Неделният следобед на 24 септември е посветен на ярка личност от историята на оперния театър – унгарския тенор Шандор Коня, роден на 23 септември 1923. Професионалният път на певеца, който в определен период се изявява под името Александър Коня, е свързан предимно с немския и италиански теноров репертоар. Най-известни остават неговите превъплъщения в Лоенгрин и Калаф. Дарен от природата с бляскав спинтов глас, Коня е притежавал великолепен висок регистър.
Когато е съвсем млад – на около 23, негово изпълнение в германския град Билефелд, прави силно впечатление на двама германски бизнесмени, които го подпомагат финансово. Единият от тях го представя на генералния музикален директор на кметството в Мюнстер, който от своя страна препоръчва талантливия студент от Музикалната академия "Ференц Лист" в Будапеща на изтъкнатия вокален педагог професор Фредерик Хуслер, търсен за консултации от диригенти като Фуртвенглер, Караян и Сарджънт. При Хуслер Шандор Коня учи в Музикалната академия в Детмолд, а след това специализира и в Рим и Милано.
Дебютът му на сцена е през 1951 в Билефелд като Туриду от "Селска чест". Две години по-късно отново там представя главната партия от Вагнеровия "Лоенгрин". След успешния дебют в Билефелд Шандор Коня получава ангажименти в Дармщат, Щутгарт и Хамбург, а през 1955 става част от състава на Берлинската държавна опера. Година по-късно прави чудесно впечатление с главната роля в спектакъл на комичната опера "Багдадският бръснар" на Петер Корнелиус на фестивала в Единбург. Така започва световната му кариера. Следва зашеметяващ дебют в Байройт през 1958 като Лоенгрин. Тази роля се превръща в емблематична за Коня. Тя е дебютна за него и в Парижката опера през 1959. Година по-късно идва и дебютът му в Миланската Скала като Парсифал. През същата 1960 г. Шандор Коня се представя за първи път в Америка – сцената е на Операта в Сан Франциско, а партията - Дик Джонсън от "Момичето от Запад". Успехът е безспорен, следват Лоенгрин, Рудолф от "Бохеми" и Радамес от "Аида" в същия театър.
Първата изява на унгарския тенор в най-престижния американски оперен театър - Метрополитън опера, е на 28 октомври 1961. Тук отново е впечатляващ като Лоенгрин, както и в дебюта си в Ковънт Гардън през 1963. В продължение на 15 сезона в Мет Шандор Коня пее Радамес, Дик Джонсън с партньорка Рената Тебалди като Мини, Калаф (другата му емблематична партия), Пинкертон, Каварадоси. Няколко са изявите му в Ню Йорк в немски опери като "Вълшебният стрелец", "Летящият холандец" и "Нюрнбергските майстерзингери", но една от най-високо оценените е отново италианска – на Едгардо от "Лучия ди Ламермур", която Шандор Коня представя в новата постановка на Met от 1964 година, а негова партньорка като Лучия е Джоан Съдърланд.
Точно този спектакъл ще прозвучи почти цялостно в "Неделния следобед". Безценната регистрация от архивите на най-престижния американски оперен театър е предоставена на Европейския съюз за радио и телевизия във връзка със 100-годишнината от рождението на Шандор Коня. Записът е от 5 декември 1964, дирижира Силвио Варвизо. Освен великолепните Съдърланд и Коня, в ролята на Енрико блести големият румънски баритон Николае Херля, италианският бас Боналдо Джайоти е Раймондо, Карлота Ордаси - Алиса, американците Чарлз Антъни и Робърт Наги представят партиите на Артуро и Нормано. Записът, изпълнен с жизнерадостна енергия и устрем, е запазил атмосферата на любов, възхищение и преклонение на публиката от средата на миналия век към оперните артисти. Аплаузите са щедри и възторжени. А изследователи твърдят, че точно това е изпълнението, което буквално за една нощ превръща Джоан Съдърланд в звезда от световна величина. Разкошният ѝ глас действително изглежда създаден за ролята на нещастната Лучия. В пета картина, когато изпява знаменитата "Сцена на полудяването", Съдърланд буквално подлудява публиката. Вокалните ѝ каскади изглеждат едновременно безкрайни и свръхчовешки, а тя ги преодолява с устрема на олимпийска шампионка, заслепяваща тълпата с изпълнение, достойно единствено за златен медал. Гласът на Съдърланд тогава и винаги остава златен. А в "Лучия ди Ламермур" тенорът Шандор Коня е повече от достоен партньор на тази ослепителна оперна звезда, наричана "Гласът на столетието" и "Глас от Рая".
Снимки - стоп кадър YouTube
Иван Иванов - Awaho е композитор, музикант и певец, добре познат от българската клубна сцена с участието си в групите Awake и Casual Threesome. Помним го и като финалист в осмото издание на телевизионния формат "Гласът на България", гледали сме го преди години в главната роля в мюзикъла "Исус Христос - суперзвезда" в Националния музикален театър.
Те са инди, но имат суперхитове. Музиката им е депресивно интелектуална, но и красиво мелодична, сякаш наднича иззад слънчева мъгла. Парчетата им са бавни и бързи. Те са брит поп, но и гаражен рок. Свирят в малки клубове и на големи стадиони. Годините и събитията са оплели с многобройни невидими нишки сърцата, умовете, надеждите, желанията и..
Записът е от паметен спектакъл, с който на 7 декември 1982 година откриват сезона в Миланската скала – събитие със силен отзвук и сред специалисти, и сред меломани. Излъчваме го ( на 22 февруари от 20 часа ) заради участието на Мирела Френи, великолепна в ролята на Елвира. Както разбира се и заради удивителното преобразяване на Николай Гяуров като..
Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция. Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор) • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..
Излезе от печат сборникът "Избрани хорови творби" на композитора, диригент и преподавател в Нов български университет – проф. д-р Георги Петков. Изданието съдържа 22 песни от различни фолклорни области, които проф. Петков е писал за различните състави, с които е работил през годините. "Реших, че е дошло време да предоставя на колегите хорови..
Обучението на деца със специални образователни потребности (СОП) е предизвикателство както за родителите, така и за учителите. Една от причините е..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
