В съботната вечер ще възкресим спомена за мецосопраното Татяна Троянос – без съмнение голямо име в историята на световния оперен театър. "Музиката изпълва целия ми живот", признава певицата пред сп. "Опера Нюз". "Това ме задължава да съм дисциплинирана и все по-усърдна. Благодаря на съдбата! Чувствам се великолепно, когато пея добре, сякаш отново се появявам на този свят…"
Когато е на 25, стъпва за пръв път на сцената – на премиерния спектакъл на "Сън в лятна нощ" от Бенджамин Бритън в Ню Йорк Сити опера. Почти веднага след това участва като Марина Мнишек в първата постановка на театъра на "Борис Годунов" от Мусоргски. Татяна Троянос знае прекрасно, че за да я признаят у дома (родена е в Ню Йорк през 1938 година) трябва да покори престижните европейски сцени: в Хамбург, Лондон, Берлин, Венеция, Цюрих, Виена, Залцбург… Успехът надминава всички очаквания, а през 1977 триумфира като Адалджиза в Ла Скала и Еболи в Мюнхен. Работи с диригенти, режисьори и певци от най-висш ранг.
"Често моля режисьорите да ми дадат списък с характерни особености на ролята, който трябва да изиграя. Основни посоки в реакциите и чувствата. Прибирам се у дома и сядам пред огледалото. Опитвам да напасна ролята към моята същност. Усещам я, сякаш я виждам отвътре. Независимо дали е Кармен или Кундри, Жулиета или Амнерис… Тогава съм истински щастлива!", още едно от откровенията на Татяна Троянос.
Отиде си от този свят на върха на славата през 1994, след като 17 години бе едно от емблематичните лица на МЕТ. Изключително ползотворно сътрудничество имаха с тогавашния музикален директор Джеймс Ливайн, който на прощалния концерт в достолепния театър изрече: "В десетки спектакли сме били заедно, а публиката възторжено скандираше името ѝ. Това не се случва на всички! Татяна бе рядък дар за МЕТ в цялата история на най-реномирания американски оперен театър."
85-ата годишнина на Татяна Троянос ще почетем с два великолепни записа на "Дидона и Еней" от Хенри Пърсел и "Вертер" с автор Жюл Масне.
1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..
Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..
Наситената програма в културния живот на столицата не е пречка и на морето да се организират паметни музикални събития. Концерт с международен мащаб акостира в Бургас и това лято. На 2 август пристанището в морския град ще се превърне в сцена за една от най-оригиналните и любими певици на съвременната сцена – Рошийн Мърфи. Очакваме..
Съботната оперна вечер посвещаваме на шведския сопран Биргит Нилсон. Ще я чуем в няколко фрагмента из опери на Рихард Вагнер. Като цялостен образ тя се превъплъщава в ролята на Реция от операта "Оберон" на Карл Мария фон Вебер. Запис под диригентството на Рафаел Кубелик и с участието на Доналд Гроуб, Марга Шимл, Джулия Хамари, Оже Арлийн, Пласидо..
Международният фестивал на светлините LUNAR ще превърне в светлинни сцени между 1 и 4 август Царево, Лозенец, Ахтопол и Синеморец. Специално за лятното си..
По време на летни отпуски и почивки често се случва да се наложи медицинска помощ, докато се намираме извън постоянния си адрес или здравен район. Какви..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg