Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Сватбата на Фигаро" от Моцарт, спектакъл на Опера Гарние - Париж

Снимка: Vincent Pontet/OnP

Тази събота в музикалната вечер на програма "Христо Ботев" (29 октомври от 20 часа) ще прозвучи "Сватбата на Фигаро" от Моцарт – спектакъл на Опера Гарние, състоял се в Париж на 3 февруари 2022 година. Това е една от многото постановки на Парижката опера, която беше сериозно засегната от пандемията с неколкократно отменени представления и многобройни промени в състава. Преди представлението на 3 февруари на публиката е съобщено, че много изпълнители са били заменени в последния момент, а на някои от солистите се налага да пеят с маски. Изпълнението е на солисти, хора и оркестъра на Парижката Опера Гарние с диригент музикалния директор на оперния театър Густаво Дудамел.


В ролите са:
• Граф Алмавива – Кристофър Молтман
• Графиня Розина – Мария Бенгтсон
• Сузана, камериерка на графинята – Инг Фан
• Фигаро, камериер на графа – Лука Пизарони
• Керубино, паж – Леа Дезандре
• Бартоло, доктор и адвокат – Джеймс Кресуел
• Марчелина, икономка в двореца на графа – Доротея Рьошман
• Базилио, учител по музика – Грегъри Бонфалти
• Курцио, съдия – Кристоф Мортан
• Антонио, градинар – Матю Лекроар
• Барбарина, негова дъщера – Ксения Прошина


През 1775 знаменитият френски писател, драматург и публицист Пиер дьо Бомарше завършва "Севилския бръснар" – първата част от трилогията, чиито главен герой е Фигаро. Втората пиеса от трилогията, "Един безумен ден, или Сватбата на Фигаро", завършва през 1784, а през 1792 написва и последната със заглавие "Виновната майка, или Вторият Тартюф". Заради сюжета, осмиващ аристокрацията и предвещаващ Френската революция, пиесите са забранени във Франция и Австрия. След като това не пречи на тяхното бързо разпространение, крал Луи XVI отново допуска спектаклите на своята територия, които последователно са играни над 100 пъти.

Само пет години след написването и една година след премиерата на комедията "Сватбата на Фигаро" през 1784, Моцарт предлага на Лоренцо да Понте да преработи пиесата в оперно либрето. Да Понте прегръща идеята на композитора дотолкова, че се заема сам да издейства разрешение за постановката на операта. Либретистът казва: "Бях принуден да съкратя шестнайсетте оригинални персонажа до единайсет, двама от които могат да бъдат изиграни от един актьор, и да пропусна, освен едно цяло действие, и много въздействащи сцени. Въпреки цялото усърдие и старание обаче операта няма да бъде една от най-кратките. Нашето оправдание ще бъде разнообразието на развитието на тази драма, стремежът ни да нарисуваме вярно разнообразните страсти, които се разпалват, и да предложим един нов вид спектакъл."


Въпреки съкращенията, нанесени в сюжета, лайтмотивът за превъзходството на човека от третото съсловие над аристокрацията все пак бива запазен. Операта е завършена за по-малко от пет месеца и поставена на 1 май 1786 в Бургтеатър във Виена. Премиерата преминава без особен успех, въпреки че Моцарт свири на клавесина в първите два от деветте спектакъла. Заслуженото си признание творбата получава едва през декември в любимата на Моцарт Прага.

Сред отзивите за спектакъла е рецензия на Стефан Лелиевр за онлайн медията Bachtrack, че: "След "Турандот" това е втората и последна оперна постановка на Дудамел в Парижката опера за сезон 2021-2022: само две постановки, но те дават отлична представа за качествата на диригента и неговата гъвкавост, тъй като Дудамел се изправя срещу блясъка на оркестъра на Пучини и изтънчеността на Моцартовото творчество със същия талант и ефективност. Преди всичко оценявам таланта на Дудамел да свързва страниците по такъв начин, че да установи красива приемственост в музикалния дискурс, без никога да създава впечатление за съпоставяне на номера, като дадена страница не просто се появява след друга, а заради това, което я е предшествало; истински театрален диригент!"


Критикът Маурисио Вийа от Opera Wire пише: "Фигаро е една от характерните роли на италианския бас-баритон Лука Пизарони. Неговата дикция, умението му да фразира, да използва динамиката и да пее речитативите съвсем органично и без усилие са хипнотизиращи. Тембърът му е топъл и окръглен, а вибратото му е балансирано през цялото време.

