Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Пламен Димитров, социален психолог:

След изборите: Какъв е психологическият профил на “хронично неучастващото нямо мнозинство“?

Снимка: Pixabay

Каква е причината за рекордния брой българи, които не гласуваха на последните парламентарни избори?

Социалният психолог д-р Пламен Димитров и екипът му вече 32 години правят “Профил на негласуващите българи“. За първи път в ефира на “Нашият ден“ д-р Димитров представи междинни резултати от изследването. 

“Ние правим следизборни проучвания. Правим това вече 30 г. По точно какъв е дълбинният, екзистенциалният профил, жизненият стил, психичното здраве и емоционалната стабилност на системно неучастващите в изборния процес български граждани“, казва в ефира на БНР  д-р Пламен Димитров и пояснява:

“Допитахме се много бързо до извадката, която се формира миналата година на хронично негласувалите. Това са над 1300 български граждани, живеещи в страната. 55% от отговорилите са жени. Тази извадка и тогава и днес показа стабилно отношение. Събрахме 1015 отговора на хора, които не са гласували и трите пъти миналата година, но не са гласували и сега.

Изследваме една извадка, която можем да наречем – хронично неучастващо нямо мнозинство. Мнозинство е, защото тази електорална подгрупа винаги е най-голямата. Съвсем примитивно е да ги слагаме под общ знаменател, те са много пъстри и изключително различни по причините и начините, които мотивират това поведение“.

д-р Пламен Димитров

Първата група – успешни българи, но хронично негласуващи

“27% от четирикратно негласувалите българи имат един водещ в живота им конструктивен жизнен стил. Те са ориентирани към реални постижения и имат резултати. Това са социално отговорни хора, които участват много повече от другите в благотворителност, в дейности, които организират без нуждата от политиците. Грижат се добре за своето израстване и развитие. Демонстрират показатели като “емпатична подкрепа към близки и нуждаещи се“, “социално сътрудничество“ и “високо ниво на екипност“. Те се отличават с някои много важни качества. Това е резервът на развитието на България, който не участва систематично с гласа си. Те казват “този политически ландшафт не ме устройва“. Това не са апатични хора, те знаят за политиците и партиите повече от много от гласуващите. От 2010 г. насам тази група се увеличава“, казва д-р Димитров.

Профил на втората група

32% от негласуващите мислят и живеят агресивно, самозащитно, както се изразяваме ние психолозите. Това са хора със свръхкомпенсаторни тенденции в няколко посоки. Забелязват се например перфекционизми – “никой не става по моите високи стандарти“. Тези хора са конкурентно ориентирани, състезателни хора. Страшно ги интересува властта, но за да бъде обект на критики или цинизъм. Тази подгрупа се защитава с цинична критика и автоматична опозиция на всички.  Това са по-авторитарни като характери и поведенчески линии хора, т.нар. наказателен вот, хората, които наказват чрез неучастие“, посочва още той.

Третата група - характеристики...

Това е най-голямата група. Тя е от 40-41%. Миналата година, когато обобщихме резултатите, бяха 41%. Сега процентът леко е спаднал до 40. Това е групата на негласувалите, които наричаме “пасивно-самозащитни“. При тях има много фактори, но ключовите са, че са в тревожно депресивна позиция в живота си, имат трудности. Те са потопени в проблемите си до ниво, в което могат да кажат – “това не ме интересува“. Това са хора на ръба на оцеляването, при тях са много явни психологическите показатели. Там имаме високо ниво на отчуждение, разказва още д-р Пламен Димитров в интервю за БНР.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Обновената сграда на минералната баня в Банкя

Термалното наследство на България в един клик – първа карта на минералните бани

В рубриката "Разговорът" разговаряхме с арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство. Темата на разговора е първата карта на минералните бани в България , липсата на стратегия за развитието на този ценен ресурс и бъдещата визия за термалното наследство у нас. Арх. Захариев подчертава, че към момента държавата не..

обновено на 17.02.25 в 11:33

Апостола на свободата в ефира на "Terra Култура"

В навечерието на 152-рата годишнина от обесването на Васил Иванов Кунчев - Левски прозвучават откъси от радиоефира на "Terra Култура" от последното десетилетие – за делото и личността на Апостола на свободата. "Историческият образ на Апостола е завещан на днешните поколения, както и отговорността, с която тръгва към Голгота", казва през..

публикувано на 17.02.25 в 11:32

Творческа работилница в Стара Загора: Подкрепа и социализация за специални деца

В рубриката "Епизоди от живота" представяме една вдъхновяваща инициатива, която цели да осигури подкрепа и социализация за деца и лица с увреждания. В Стара Загора, на улица Венера 9, в квартал Малък Железник, започна дейност творческа работилница, създадена по инициатива на сдружение "Заедно с теб можем". Създателят и председател на..

публикувано на 17.02.25 в 09:44
Любомир Аламанов

Любомир Аламанов: Липсата на правила води до това да има само едно правило

Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до всякакви по-странни и по-нетрадиционни идеи, творчески концепции, клипове, картини. На комуникацията това ѝ е хубавото, че умее да обединява от алгоритмичния стратегически подход до изумително богати..

публикувано на 17.02.25 в 09:15
доц. Жана Попова

Един информационен жанр беше превърнат в апологетика на депутат

Как едно съобщение в телевизия за това, че Делян Пеевски "вади средства" и ще спаси българските щанги, може да наруши Закона за радио и телевизия (ЗРТ), коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавателка във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски". Какво не му е наред на съобщението, като жанр и съдържание "Няколко..

публикувано на 17.02.25 в 09:00