Недко Каблешков e един символите на град Кюстендил. През дългия си и съдържателен живот – на 29 август 2022 г. той навършва 90 години – художникът е знакова фигура на творческата интелигенция и жалон по пътя на младите кюстендилски творци.
Недко Каблешков е човекът, благодарение на когото съществува най-голямата колекция от произведения на най-българския художник – Владимир Димитров – Майстора, плод на дългогодишна издирвателска, събирателска и научна дейност. Популяризирането на личността и творчеството на Майстора става смисъл на целия му живот.
Недко Каблешков пръв формулира, като знаково за националната ни култура, определението "Кюстендилска художествена школа" и прозвището – Кюстендил, Град на художниците. Издирва и популяризира имената на всички художници, родени в града или свързани с него от Освобождението до средата на 80-те г. (Днес имената са повече от 200). Проучването на кюстендилските художници става опорната точка, благодарение на която Недко Каблешков формира единствения и неповторим облик на фонда на Кюстендилската галерия. Тя притежава най-голямата сбирка с творби на автори от един регион, включително и Майстора, като неделима част от него.
Недко Каблешков е роден на 29 август 1932 г. в София. Голяма част от младежките си години прекарва в Белоградчик. Завършил е специалността "Живопис" в Художествената академия през 1956 г. при проф. Панайот Панайотов. Започва своя творчески и професионален път, идвайки в Кюстендил през 1960 г., като превръща художествената галерия в една от емблематичните институции на града. Работи като неин първи и единствен служител – уредник от 1960 г. до 1966 г. В продължение на 33 години е директор на галерията (1966 – 1993 г.).
През 60-те г. на ХХ в. инициира възраждането на традицията на кюстендилските художници за уреждане на изложби (датираща от 1919 г.). Формира своя собствен творчески облик на художник като естествено следствие на връзката му с кюстендилските художници и обсебващия дух на Майсторовите творби. Работи главно в областта на пейзажа и портрета. От 1960 г. до днес участва в множество местни, зонални и национални изложби.
Недко Каблешков е основният двигател за построяването през 1972 г. на новата сграда на галерията (във време, когато в града все още не е построена болница). Галерията е първата в страната, специално построена за целта сграда с изцяло естествено, горно осветление.
Продукт на неговата инициативност е и обект "Разширение и реконструкция на галерията", който почти утроява сегашния ѝ обем, с идея за цялостно представяне на културното наследство на Кюстендил, обхващащо период от почти 8000 години.
Организира повече от 400 изложби в Галерията, страната и чужбина. Кюстендилската галерия става първата в страната с Национална дългосрочна програма за развитие. В продължение на повече от тридесет години е най-активната и продуктивна галерия, до голяма степен определяща развитието на художествената култура в България. През 1975 г. Галерията е определена за "Еталон на галериите в страната", а във връзка с 25-ата си годишнина е наградена с Държавна награда за цялостната си дейност.
По предложение на Недко Каблешков Владимир Димитров – Майстора е първият български автор, честван по линия на ЮНЕСКО. Организатор и инициатор е на юбилейните чествания на големите имена от плеядата кюстендилски художници, които всъщност са и гръбнакът на българската пластична култура: Стоян Венев, Асен Василиев, Кирил Цонев, Борис Колев, Драган Лозенски, Никола Мирчев, Борис Елисеев и др.
За българското изобразително изкуство и фонда на Галерията събира единствената в България колекция от произведения на Николай Дюлгеров, световноизвестния футурист – кюстендилец по произход.
Недко Каблешков е отдал голяма част от енергията си на творец и общественик на националната ни култура и в частност на Града на художниците. Дългогодишната си научна дейност систематизира в съавторство при съставянето на Научен каталог в три тома, включващ описание на всички творби от фонда на Галерията и техните автори. Има публикации в сп. "Изкуство“, "Славяни“, "Музеи и паметници на културата“ и др. Настоящата му книга, "Художествена галерия "Владимир Димитров – Майстора" от 1960 до 1993 г." е летопис за историята на Галерията, на художествения живот в града от това време, като достоверен и интригуващ разказ за развитието на българската култура от споменатия период.
Недко Каблешков е почетен гражданин на град Кюстендил. Като потомък на стария копривщенски род Каблешкови, той е активен общественик и секретар на фондация "Тодор Каблешков".
Снимки и информация – Художествена галерия "Владимир Димитров – Майстора"Премиера на романа "Неадекватните" от Або ще се състои тази вечер от 19 часа в книжарница Umberto & Co. Модератори ще бъдат Анна Лазарова и проф. Даниел Вълчев. Або е писател и преводач, журналист и издател. Автор е на две книги – пътеписа "Поводи за връщане" и сборника с разкази "Тука е така". "Неадекватните" е първият му роман, написан първо на..
Ако трябва да се преселите на необитаема планета, какво бихте взели със себе си? А какво би взел художникът Милко Божков? Ще разберете, ако посетите "Марс", новата му едноименна изложба живопис. Откриването беше на 10 септември, мястото е улица "Любен Каравелов " 8 във Варна, площадката за междупланетни излитания. А понякога и..
Фестивалът на българското игрално кино "Златна роза" започна на 16 септември във Варна и ще продължи до 23 септември. Юлия Владимирова от екипа на "Нашият ден" разказва – на живо от Морската столица – за състоялата се откриваща церемония на фестивала. "Златна роза" беше открит с премиера на филма „Любоф“, реж. Ивайло Христов...
В "Нашият ден" гостуват Йоанна Елми , писател, журналист, авторка на един от най-превежданите български романи "Направени от вина", и Джорджа Спадони , преводачка от български на италиански език, превела Деян Енев, Радослав Бимбалов, Йоанна Елми, Тодор П. Тодоров, автор на книга за София през очите и думите на Георги Господинов, и организатор на..
Три книги по история на българското кино бяха представени в рамките на 43-тия фестивал на българския игрален филм “Златна роза” във Варна. Те обхващат периода от 1920 до 1940 година и припомнят, че българската филмова мисъл никога не е изоставала от световната. Книгите са реализирани като част от научно-изследователския проект “Кинокултура, изкуства..
“Любоф” откри 43-тия фестивал “Златна роза” и зададе тона на тазгодишния празник на българското кино. Филмът на Ивайло Христов е по пиесата на руския..
Славянската библиотека в Прага отбелязва своята 100-годишнина с юбилейна изложба, която гостува в Чешкия център в София. С д-р Лукаш Бабка,..
Кръгла маса за антибиотичната резистентност провежда Националният център по заразни и паразитни болести, съвместно с Министерството на здравеопазването,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg