Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Биодинамично земеделие – какво знаем и какво не знаем?

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Биодинамичното земеделие не е нова практика, а доста стар метод, който се базира на седем основни принципа. Агрономът Мими Найденова обяснява в ефира на “Нашият ден“ кои са те: 

“То се базира на духовната наука антропософия, която е формулирана от Рудолф Щайнер. Основните принципи на този тип земеделие се дават от Щайнер по време на неговия лекционен курс през 1924 г. В рамките на осем лекции, той формулира основите на биодинамичния модел. 

Биодинамичната ферма функционира като един самостоятелен и уникален организъм. Тя има своите съставни части. Това е система, която има своите елементи. Това е почвата и територията, на която е разположена. Това е почвата с целия живот в нея, защото тя е живо същество.

Целият растителен свят, който се намира на тази територия, всички животни – култивирани и диви. И на последно място са хората, които се грижат за тази ферма, които участват в нейната работа и тези, които потребяват нейните продукти.

Всичко това представлява един организъм, който съществува свързано. Никоя от тези части не съществува сама за себе си, а те взаимно се подпомагат, взаимодействат си и съществуват като единно цяло“, казва в “Нашият ден“ Найденова и допълва:

“Целият живот на този организъм се подчинява на седем основни принципа. Първият от тях е, че живата почва е ключът към успешната дейност на селскостопанската работа. Трябва да се стремим да имаме жива почва, върху която можем да произведем и живи растения.

Това означава, че всичките ни механизирани действия трябва да се стремят да запазват естествената структура на почвата и даже там, където тя е нарушена поради някаква причини да я възстановят. В никакъв случай не се използват химически торове за обогатяване на почвата. Средствата за торене са само с органичен произход.

Вторият принцип е да получим растителни продукти, които са чисти от ГМО и от химически пестициди. В нашето растениевъдство не се допуска използването на сортове, които имат генно модифициран произход.

Трети основен принцип е хуманното отношение към животните. Те са една много важна част от биодинамичната ферма, ние се стремим да храним нашите животни с храни, произведени във фермата. Не се допуска никакво осакатяване с цел улесняване на отглеждането. Прилага се и пасищно отглеждане, където е възможно.

Четвъртият принцип е запазване на биоразнообразието. В биодинамичната ферма е задължително – 10% от територията на фермата да бъдат площи с диворастящи растения и диви животни“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Читалището в Црънча

На гости в село Црънча

Црънча се намира в община Пазарджик и в него  живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..

публикувано на 03.03.25 в 15:35

Поднесеният от цар Борис III златен венец на връх Св. Никола се показва за първи път

Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..

публикувано на 03.03.25 в 14:42
Тодор Чобанов

На 3 март – за свободата и еволюцията на българските идеали

Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..

публикувано на 03.03.25 в 13:30
Доц. Ивайло Найденов

Забравената трагедия на Калофер: Клането в църквата "Св. Троица"

Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..

публикувано на 03.03.25 в 10:39

Щрихи към Ботев: Разговор с Цветанка Неделчева

В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..

обновено на 03.03.25 в 10:33