Музикалният иноватор Чиприано де Роре

Чиприано де Роре (ок. 1515-1565) е един от най-важните автори в средата на XVI век, който с композиционните си иновации и експерименти се превръща в основното влияние върху последвалото развитие на мадригала. Музиката на франко-фламандеца, който прекарва по-голямата част от живота си в Италия, продължава да се печата четири десетилетия след смъртта му, както и да бъде включвана в големите ръкописни колекции от края на XVI век. Множество композитори от следващото поколение твърдят, че са учили при него, а братът на Монтеверди определя Чиприано де Роре като истинския "създател на втората практика".

Малко се знае за ранния живот на композитора. Съществуват теории, че може би Роре е бил част от свитата на Маргарита Пармска – херцогинята на Флоренция, Парма и Пиаченца, която в средата на века става и губернатор на Испанска Нидерландия. Фраза в мадригала Alma real, se come fida stella, който композиторът ѝ посвещава през 1559 г., навежда на мисълта, че приятелството между двамата е от много по-рано.

Кога точно композиторът пристига в Италия не е ясно, но често за него се казва, че е ученик на Андриан Виларт. Дали това наистина е било така или той просто е бил сред авторите, които са възприели творческата практика на Виларт, е трудно да се каже. Интересно е да се отбележи обаче, че в сборника "Фантазии и ричеркари за три гласа", издаден през 1549 г. във Венеция, присъстват образци на мотета Regina Caeli и на Виларт, и на Роре, като и двамата използват един и същи мелодически материал в тенора.

От епистоларни свидетелства става ясно, че през 1542 г. Роре вече живее в италианския град Бреша, като се предполага, че активно си търси работа като придворен композитор. През 1546 г. бива назначен като maestro di cappella в двора на граф Ерколе д’Есте във Ферара, като това е един от най-значимите музикални центрове в Италия по това време. Роре прекарва там следващите 12 години от живота си и през този период добива международна известност в цяла Западна Европа.

През 1559 г. композиторът се завръща във Фландрия, където открива родния си град изгорен – резултат от войната за независимост. Роре не се задържа дълго там и скоро постъпва на работа в двора на Фарнезе в Парма, но явно, че условията не са му се понравили, защото през 1563 предприема действия, за да се премести във Венеция, които обаче не се увенчават с успех. Малко повече от година по-късно Чиприано де Роре умира в Парма, като сред последните му произведения са мадригали, меса, мотет и музика за сватбата на Алесандро Фарнезе и Мария Португалска.

В творчеството на композитора се откриват множество иновации: замяна на имитационния стил с почти "прозрачна" хомофонна фактура; разработване на ритмическите възможности на по-кратките нотни стойности; създаване на колекция творби, подредени по модален принцип; драматизиране на текстовете, така че те почти напомнят на малки сцени; употреба както на мелодически, така и на хармонически похвати с цел илюстриране на смисъла на текста.

Този вторник (11 април от 23 часа) в предаването "Музика хисторика" ви представяме живота и творчеството на Чиприано де Роре с изпълнения на вокалните състави "Хилиард", "Хуелгас", The Consort of Musicke, Musica Secreta, Profeti della Quinta и The Tallis Scholars.