През отминалия месец Плевен отбеляза 120 години от началото на музейното дело в града. По повод юбилея в предаването гостува д-р Володя Попов, директор на Регионалния исторически музей в град Плевен.
През 1903 г., по идея на проф.Иван Шишманов, в гр. Плевен се създава филиал на Българското археологическо дружество. Инициативата се реализира с помощта на плевенчаните Парашкев Стоянов и Юрдан Кантарджиев.
От 1984 г. музеят е разположен в двуетажна сграда, построена през 1884-1888 г. за казарма, по италиански проект. Сградата е с художествено-архитектурна и историческа стойност – паметник на културата с национално значение.
А от 23 години – от 1 юли 2000 г. – музеят е преобразуван в Регионален исторически музей - Плевен, с обхват на своята дейност на територията на Плевенска и Ловешка област. Днес РИМ - Плевен е сред най-големите музеи в България и е с един от най-богатите фондове – притежава повече от 180 000 броя музейни ценности.
Основната дейност на музея е насочена към издирването, проучването, представянето, опазването и популяризирането на паметниците на културата, природните образци, флората и фауната на територията на Плевенска област. Едни от най-значимите археологически обекти са римският град Улпия Ескус при с. Гиген, късноантичната и ранновизантийска крепост Сторгозия край Плевен, средновековната българска крепост в Никопол и др.
По профил музеят е общоисторически с природонаучен отдел. В структурата му са включени:
• Археология – представя историческото развитие на територията на Плевенска област от 50-45 хил. години преди Хр. до края на XIV в. след Хр.
• История на България ХV – ХІХ в. – Плевенската възрожденска история и развитието на общонационалните процеси през първите векове на османското владичество и епохата на Българското възраждане.
• Нова и най-нова история – историческото и културно развитие на град Плевен, непосредствено след Освобождението на България от османско владичество до наши дни
• Етнография – представя материалната и духовна култура на Плевен и селищата от Плевенска област от долното течение на реките Искър, Вит и Осъм.
• Нумизматика – във фонда на музея се съхраняват богати колекции от тетрадрахми на о. Тасос и Първа македонска област, римски републикански денари, римски императорски асове, сестерции, денари, антониниани и фолиси. Както и редки монети на средновековните български царе, банкноти и монети на съвременната българска държава
• Експозиция "Гена Димитрова" – импресия на живота и забележителната кариера на голямата оперна певица
• Експозиция "Културен живот на Плевен от Освобождението до наши дни" – в нея централно място е отделено на оперните певци с международна известност, гордост за Плевен и България – Михаил Попов, Христо Бръмбаров, Катя Попова, Асен Селимски. Отдадено е дължимото на първата наша попзвезда с международна известност и с принос в българската и европейска музикална култура – Емил Димитров.
Представени са и художествени произведения на основателите на плевенската група на художниците, творци с национална значимост – Ангел Спасов, Сидония Атанасова, Никола Златев, Дило Дилов, Христо Бояджиев, Тома Трифоновски, Илия Милков, Николай Дабов, Светлин Русев и др. представят мястото й в културния живот на Плевен и страната.
В музея има също така и отдел "Научен архив", специализирана библиотека, както и ателие за реставрация и консервация.
С д-р Володя Попов разговаряхме за историята на Регионалния исторически музей и музейното дело в Плевен, за символите на героизма и силата на историческата ни памет…
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg