Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Сватбата на Фигаро" от Моцарт, спектакъл на Опера Гарние - Париж

Снимка: Vincent Pontet/OnP

Тази събота в музикалната вечер на програма "Христо Ботев" (29 октомври от 20 часа) ще прозвучи "Сватбата на Фигаро" от Моцарт – спектакъл на Опера Гарние, състоял се в Париж на 3 февруари 2022 година. Това е една от многото постановки на Парижката опера, която беше сериозно засегната от пандемията с неколкократно отменени представления и многобройни промени в състава. Преди представлението на 3 февруари на публиката е съобщено, че много изпълнители са били заменени в последния момент, а на някои от солистите се налага да пеят с маски. Изпълнението е на солисти, хора и оркестъра на Парижката Опера Гарние с диригент музикалния директор на оперния театър Густаво Дудамел.


В ролите са:
• Граф Алмавива – Кристофър Молтман
• Графиня Розина – Мария Бенгтсон
• Сузана, камериерка на графинята – Инг Фан
• Фигаро, камериер на графа – Лука Пизарони
• Керубино, паж – Леа Дезандре
• Бартоло, доктор и адвокат – Джеймс Кресуел
• Марчелина, икономка в двореца на графа – Доротея Рьошман
• Базилио, учител по музика – Грегъри Бонфалти
• Курцио, съдия – Кристоф Мортан
• Антонио, градинар – Матю Лекроар
• Барбарина, негова дъщера – Ксения Прошина


През 1775 знаменитият френски писател, драматург и публицист Пиер дьо Бомарше завършва "Севилския бръснар" – първата част от трилогията, чиито главен герой е Фигаро. Втората пиеса от трилогията, "Един безумен ден, или Сватбата на Фигаро", завършва през 1784, а през 1792 написва и последната със заглавие "Виновната майка, или Вторият Тартюф". Заради сюжета, осмиващ аристокрацията и предвещаващ Френската революция, пиесите са забранени във Франция и Австрия. След като това не пречи на тяхното бързо разпространение, крал Луи XVI отново допуска спектаклите на своята територия, които последователно са играни над 100 пъти.

Само пет години след написването и една година след премиерата на комедията "Сватбата на Фигаро" през 1784, Моцарт предлага на Лоренцо да Понте да преработи пиесата в оперно либрето. Да Понте прегръща идеята на композитора дотолкова, че се заема сам да издейства разрешение за постановката на операта. Либретистът казва: "Бях принуден да съкратя шестнайсетте оригинални персонажа до единайсет, двама от които могат да бъдат изиграни от един актьор, и да пропусна, освен едно цяло действие, и много въздействащи сцени. Въпреки цялото усърдие и старание обаче операта няма да бъде една от най-кратките. Нашето оправдание ще бъде разнообразието на развитието на тази драма, стремежът ни да нарисуваме вярно разнообразните страсти, които се разпалват, и да предложим един нов вид спектакъл."


Въпреки съкращенията, нанесени в сюжета, лайтмотивът за превъзходството на човека от третото съсловие над аристокрацията все пак бива запазен. Операта е завършена за по-малко от пет месеца и поставена на 1 май 1786 в Бургтеатър във Виена. Премиерата преминава без особен успех, въпреки че Моцарт свири на клавесина в първите два от деветте спектакъла. Заслуженото си признание творбата получава едва през декември в любимата на Моцарт Прага.

Сред отзивите за спектакъла е рецензия на Стефан Лелиевр за онлайн медията Bachtrack, че: "След "Турандот" това е втората и последна оперна постановка на Дудамел в Парижката опера за сезон 2021-2022: само две постановки, но те дават отлична представа за качествата на диригента и неговата гъвкавост, тъй като Дудамел се изправя срещу блясъка на оркестъра на Пучини и изтънчеността на Моцартовото творчество със същия талант и ефективност. Преди всичко оценявам таланта на Дудамел да свързва страниците по такъв начин, че да установи красива приемственост в музикалния дискурс, без никога да създава впечатление за съпоставяне на номера, като дадена страница не просто се появява след друга, а заради това, което я е предшествало; истински театрален диригент!"


Критикът Маурисио Вийа от Opera Wire пише: "Фигаро е една от характерните роли на италианския бас-баритон Лука Пизарони. Неговата дикция, умението му да фразира, да използва динамиката и да пее речитативите съвсем органично и без усилие са хипнотизиращи. Тембърът му е топъл и окръглен, а вибратото му е балансирано през цялото време.

