Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Евгений Онегин" в Брюксел – изчистен сценичен подход и великолепна музикална реализация

Снимка: Karl Forster

Кралският театър "Ла Моне" представи "Евгений Онегин" в поредица от 11 спектакъла през февруари. Начело на постановъчния екип бе Лоран Пейи, известен най-вече с постиженията си в по-лекия и комичен оперен жанр. Френският режисьор е познат на брюкселката публика с постановките на "Пепеляшка" на Масне, "Златното петле" на Римски-Корсаков и "Дон Паскуале" на Доницети.


В "Евгений Онегин" Лоран Пейи прилага олекотен, изчистен подход, без допълнително усложняване на интригата. Той поставя действието в универсална, абстрактна рамка, без пряка връзка с определена историческа епоха. Освен основната сцена, режисьорът използва и издигнат втори подиум. В първите две действия интригата протича предимно върху тази втора сцена, покрита с дървен под. Тя се привежда в движение ръчно от селяните, работещи в имението на Ларина.

Още в началото на операта ясно се виждат различията в характерите на четиримата главни герои – мечтателната, наивна Татяна, надменния и безчувствен Онегин, веселата и лекомислена Олга, искрения и чистосърдечен Ленски. Двете двойки са поставени срещуположно на въртящия се подиум. Странният нов съсед Онегин е проекция на романтичните герои от книгите, които Татяна страстно чете. Увлечението ѝ по литературата е отразено в декора на сцената с писмото, когато дървеният под се превръща в голяма разтворена книга. Изчистената, семпла режисура има особено голям ефект в ключовата сцена на дуела. Двамата мъже са изправени един срещу друг високо над подиума, обградени единствено от утринния мрак.


В трето действие въртящата се сцена е заменена от конструкция с широки черни стъпала, демонстриращи богатството на дома на княз Гремин. Движенията на героите са изработени много старателно и детайлно и всички персонажи оживяват ярко пред зрителя.

Важна част в "Евгений Онегин" заемат богатите и разнообразни хорови сцени - от селския хор и песента на девойките в първа картина, през валса и мазурката по време на бала в дома на Ларина, до устремните полонеза и шотландски танц в последното действие. Хорът на Моне, подготвен от Ян Швайгер, пя и игра великолепно в тези наситени сцени, които са много раздвижено и интересно изработени - характерна черта на всички продукции на Лоран Пейи.


В представлението на 12 февруари в централните партии на Онегин и Татяна се изявиха опитните и добре познати на публиката Стефан Дегу и Сали Матюс. Тяхната интерпретация бе белязана с голяма драматична задълбоченост и усъвършенствано вокално майсторство. Стефан Дегу изобрази релефно образа на самовлюбеното контè от Санкт Петербург. С обемен и шлифован глас, френският баритон създаде доминантен, ярък образ. Студенината на героя се почувства в избраните от певеца вокални цветове. В края на миналата година Стефан Дегу бе удостоен с наградата за най-добър мъжки глас за 2022 на ежегодните Международни оперни награди, организирани от престижното английско списание Opera Magazine.


Британката Сали Матюс показа великолепно мечтателната натура на Татяна в началото на операта. Сопраното насити с голямо цветово и динамично богатство емоционалната сцена с писмото. Образът претърпя развитие и в последното действие видяхме профила на една уверена и смела жена. Вокалните ѝ отговори на умоляващия Онегин пронизваха като с нож пространството. Тази финална сцена бе наситена с изключителен драматичен заряд.

Впечатляващо бе и участието на Богдан Волков в ролята на Ленски – от искреното любовно обяснение към Олга в първа картина до наситената с трагизъм предсмъртна ария. С чист, ясен, много шлифован вокал, Волков изобрази прощаването на Ленски с младежките идеали и предчувствието му за гибел. Публиката на Моне все още помни и паметната изява на певеца в партията на княз Гвидон в операта на Римски-Корсаков "Приказка за цар Салтан".


Норвежко-руското сопрано Лили Йорстад пресъздаде чудесно безгрижния характер на Олга – със свеж, млад, подвижен глас. Стилно и с подчертан комизъм прозвучаха куплетите на мосю Трике, изпълнени от Кристоф Мортан. Французинът Никола Куржал притежава дълбок, звучен бас, необходим за партията на княз Гремин. За съжаление в неговото изпълнение на голямата ария не чух дългите, благородни вокални линии.

Публиката в Моне посрещна с голям ентусиазъм главния диригент Ален Алтиноглу след края на представлението. Диригентът превърна оркестъра в ярко действащо лице с изчистен, прецизен звук в лиричните моменти и със завладяващ драматизъм в драматичните кулминации. Освен в Ла Моне от миналия сезон Ален Алтиноглу е и главен диригент на Симфоничния оркестър на Радио Франкфурт.

Снимки: Karl Forster
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Лия Петрова представя Корнголд под палката на Йоханес Калицке

Родена преди 34 години в София, Лия Петрова се превърна в откритие на международната музикална сцена през 2016-а, когато спечели първата награда на конкурса"Карл Нилсен" в Дания, ръководен от майстора на пианото Николай Шепс-Знайдер. Следващите години са белязани с поредица от постижения и артистични успехи. Нейните изразителност и талант се..

публикувано на 16.04.24 в 09:30

Музиката на "Молец", която носи усещане за свобода

Един мъдър човек каза, че откакто се е появило радиото, самотата вече не била същата. А какво да кажем за музиката в такъв случай?! Какъв разговор само водим с нея, без дума да кажем. Когато душата има нужда да замълчи и търси друга душа, музиката говори като за двама. Когато живееш между невъзможности, музиката ти показва пътя. Разкрива ти..

публикувано на 16.04.24 в 08:05

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 16 до 30 април 2024 г.

16 април Свири симфоничният оркестър на Българското национално радио с диригент Марк Кадин. 3.00 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Рапсодия по тема от Паганини, оп. 43. Солист: Андрей Гугнин (пиано). 3.27 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Прелюд в Сол мажор, оп. 32 № 5. Изпълнява Андрей Гугнин (пиано). 3.32 часа – Сергей Прокофиев (1891-1953),..

публикувано на 14.04.24 в 09:05

"Летящият холандец" се завръща на сцената на Кралската oпера

След дългогодишно отсъствие "Летящият холандец" на Рихард Вагнер се завръща на сцената на Кралската oпера. Вагнер създава произведението вдъхновен от сатиричната новела "Мемоарите на господин фон Шнáбелевóпски" на Хайнрих Хайне и разтърсен от едно свое бурно пътешествие с малък кораб от Рига до Лондон. Записът, който ще прозвучи е от 16 март 2024..

публикувано на 13.04.24 в 08:05
Аделина Александрова и проф. д-р Петя Бъговска (вдясно)

Проф. д-р Петя Бъговска: Много е важно да има отношение към миналото

За нея спокойно може да се каже, че не тя е избрала инструмента, на който свири, а той е избрал нея. Заниманията ѝ с музика всъщност започват от пианото, но съдбата пожелава животът ѝ да бъде свързан с контрабаса! И там тя е пълновластна господарка – изтръгва от него звуци, изненадващи за внушителния му размер, и го подчинява безусловно на творческата..

публикувано на 12.04.24 в 11:15