Китайското сопрано Инг Фан в ролята на Сузана има лиричен глас и изумителна проекция, която прави гласа ѝ ярък и звънлив. Гласът на Фан се носеше с лекота: мощен и сладък едновременно. Тя доказа, че има силен среден регистър, като същевременно запазва лекото звучене. Стилът ѝ беше перфектен, а образът ѝ - силен и решителен.
Германското сопрано Доротея Рьошман беше истински дар в кратката, поддържаща роля на Марчелина. През кариерата си тя е изпълнявала както партията на Сузана, така и тази на графинята и следователно тази опера не ѝ е чужда. Рьошман успя да покаже мощния си лиричен звук и силно сценично присъствие.


Британският баритон Кристофър Молтман в ролята на похотливия граф Алмавива притежава лиричен, ярък тембър, напълно равностоен в целия му диапазон, и не показа проблеми с тази централна роля. Той представи един елегантен, съблазнителен граф.

Шведското сопрано Мария Бенгтсон като графинята имаше предизвикателството да започне изпълнението си с лиричната и меланхолична ария "Porgi, amor", където показа своите експанзивни legato линии, пълния си контрол върху динамиката и чистата атака на тоновете. Интерпретацията ѝ на арията от трето действие, "Dove sono", беше трогателна и сантиментална."


А Стефан Лелиевр пише за Bachtrack още: "Леа Дезандре се утвърждава като един от най-добрите интерпретатори на Керубино в момента: каква деликатност, каква изтънченост, каква чувственост в певческата линия! Към това се прибавя и най-вече сценична лекота, която я прави напълно убедителен тийнейджър. А Барбарина на Ксения Прошина, едно от най-обещаващите попълнения на Академията на Опера Гарние, беше стилна и изискана."


В минутите до полунощ почитателите на музиката на Волфганг Амадеус Моцарт ще имат възможност да проследят още един великолепен запис, този път от Роял Албърт хол. На 7 август се е състоял вторият от трите концерта на норвежкия пианист Лейф Уве Андснес и камерния оркестър "Малер" като част от програмата на фестивала BBC Proms през 2022. В своя съвместен проект "Импулсът Моцарт 1785/86" те изследват един от най-креативните и основополагащи периоди в кариерата на композитора. Ще прозвучи Масонска траурна музика, Концерт за пиано №24 в до минор, както и втора и трета част, Andante и Finalе, от Симфония №38 в Ре мажор "Пражка".

Снимки: Vincent Pontet/OnP
По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

The Big Garden Party обещава най-големия семеен празник в столицата

  Представете си огромен пикник с любимите си хора под звуците на световна музика и в компанията на топартисти, готвачи и със забавления за малки и големи. The Big Garden Party обещава да превърне "Арена София" на Столичния колодрум в сърце на най-големия семеен празник в града на 31 май и 1 юни.   Събитието ще предложи три сцени с над..

публикувано на 26.05.25 в 11:19
Born Erased

Самоличността на Born Erased или край на света на края

"Тъй като писарите ще продължат, малцината читатели, които ги имаше по света, ще сменят занаята си и ще станат също писари" – това някак беше първата далечна асоциация, още докато слушах за първи път целия албум I Am The End Of The World на настоящия проект на Ангел Симитчиев Born Erased – именно микро-дистопията "Край на света на края" от..

публикувано на 25.05.25 в 16:45
Acid Mothers Temple

Acid Mothers Temple довечера в София

Неделна вечер. В дъжда. Какво друго да прави човек, освен да отиде на японски психеделик рок концерт . Мястото е клуб "Паве" под Столична библиотека (вход от "Уилям Гладстон" 68), а часът – 20:00ч. В най-силната досега откъм японски авангард и ъндърграунд година за "Аларма Пънк Джаз" , след концертите на Казухиса Учихаши и Акира Саката (с..

публикувано на 25.05.25 в 14:21

Отбелязваме 24 май с българска опера от Парашкев Хаджиев

В съботния празничен ден слушателите на програма "Христо Ботев" ще имат възможността да чуят документален запис на една рядко изпълнявана творба от композитора Парашкев Хаджиев. Избрали сме изпълнение от 25 ноември 1969 г., когато солистите и оркестърът на Софийската опера са изпълнили операта "Майстори" под диригентската палка на маестро Атанас..

публикувано на 24.05.25 в 08:05

"Майстори", опера от Парашкев Хаджиев

Либрето: Парашкев Хаджиев По драматичната пиеса на: Рачо Стоянов Световна премиера: 9 октомври 1966 г., Софийска опера Действащи лица и изпълнители: • Тихол, майстор резбар (тенор) • Найден, негов син, резбар (бас) • Милкана, жена на Найден (сопран) • Живко, майстор резбар (тенор) • Добри (баритон) • Кольо (тенор) • Генчо..

публикувано на 23.05.25 в 10:05