Китайското сопрано Инг Фан в ролята на Сузана има лиричен глас и изумителна проекция, която прави гласа ѝ ярък и звънлив. Гласът на Фан се носеше с лекота: мощен и сладък едновременно. Тя доказа, че има силен среден регистър, като същевременно запазва лекото звучене. Стилът ѝ беше перфектен, а образът ѝ - силен и решителен.
Германското сопрано Доротея Рьошман беше истински дар в кратката, поддържаща роля на Марчелина. През кариерата си тя е изпълнявала както партията на Сузана, така и тази на графинята и следователно тази опера не ѝ е чужда. Рьошман успя да покаже мощния си лиричен звук и силно сценично присъствие.


Британският баритон Кристофър Молтман в ролята на похотливия граф Алмавива притежава лиричен, ярък тембър, напълно равностоен в целия му диапазон, и не показа проблеми с тази централна роля. Той представи един елегантен, съблазнителен граф.

Шведското сопрано Мария Бенгтсон като графинята имаше предизвикателството да започне изпълнението си с лиричната и меланхолична ария "Porgi, amor", където показа своите експанзивни legato линии, пълния си контрол върху динамиката и чистата атака на тоновете. Интерпретацията ѝ на арията от трето действие, "Dove sono", беше трогателна и сантиментална."


А Стефан Лелиевр пише за Bachtrack още: "Леа Дезандре се утвърждава като един от най-добрите интерпретатори на Керубино в момента: каква деликатност, каква изтънченост, каква чувственост в певческата линия! Към това се прибавя и най-вече сценична лекота, която я прави напълно убедителен тийнейджър. А Барбарина на Ксения Прошина, едно от най-обещаващите попълнения на Академията на Опера Гарние, беше стилна и изискана."


В минутите до полунощ почитателите на музиката на Волфганг Амадеус Моцарт ще имат възможност да проследят още един великолепен запис, този път от Роял Албърт хол. На 7 август се е състоял вторият от трите концерта на норвежкия пианист Лейф Уве Андснес и камерния оркестър "Малер" като част от програмата на фестивала BBC Proms през 2022. В своя съвместен проект "Импулсът Моцарт 1785/86" те изследват един от най-креативните и основополагащи периоди в кариерата на композитора. Ще прозвучи Масонска траурна музика, Концерт за пиано №24 в до минор, както и втора и трета част, Andante и Finalе, от Симфония №38 в Ре мажор "Пражка".

Снимки: Vincent Pontet/OnP
По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Търсачът на автентична музика от цял свят - Ангел Демирев, с авторски концерт в БНР

На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в света – китарата. Сюжетът преплита български фолклор, балкански елементи, музика от целия свят, а главната роля е в ръцете на акустичното трио на китаристът Ангел Демирев, в което участват Петър..

публикувано на 03.11.24 в 08:25
Жорж Претр дирижира Виенската филхармония на Новогодишния концерт (1 януари 2010 г.) в Музикферайн, Виена, Австрия.

Дирижира Жорж Претр

В средата на 60-те години пред знаменития френски маестро се отварят широко вратите на най-реномираните театри на Стария континент и отвъд океана. През 1961 се срещат с Мария Калас. Prima donna assoluta e на върха в кариерата си, а Претр се превръща в един от любимите ѝ диригенти. Три години по-късно с посредничеството на EMI изкачват шеметна..

публикувано на 02.11.24 в 08:05

Напусна ни внезапно маестро Драгомир Йосифов

Внезапно на 58 години ни напусна Драгомир Йосифов – композитор, музиколог и диригент на Хора на Опера Пловдив. Драгомир Йосифов е роден през 1966 г. във Варна. Завършва диригентския клас на Държавната музикална академия в София при проф. Васил Арнаудов и доц. Димитър Манолов. Негови учители по композиция са проф. Лазар Николов и Божидар Спасов...

публикувано на 31.10.24 в 15:09

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 ноември 2024 г.

1 ноември Свири Оркестърът на Румънското национално радио с диригент Румън Гамба. 3.00 часа – Йон Думитреску (1913-1996), Симфоничен прелюд. 3.11 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 35. Солист: Александру Томеску (цигулка). 3.48 часа – Николо Паганини (1782-1840), Каприз № 24 в ла минор. Изпълнява Александру..

публикувано на 31.10.24 в 10:25

Как дигиталната музика промени музикалния бизнес?

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" говорим за музикалното мениджърство и клубния живот в различните краища на Европа. Събеседник е Светослав Нунев – организатор на събития и концерти на български изпълнители в световната музикална столица Лондон, с дългогодишен опит като композитор и диджей. Той сподели своите наблюдения и..

публикувано на 30.10.24 в 11:36