японската култура, на взаимоотношенията им, на техния начин на мислене. Но Юлияна Антонова-Мурата ни ги "превежда" чрез текстовете. Те са като онзи слънчев лъч с невидим звън, който превръща душата в арфа. Сан сан… И думите стават посланици…Чуйте разговора с Юлияна Антонова-Мурата в звуковия файл.
Снимки: архив на Юлияна Антонова-Мурата
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg