Зараждането и ранното развитие на полифонията

Как се е появило многогласието в западноевропейската музикална традиция? Хипотезите по този въпрос са много и причината за това се крие в липсата на писмени исторически доказателства за съществуването на многогласие преди IX век, когато е създаден анонимният трактат Musica enchiriadis. В него полифоничното пеене е описано като състоящо се от главен глас (vox principalis), който пее фрагмент от грегориански хорал, и органален глас (vox organalis), който се движи паралелно на квинта или кварта от главния, като гласовете могат да бъдат дублирани в октава. В същината си този метод представлява импровизационна, а не композиционна техника, която певците са прилагали при изпълняването на богослужението.

Стриктният органум бива изоставен около 1100 г., когато Йоан Котон Афлигемски в трактата си De musica cum tonario представя два начина за обновяване на стила. Първият е увеличаване на броя тонове в органалния глас спрямо тези в главния, така че да се получи два или три тона срещу един. Другият метод се основава на срещуположното движение – когато главният глас се изкачва, органалният слиза и обратно. Този по-свободен органум се практикува в школата на Сен-Марсиал, разположена в областта Лимож в днешна Франция. Известна още като аквитанска школа, тя оставя след себе си значителен брой ръкописи, но, за жалост, голяма част от репертоара е недостъпен заради неразвитата си нотация. Въпреки това органумът в тези ръкописи вече представлява композиционна, а не само импровизационна техника. Тук главният глас поддържа в дълги нотни стойности горния глас, известен още като "дискант", като в него може да има до 20 ноти срещу една от главния. По-вокализирани пасажи се редуват с моменти с по-силабичен строеж или едногласно изпълнение на хорала, а от около 1140 г. е и първият познат образец за тригласен органум в този стил.

В края на XII и началото на XIII век основно място в западноевропейската музика заема школата при "Нотр Дам дьо Пари", като две основни фигури в ранния ѝ период са Леонин и Перотин. Животите и на двамата са обвити в мистерия и като цяло за тях се знае съвсем малко – на първия се приписва създаването на Magnus liber organi – голям полифоничен сборник на градуала и антифонара. Това са книгите, където са събрани песнопенията съответно за месата и за Божествената служба. Имената на Леонин и Перотин често се поставят заедно, защото се смята, че Перотин е съкратил и преработил Magnus liber organi, както и че е добавил клаузули – нови сегменти в органум, които представляват обобщаващи заключения и се добавят към различните песнопения. На Перотин освен това се приписват тригласни и четиригласни органуми и кондукти – паралитургични полифонични песнопения без грегориански хорали в основата си.

Този вторник (8 ноември) в предаването "Музика хисторика" запознаваме слушателите отблизо с началните стадии на развитие на полифонията чрез записи на произведения от Леонин и Перотин в изпълнение на ансамблите "Органум", "Хилиард" и Gothic Voices.