Неделният следобед на 24 септември е посветен на ярка личност от историята на оперния театър – унгарския тенор Шандор Коня, роден на 23 септември 1923. Професионалният път на певеца, който в определен период се изявява под името Александър Коня, е свързан предимно с немския и италиански теноров репертоар. Най-известни остават неговите превъплъщения в Лоенгрин и Калаф. Дарен от природата с бляскав спинтов глас, Коня е притежавал великолепен висок регистър.
Когато е съвсем млад – на около 23, негово изпълнение в германския град Билефелд, прави силно впечатление на двама германски бизнесмени, които го подпомагат финансово. Единият от тях го представя на генералния музикален директор на кметството в Мюнстер, който от своя страна препоръчва талантливия студент от Музикалната академия "Ференц Лист" в Будапеща на изтъкнатия вокален педагог професор Фредерик Хуслер, търсен за консултации от диригенти като Фуртвенглер, Караян и Сарджънт. При Хуслер Шандор Коня учи в Музикалната академия в Детмолд, а след това специализира и в Рим и Милано.
Дебютът му на сцена е през 1951 в Билефелд като Туриду от "Селска чест". Две години по-късно отново там представя главната партия от Вагнеровия "Лоенгрин". След успешния дебют в Билефелд Шандор Коня получава ангажименти в Дармщат, Щутгарт и Хамбург, а през 1955 става част от състава на Берлинската държавна опера. Година по-късно прави чудесно впечатление с главната роля в спектакъл на комичната опера "Багдадският бръснар" на Петер Корнелиус на фестивала в Единбург. Така започва световната му кариера. Следва зашеметяващ дебют в Байройт през 1958 като Лоенгрин. Тази роля се превръща в емблематична за Коня. Тя е дебютна за него и в Парижката опера през 1959. Година по-късно идва и дебютът му в Миланската Скала като Парсифал. През същата 1960 г. Шандор Коня се представя за първи път в Америка – сцената е на Операта в Сан Франциско, а партията - Дик Джонсън от "Момичето от Запад". Успехът е безспорен, следват Лоенгрин, Рудолф от "Бохеми" и Радамес от "Аида" в същия театър.
Първата изява на унгарския тенор в най-престижния американски оперен театър - Метрополитън опера, е на 28 октомври 1961. Тук отново е впечатляващ като Лоенгрин, както и в дебюта си в Ковънт Гардън през 1963. В продължение на 15 сезона в Мет Шандор Коня пее Радамес, Дик Джонсън с партньорка Рената Тебалди като Мини, Калаф (другата му емблематична партия), Пинкертон, Каварадоси. Няколко са изявите му в Ню Йорк в немски опери като "Вълшебният стрелец", "Летящият холандец" и "Нюрнбергските майстерзингери", но една от най-високо оценените е отново италианска – на Едгардо от "Лучия ди Ламермур", която Шандор Коня представя в новата постановка на Met от 1964 година, а негова партньорка като Лучия е Джоан Съдърланд.
Точно този спектакъл ще прозвучи почти цялостно в "Неделния следобед". Безценната регистрация от архивите на най-престижния американски оперен театър е предоставена на Европейския съюз за радио и телевизия във връзка със 100-годишнината от рождението на Шандор Коня. Записът е от 5 декември 1964, дирижира Силвио Варвизо. Освен великолепните Съдърланд и Коня, в ролята на Енрико блести големият румънски баритон Николае Херля, италианският бас Боналдо Джайоти е Раймондо, Карлота Ордаси - Алиса, американците Чарлз Антъни и Робърт Наги представят партиите на Артуро и Нормано. Записът, изпълнен с жизнерадостна енергия и устрем, е запазил атмосферата на любов, възхищение и преклонение на публиката от средата на миналия век към оперните артисти. Аплаузите са щедри и възторжени. А изследователи твърдят, че точно това е изпълнението, което буквално за една нощ превръща Джоан Съдърланд в звезда от световна величина. Разкошният ѝ глас действително изглежда създаден за ролята на нещастната Лучия. В пета картина, когато изпява знаменитата "Сцена на полудяването", Съдърланд буквално подлудява публиката. Вокалните ѝ каскади изглеждат едновременно безкрайни и свръхчовешки, а тя ги преодолява с устрема на олимпийска шампионка, заслепяваща тълпата с изпълнение, достойно единствено за златен медал. Гласът на Съдърланд тогава и винаги остава златен. А в "Лучия ди Ламермур" тенорът Шандор Коня е повече от достоен партньор на тази ослепителна оперна звезда, наричана "Гласът на столетието" и "Глас от Рая".
Снимки - стоп кадър YouTube
В предаването ще прозвучи документален запис на Моцартовия шедьовър "Така правят всички жени". Представяме изпълнение от 22 юни 2024 с участието на премиерния солистичен състав, хора и оркестъра на Държавната опера във Виена. Диригент е Филип Жордан. За новия прочит режисьорът Бари Коски споделя в интервю пред драматурга Николаус Щеницер: "Започнах да си..
Антон Гудов е родом от Казанлък, но е изпълнител на родопски песни. Негова страст са старинните песенни образци и автентичните фолклорни костюми. Той е закърмен с народната музика, но първата си съзнателна среща с нея осъществява чрез музиката на едно златно поколение изпълнители, а именно: Христина Лютова, Валя Балканска, Младен Койнаров, Надежда..
Именитият състав на Софийска филхармония "Кварто квартет" ще ни потопи в необятната музика на Моцарт с една красива и нетипична концертна програма в зала "България". Това ще се случи в световния ден на композитора – 27 януари от 19,00 ч . Концертът ще започне с увертюра от "Вълшебната флейта" с вече популярната по света преработка на Кристиян Байер..
Легендите на експерименталната музика и неконвенционалния джаз Франк Гратковски (Германия) и Казухиса Учихаши (Япония) пристигат в София на 23 януари (четвъртък) , за да открият Sofia Free Jazz , новата серия на радиофестивала "Аларма Пънк Джаз" на БНР в сътрудничество с "Гьоте-институт – България" , посветена на свободната..
Вторият концерт за пиано от Албена Петрович-Врачанска ще прозвучи за първи път в изпълнение на Мартина Табакова и Симфоничния оркестър на БНР с гост-диригент Константин Добройков на 15 януари в 1 студио на БНР от 19.30 часа. Премиерата отбелязва 60-тата годишнина на композиторката. Събитието със заглавие "Българска музика" е част от новия цикъл..
На 14 януари т.г. вътрешният, към тази дата, служебен министър Атанас Илков, се срещна със своя турски колега в Истанбул, за да бъде направен анализ и..
Понятието " biodeutsch" ( биогермански) бе избрано за антидума за 2024 година в Германия. Защо журито определи това понятие за дискриминационно?..
В рубриката "Въпреки мрежата" Георги Марчев , журналист, работил като проверител на факти (факт-чекър), разказва как се проверяват факти и твърдения,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg